Министерството на културата не се интересува от рушащия се мост край Бяла, построен от възрожденския майстор Колю Фичето. Това стана ясно от писмен отговор на Вежди Рашидов до депутат. 

Шедьовърът на българската архитектура, почетен на банкнотите от 20 евро, безвъзвратно се руши. Паметникът на културата е изоставен на произвола на съдбата, тъй като местната община няма пари за извършване на реставрацията му. Министерството на културата обаче прехвърля отговорността и упреква общината в Бяла, че не е реализирала проект от програмата за „Регионално развитие” през 2011 г.

“Средствата за реставриране и възстановяване на Моста на Кольо Фичето многократно надвишават целевата финансова подкрепа за обекти и дейности в областта на консервацията и реставрацията на недвижимите културни ценности, която Министерството на културата предоставя. Нейният размер е 500 000 лв. годишно…

 Невъзможно е Министерството на културата да осъществява контрол върху 40 000 паметника на културата, както и да осигуря финансово тяхното съхраняване”, пише Рашидов.

Беленският мост пресича река Янтра. Той се намира на километър от град Бяла на пътя между Плевен и Русе. Дълъг е 276 м и е широк 9 м. Неговите 14 свода с отвор 12 м са украсени с релефни изображения на животни. Поддържат го 13 опори с водорези и облекчаващи ниши, както и два брегови устоя. Мостът е направен от издялан камък от местен варовик и варов хоросан. След наводнение като през 1897 г. осем свода в средната част на моста (ок. 130 м) са унищожени. Преди това безотговорен чиновник разкопава част от основите, за да види как са хваните , и не  възстановява разкопките. През 1922–23 г. мостът е реконструиран със стоманобетонни опори и сводове, но първоначалният облик е променен.

Изследователят Феликс Каниц пише в спомените си за Колю Фичето: „И тоя скромен човек в потури и абичка не знае, че с Беленския си мост е построил най-голямата хидравлическа постройка на Балканския полуостров, изключая Цариград".  

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Аз съм бил всякога българин и ще бъда не само до гроб такъв, но още и после смъртта ще оставя завещание и прахът ми да не се смеси с друга народност.”

Георги Раковски, революционер, публицист, журналист, историк и етнограф, роден на 14 април преди 200 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.