SKIF

Предусещайки скандала, който назрява с предстоящото саниране на покрития мост на Колю Фичето в Ловеч, общината е поискала той да бъде обявен изрично за недвижима културна ценност.

 „Дарик” съобщи, че местната власт е изпратила до Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) предложение мостът да бъде обявен за паметник на културата. Становището на НИНКН ще бъде изпратено до министъра на културата и той със своя заповед може да прибави моста в списъка на паметниците на културата. 

Любопитното е, че докато не избухна скандалът с полуразрушения Тютюнев склад в Пловдив, чийто статут е аналогичен с този на ловешкия мост – част са от архитектурно-исторически резервати, общината в Ловеч ни най-малко не се тревожеше за статута на възрожденския паметник. Напротив – тя задвижи мащабен проект за санирането му, въпреки че Наредбата за енергийната ефективност изключва от действието си историческите паметници. Въпреки получените становища на куп уважавани архитекти, включително от „Архитектурно наследство” и от учени - специалисти по съхраняване на старините, общината си има свой план – да откове дървената обшивка, да сложи изолация от минерална вата и гипскартон, да смени дървената дограма и настилката, която в момента е с подово отопление, да положи нови плочи от гранитогрес „в два цвята”, да монтира ролетни решетки, стените  да боядиса в латекс и на финала – да закове нова дървена обшивка. Според експертите така ще се промени външният вид на паметника, което е нарушение на Закона за културното наследство и е акт на вандалщина спрямо уникалния мост. 

Ръцете на местната власт са развързани от факта, че в документите на резерватите, които са паметници на културата, мостът на Фичето не е споменат изрично. Там фигурира „Средновековна крепост Хисаря и част от квартал „Вароша”. Мостът е част от квартал „Вароша”, посочва инициативният комитет, който се бори за неговото спасение и се позовава на наредба от 1978 г. От кметството обаче твърдят, че „обектът не притежава статут на недвижима културна ценност” и се оправдават със становище на Министерството на културата от 14 август 2015 г. 

„Дарик” цитира кмета Корнелия Маринова, че общината ще търси възможност за поддръжка външния вид на моста най-вероятно през Министерството на финансите – тоест от бюджета. Това е изключително странно, като се има предвид, че в отговор на въпроси на skif.bg г-жа Маринова съобщи, че вече е проведена обществена поръчка и е избран изпълнител на реконструкцията, а парите – 2,23 млн. лв., се очакват от европейската програма „Региони в растеж”. 

Още по-скандално е, че в документи, с които skif.bg разполага, мостът е деактуван в частна общинска собственост и дори фигурира в списъка с обектите, които общината не възнамерява да продава тази година. Тоест в някоя следваща година не е изключено да продаде. В акта за собственост от 16 февруари 2011 г. паметникът на архитектурата е посочен като „сграда за търговия”, сякаш е обикновена барака

„Всички сгради в обхвата на резерват „Вароша” са групови културни ценности и имат същата защита като единични културни ценности, пише го в Закона за културното наследство”, казаха за skif.bg от инициативния комитет „Да запазим символа Покрит мост-Ловеч". Според него в заданието на проекта и в самия европроект за моста общината прикрива статута на моста и прилага невярна документация на Министерството на културата. Комитетът е готов на юридическа битка с кметството, която включва съдебни дела за спиране на санирането и връщането на моста като собственост на държавата. 

 

Коментари  

+1 #1 Констатин Косев 19-03-2016 05:22
Всъщност нито сегашния мост, нито предхождащото възстановяване на моста не са моста на Колю Фитчето. Оригиналът е бил изцяло дървен, а дори не е изглеждал по сегашния начин. Не разбирам защо се тръшване че е паметник? По скоро е символ на Ловеч, при това изграден от общественото съзнание.
Цитиране
  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

"Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо и помъдрява прекалено късно! Точно когато... вече няма време..."

Хорхе Луис Борхес, аржентински писател, роден на 24 август преди 120 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

Министерството на културата - 36%
Фирмата изпълнител - 40%
Скейтбордистите - 12%
Минувачите - 12%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.

Тарантино и неговата приказка за Холивуд

Именитият кинаджия предлага своя пореден девети  опус - пастиш, направен с вкус и размах, за който предварително знае, че ще има публика и успех. Дали ще го харесаме или не е отделен въпрос.

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.