арх. ВАЛЕНТИНА ЕДРЕВА, дружество „Архитектурно наследство“, пред БНР 

Много съм изненадана, че в Пловдив не знаят, че тютюневите складове са част от груповия паметник по ул. „Иван Вазов” и част от още по-големия групов паметник от групова културна ценност по Закона за културното наследство - историческа зона „Филипопол – Тримонциум – Пловдив”, който е обявен още през 2000 г. - и като археологически, архитектурно-строителен, на урбанизма и културния пейзаж. Още повече, че община Пловдив спечели конкурс за културна столица - именно с тези паметници. И не зная доколко документите са истински, които те представят, че това не било паметник. Дали са фалшифицирани, не мога да кажа, но в община Пловдив много добре знаят, че по закон всички декларационни актове, всички обявявания, всички регистрации се изпращат в общините. Така че община Пловдив няма как да си измие ръцете, че не е знаела. Защото това една територия, която е определена за историческата зона, за групова културна ценност. Общината много добре знае какъв е пътят, ако примерно някой паметник на културата бъде свален от списъка. 

Предстои второ четене и приемане на Закона за културното наследство, където се дават правомощия на няколко големи общини, в това число и на Пловдив, с едни тричленки да се решава съдбата на паметниците - и по съгласувания, и по събаряне и по други въпроси. Този случай е един нагледен пример какво ще се случи. Значи, въпреки че общината знае, че това е територия на групова културна ценност, тя не е направила необходимите стъпки да изясни все пак на какво се дължи това недоразумение, а директно е дала картбланш да се събаря една сграда, която така да се каже носи паметта на този град – това е индустриално наследство.

В последните години ролята на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) системно се намаляваше. Смаляваше се неговият числен състав. Да не говоря, че и на професионализма не се гледаше много сериозно, вече двама директори на института са назначавани без конкурс какъвто се изисква по Закона за закрила и развитие на културата, без концепция от тяхна страна, без да имат един ден в областта на опазването преди да станат директори... Естествено е, че това ще доведе до някакви такива недоразумения.

По повод твърденията на Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, документът, с който въпросният склад се изключва от групов паметник на културата е издаден от Националния институт по недвижимо културно наследство и че  практиката в тази институция е да се вземат рушвети между 5 и 20 хиляди евро - не знам откъде черпи тези сведения г-н Димитров. Пък и, извинявайте, но всичко се доказва. Не може така да се хвърля в пространството, че някой вземал някакви рушвети. Не знам г-н Божидар Димитров да е бил член на Националния институт за недвижимо културно наследство. Той по едно време оглавяваше експертния съвет. Може би там е била такава тарифата, не знам.

С промените в Закона за културното наследство , който явно е един лобистки закон, се цели да се прескочи процедура, където може да се видят, да се огледат нещата от всички страни. Ще се свикват едни тричленки, които ще бъдат назначавани от кмета. Значи те ще бъдат в явен конфликт на интереси и естествено ще правят това, което им нареди кметът. Да не говорим, че другото предложение на Красимир Велчев, е за мълчаливото съгласие. Искам да напомня, че 2009 г. , когато се прие Законът за културното наследство, имаше такъв текст за мълчаливото съгласие, който беше отменен няколко месеца след това, защото се видя, че това е текст, който работи в ущърб на паметниците на културата. Тогава се събориха много къщи. Ако искат да загубим наследството си - да, нека да приемат измененията. Бизнесът явно не търпи ограничения. Но ако искаме това наследство да се пази, има други начини. 

Навсякъде по света гледат да запазят своето културно наследство, защото това е нашата идентичност. Това е нашето общо наследство, това не е само на този, който притежава сградата или земята, то е на всички нас, на цялото общество. 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Четенето вероятно е алтернативен начин да намериш мястото си.”

Жозе Сарамагу, португалски писател, роден на 16 ноември преди 96 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).