арх. ВАЛЕНТИНА ЕДРЕВА, дружество „Архитектурно наследство“, пред БНР 

Много съм изненадана, че в Пловдив не знаят, че тютюневите складове са част от груповия паметник по ул. „Иван Вазов” и част от още по-големия групов паметник от групова културна ценност по Закона за културното наследство - историческа зона „Филипопол – Тримонциум – Пловдив”, който е обявен още през 2000 г. - и като археологически, архитектурно-строителен, на урбанизма и културния пейзаж. Още повече, че община Пловдив спечели конкурс за културна столица - именно с тези паметници. И не зная доколко документите са истински, които те представят, че това не било паметник. Дали са фалшифицирани, не мога да кажа, но в община Пловдив много добре знаят, че по закон всички декларационни актове, всички обявявания, всички регистрации се изпращат в общините. Така че община Пловдив няма как да си измие ръцете, че не е знаела. Защото това една територия, която е определена за историческата зона, за групова културна ценност. Общината много добре знае какъв е пътят, ако примерно някой паметник на културата бъде свален от списъка. 

Предстои второ четене и приемане на Закона за културното наследство, където се дават правомощия на няколко големи общини, в това число и на Пловдив, с едни тричленки да се решава съдбата на паметниците - и по съгласувания, и по събаряне и по други въпроси. Този случай е един нагледен пример какво ще се случи. Значи, въпреки че общината знае, че това е територия на групова културна ценност, тя не е направила необходимите стъпки да изясни все пак на какво се дължи това недоразумение, а директно е дала картбланш да се събаря една сграда, която така да се каже носи паметта на този град – това е индустриално наследство.

В последните години ролята на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) системно се намаляваше. Смаляваше се неговият числен състав. Да не говоря, че и на професионализма не се гледаше много сериозно, вече двама директори на института са назначавани без конкурс какъвто се изисква по Закона за закрила и развитие на културата, без концепция от тяхна страна, без да имат един ден в областта на опазването преди да станат директори... Естествено е, че това ще доведе до някакви такива недоразумения.

По повод твърденията на Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, документът, с който въпросният склад се изключва от групов паметник на културата е издаден от Националния институт по недвижимо културно наследство и че  практиката в тази институция е да се вземат рушвети между 5 и 20 хиляди евро - не знам откъде черпи тези сведения г-н Димитров. Пък и, извинявайте, но всичко се доказва. Не може така да се хвърля в пространството, че някой вземал някакви рушвети. Не знам г-н Божидар Димитров да е бил член на Националния институт за недвижимо културно наследство. Той по едно време оглавяваше експертния съвет. Може би там е била такава тарифата, не знам.

С промените в Закона за културното наследство , който явно е един лобистки закон, се цели да се прескочи процедура, където може да се видят, да се огледат нещата от всички страни. Ще се свикват едни тричленки, които ще бъдат назначавани от кмета. Значи те ще бъдат в явен конфликт на интереси и естествено ще правят това, което им нареди кметът. Да не говорим, че другото предложение на Красимир Велчев, е за мълчаливото съгласие. Искам да напомня, че 2009 г. , когато се прие Законът за културното наследство, имаше такъв текст за мълчаливото съгласие, който беше отменен няколко месеца след това, защото се видя, че това е текст, който работи в ущърб на паметниците на културата. Тогава се събориха много къщи. Ако искат да загубим наследството си - да, нека да приемат измененията. Бизнесът явно не търпи ограничения. Но ако искаме това наследство да се пази, има други начини. 

Навсякъде по света гледат да запазят своето културно наследство, защото това е нашата идентичност. Това е нашето общо наследство, това не е само на този, който притежава сградата или земята, то е на всички нас, на цялото общество. 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Цената, която плащаме за парите, често пъти е свободата.“

Робърт Луис Стивънсън, шотландски писател и композитор, роден на 13 ноември преди 169 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

Да - 61.5%
Не - 11.5%
На Токарчук – да, на Хандке – не. - 23.1%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Как Ндрангета източва еврофондовете

Дори в ЕС може да се каже, че вече въпросът не е „Дали организираната престъпност е във властта, а Колко власт тя притежава...” А какво да кажем за Западните Балкани? Ами за по-малко демократичните и дори несъвсем-демократични държави?

"АПАРТ" -  театрална култура и човещина

Драматургично текстовете са подбрани чудесно от Людмила Сланева. Подобни текстове са огромен риск, защото можеш лесно и неусетно да минеш в нещо като рецитал или емоционален шантаж, което веднага би се усетило от публиката. 

Завръщане към корените на сагата

Камерън създава завладяващ, емоционално наситен, стегнат , суперзрелищен спектакъл, с ясни послания – трябва да се борим за съдбата си и да надделеем над амбициите на машините.