SKIF

Предусещайки скандала, който назрява с предстоящото саниране на покрития мост на Колю Фичето в Ловеч, общината е поискала той да бъде обявен изрично за недвижима културна ценност.

 „Дарик” съобщи, че местната власт е изпратила до Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) предложение мостът да бъде обявен за паметник на културата. Становището на НИНКН ще бъде изпратено до министъра на културата и той със своя заповед може да прибави моста в списъка на паметниците на културата. 

Любопитното е, че докато не избухна скандалът с полуразрушения Тютюнев склад в Пловдив, чийто статут е аналогичен с този на ловешкия мост – част са от архитектурно-исторически резервати, общината в Ловеч ни най-малко не се тревожеше за статута на възрожденския паметник. Напротив – тя задвижи мащабен проект за санирането му, въпреки че Наредбата за енергийната ефективност изключва от действието си историческите паметници. Въпреки получените становища на куп уважавани архитекти, включително от „Архитектурно наследство” и от учени - специалисти по съхраняване на старините, общината си има свой план – да откове дървената обшивка, да сложи изолация от минерална вата и гипскартон, да смени дървената дограма и настилката, която в момента е с подово отопление, да положи нови плочи от гранитогрес „в два цвята”, да монтира ролетни решетки, стените  да боядиса в латекс и на финала – да закове нова дървена обшивка. Според експертите така ще се промени външният вид на паметника, което е нарушение на Закона за културното наследство и е акт на вандалщина спрямо уникалния мост. 

Ръцете на местната власт са развързани от факта, че в документите на резерватите, които са паметници на културата, мостът на Фичето не е споменат изрично. Там фигурира „Средновековна крепост Хисаря и част от квартал „Вароша”. Мостът е част от квартал „Вароша”, посочва инициативният комитет, който се бори за неговото спасение и се позовава на наредба от 1978 г. От кметството обаче твърдят, че „обектът не притежава статут на недвижима културна ценност” и се оправдават със становище на Министерството на културата от 14 август 2015 г. 

„Дарик” цитира кмета Корнелия Маринова, че общината ще търси възможност за поддръжка външния вид на моста най-вероятно през Министерството на финансите – тоест от бюджета. Това е изключително странно, като се има предвид, че в отговор на въпроси на skif.bg г-жа Маринова съобщи, че вече е проведена обществена поръчка и е избран изпълнител на реконструкцията, а парите – 2,23 млн. лв., се очакват от европейската програма „Региони в растеж”. 

Още по-скандално е, че в документи, с които skif.bg разполага, мостът е деактуван в частна общинска собственост и дори фигурира в списъка с обектите, които общината не възнамерява да продава тази година. Тоест в някоя следваща година не е изключено да продаде. В акта за собственост от 16 февруари 2011 г. паметникът на архитектурата е посочен като „сграда за търговия”, сякаш е обикновена барака

„Всички сгради в обхвата на резерват „Вароша” са групови културни ценности и имат същата защита като единични културни ценности, пише го в Закона за културното наследство”, казаха за skif.bg от инициативния комитет „Да запазим символа Покрит мост-Ловеч". Според него в заданието на проекта и в самия европроект за моста общината прикрива статута на моста и прилага невярна документация на Министерството на културата. Комитетът е готов на юридическа битка с кметството, която включва съдебни дела за спиране на санирането и връщането на моста като собственост на държавата. 

 

Коментари  

+1 #1 Констатин Косев 19-03-2016 05:22
Всъщност нито сегашния мост, нито предхождащото възстановяване на моста не са моста на Колю Фитчето. Оригиналът е бил изцяло дървен, а дори не е изглеждал по сегашния начин. Не разбирам защо се тръшване че е паметник? По скоро е символ на Ловеч, при това изграден от общественото съзнание.
Цитиране
  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Алчността ме впечатлява. Не мога да разбера само взаимовръзката - страната ли е бедна, защото хората са алчни; или хората са алчни, защото страната е бедна.”

Людмил Станев, български писател, роден на 11 август преди 61 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

Да - 41.7%
Не - 33.3%
Зависи - ако намалят цените - 16.7%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.