ПРОФ. МИРОСЛАВА КОРТЕНСКА, mirakortenska.com

Днес вече е кристално ясно, че широко прокламираната театрална реформа, която  внушаваше, че  за театралната ни система е намерена формула за съществуване, с правила, поставени от държавата, именно тази гордост на Министъра на културата се провали. И сега, за да се замаже този звучен провал, започва някаква офанзива, гарнирана с финансово прикриване на директорите, източили  собствените си театри с тлъсти суми от 250 000 до повече от милион лева. А за някои от осемте на прицел: театрите в Благоевград, Смолян, Кърджали , Търново, Враца, операта в Стара Загора, ансамбъл „Филип Кутев“ и Музикалния театър се оказа, че липсите им не са съвсем сигурни, просто трябва да се притиснат! 

Тук стои резонният въпрос: Защо държавата покрива тези дългове на театрите? Нали се борим с корупцията, със злоупотребата на държавни средства? И кой утре ще повярва на подобни напъни да се покаже, че държавата търси и наказва  злоупотребите с публичните средства. И то от оскъдния бюджет за култура. Това покриване на дългове показва ясно, че Министерството на културата е съучастник и иска да потули собствения си провал - финансовата стратегия  да дотира на продаден билет, да превърне сцената в тържище, театрите - във фирми. 

Цялата тази арогантна философия за изравняването на театъра със стока, ясно показа непригодността на Министерството на културата, което всъщност трябва да знае и се съобразява с предназначението на театъра. Именно тук, в присвояването на големи суми пари от бюджетите на театрите, лъсва цялата тази некомпетентност и безотговорност на културното ведомство, липсата на всякакъв контрол. Всъщност хранениците на държавата се оказват именно те, чиновниците от Министерството на културата. Като тук има рецидивисти като несменяемия „експерт“ Красимира Филипова, както и дългогодишни директори на театри, които Министерството на културата одобрява в продължение на десетилетия, като след всяко източване на пари им възлага нова по-апетитна хапка. Такъв е случаят с Рашко Младенов- първо директор на Сатиричния театър, където бяха източени сериозни средства, после директор на Русенския театър, където също завърши на червено и накрая – Благоевград, където има липси от над половин милион лева.Тези дългове не могат да се натрупат от заплатите, изплащани на актьорите, както и от средства за постановки. Тук действа умението на източваш държавни пари към личния си джоб, под чадъра на Министерството на културата. 

И сега всичко това се потулва, данъкоплатецът  покрива тези липси, без да се разбере къде е причината и как ще бъде отстранен виновникът за подобни порочни практики. И в този момент се говори за антикорупционен закон и борба със злоупотреби с държавни средства. Как на фона на този безумен акт на държавата, който слага чадър над злоупотребилите и прикрива краха на театралната реформа, да се прави оптимизация на  театрите? Откъде ще дойде мотивът за подобно оздравително действие? Оказва се, че в най-бедния сектор - културата алчността не страда от скромност и има трайни схеми за източване на държавни средства, под прикритието на държавата - Министерството на културата. Това е сериозният прочит на провала на така наречената театрална реформа, като тук фокусът е в упоритото срастването на корупцията с държавата или за заякналата вече театрална мафия.

Като казах мафия, трябва да разбирате нашенския Кръстник, прославения председател на Съюза на артистите - Христо Мутафчиев. Незаменим вече 9 години, сраснал се с държавната политика за довеждане на актьорското съсловие до унижението на просешката тояга или както той абсолютно ясно изкрещя: Вече не може да се виси на врата на държавата! Но самата идея за артистите като храненици на държавата убива смисъла на синдиката, който той оглавява. Според  политическата коректност не бива така арогантно да унизяваш  собствената си гилдия. Просто властолюбието и алчността замъглиха погледа на Мутафчиев, но пък от друга страна членовете на неговия съюз разбраха кой им е председател. И най-важното- Защо? Не за да им защитава правата и достойнството, особено в критични ситуации като настоящата. Вече никой няма съмнение, че Мутафчиев е един напънат службогонец, на който не му пука за гилдията . Той разпищолено ще крещи, докато неговата мафиотска мрежа заграби всички държавни пари за театър. 

Трябва да му се признае, че все пак има няколко успешни опита в това отношение. Първо - контролира избора на всеки директор на театър, като многознайко се меси, агресивно налага мнението си. Изборът на тези директори, с дълговете, е негов, така че той е първият, който трябва бъде оптимизиран, да му бъде ограничено малко властолюбието  и желанието да контролира. Защото резултатът е виден и не е нито в интерес на гилдията, нито в интерес на театрите, нито на бюджета.

И ако става дума за Съюза на артистите, който е професионална организация, която трябва да е коректив на Министерството на културата  и да защитава правата и интересите на артистите, Мутафчиев го превърна в щит на държавните „реформи“, обезсмисли го всъщност. Като основна функция на тази творческа организация е да налага величието на Мутафчиев и възхода на театралната реформа. Ха-ха!  Дали в тази творческа организация има дебат, различни мнения, личности? С просто око се виждат да прибягват само службаши и послушковци. Дори чрез наградите „Икар“ фабрикуват „звезди“, удобни за председателя, които са негови оръжия в битката му да завладее всичко и да стане гара „Разпределителна“ на държавните пари за театъра.… Въобще една доста неприятна картина.

И артистите си мълчат, защото Мутафчиев е с властта, защото с арогантността си им внушава страх. Абе, въобще страхотен творчески съюз, модел на примитивната диктатура. А от последното изказване на Мутафчиев се разбра, че той ще налага „мечките“, значи халтурата, чалгата по сцените на България. Дали обществото, Министерството на културата трябва да се солидаризира с това? Дали всички артисти са съгласни да стават „мечки“ или да бъдат в компанията им? Много въпроси!

Когато днес се лансира тезата за „открити сцени“, за сгради – без артисти, една всъщност вече провалила се от правителството на Костов реорганизация, както и така наречения проектен принцип за работа на актьорите, искам да отбележа какво развитие виждам за в бъдеще. Това е възможно да се превърне в една успешна схема, в която Мутафчиев вече е играл. Преди години той успя частично да заграби средствата от столичната програма „Култура“, да я дискредитира  с множество скандали, като изолира другите творчески съюзи и насочи средствата към правилните театрални проекти.Представяте ли си как ще се развихри Мутафчиев в проектите на Министерството на културата? Неприкрито председателят иска да наложи „мечките“ да точат от този държавен ресурс, защото „честният“ им фирмаджийски принцип нещо забуксува по сцените на България. Държавните пари ще изтичат към комерсиални проекти и ще наложат твърдо театралната чалга. Ето това е! Нека го подкрепи Министерството на културата, а пък да видим какво ще каже обществото, европейските ни партньори… Безпрецедентна мафия!

Тук стои въпросът затова, че държавната политика трябва да има друг , по-различен разум от печалбарския нюх на Мутафчиев - да гледа държавнически на регионите, на културното им развитие, а не да налага централизирано  опростачване,  чрез пътуващите мечки стръвници, чалгаджиите звезди.

След цялата тази буря в чаша вода, която се коментира главно в интернет, на екрана на bTV цъфна една актриса от Народния театър, за да говори за киноучастията си.Та тя, Теодора Духовникова, от телевизионния екран заяви, че актьорите на първата ни сцена са получили увеличение на заплатите и са доволни от настоящата директорка - счетоводителка. Добре чухте - Народният ни театър се оглавява от икономист. Но дали пълните салони и пълната каса са еднозначни с театралните постижения? Едва ли икономистката директорка може да контролира най-важното - изкуството на сцената. Малко стряскащо е подобно счетоводителско мнение да бъде потвърдено от  една актриса. По-скоро Духовникова иска да припява на актуалния бакалски дух на реформата, тъй като много от така наречените успешни представления на Народния театър са доста спорни и подвеждащи публиката. С пълната каса на Народния театър  тя някак се опитва да покрие творческата и управленска криза на първата ни сцена, да смекчи арогантността на Мутафчиев, сякаш да заглуши скандала с осемте театрални института, които са застрашени от оптимизиране, да омаловажи страха на колегите й от излизане от системата. И най-важното някак нафукано да противопостави елитните столични артисти на тези от провинцията. Срамно, нали!

Ето тук се очерта един варварски модел за извършване на реформи, превръщане на театралната реформа в открити безчинства, които са хитът в наши дни. Няма дебат, няма стъпки, последователност, стратегия. Има рязко спиране на заплатите в театрите, нарочени за потънали, след което заплаха за оптимизиране и изваждане от системата. Това ли е една съвременна реформа? Това ли е цивилизоваността, и то в областта на едно изкуство като театъра? Само бих напомнила, че изкуство се прави от творци, а не от бакали, че реформа се прави от реформатори, а не от „мечкари“. Всичко друго са надувки и арогантност!

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Ако книгите ми бяха по-лоши, нямаше да ме поканят в Холивуд, а ако бяха по-добри – аз нямаше да отида”.

Реймънд Чандлър, американски писател, роден на 23 юли преди 131 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.