МАРТИНА БОЗУКОВА, mediapool.bg

В последните години почти няма образователен министър, който да не е попадал в клопката на “накърнената българщина“, която се изразява най-общо в това, че всеки опит за промяна в учебните програми се представя манипулативно като заговор срещу националното самосъзнание. Така периодично медиите гръмват с шокиращи заглавия как махат някое стихотворение на Ботев от учебниците, или как пренаписват “Под игото“ на Вазов и немислимото: как робство се заменя със “съжителство“ и “присъствие“.

Истината обикновено е много далеч от гръмовните съобщения, но пък задължително темата се превръща в любима дъвка за “медии“ и “патриоти“, които заклеймяват и пращат на бесилото “безсрамните“ министри и чиновници. И така всеки път.

Проклятието на новите учебните програми очаквано сполетя и министър Тодор Танев, след като преди него със същите програми се опариха и неговите предшественици Анелия Клисарова от кабинета на Пламен Орешарски и Сергей Игнатов от първия кабинет на Борисов. На тях също им се наложи дълго и напоително да обясняват как Ботев, Вазов, Захари Стоянов и др. не отпадат от учебните програми, че Левски не е престъпник и да заплашват с уволнения чиновниците, дръзнали да предложат редуциране на автори и произведения. Още преди това пък драми имаше с присъствието на Баба Илийца в учебниците по времето на Даниел Вълчев.

Как работи манипулацията?

В новата програма по история за шести клас срещу "очаквани резултати" е записано, че учениците трябва да "проследяват основните етапи на османското завоевание в Европа", както и да дават примери за "съжителството между традициите на християни и мюсюлмани". Подобни текстове за толерантност и съжителство има и в старата програма, по която учат в момента децата и такива примери се учат в клас открай време. Това не променя факта, че продължава да се учи за кланетата, въстанията и съпротивата на българския народ. Този фрагмент обаче бе представен в медиите като генерална замяна на термина робство със съжителство и това даде широко поле за изява на всевъзможни защитници на националната памет.

Другата манипулация – за изваждането на “История славянобъргарска“ също бе развенчана с прозаичното обяснение, че произведението ще се изучава по литература в IX вместо в VI клас и по този начин изучаваната материя по история и литература ще съвпада по време.

В предишни години скандалът можеше да бъде потулен с обещанието на поредния министър, че “Нищо няма да се пипа“, което незнайно защо трябва да звучи успокоително, сякаш всичко в учебните програми и учебниците си е наред.

Ще губим ли още ценно време?

Сега обаче промените са наложителни и дори закъснели, защото новите учебни програми трябва да бъдат приети час по-скоро и въз основа на тях да бъдат изготвени новите учебници, по които част от класовете ще учат още през следващата година. Заради забавянето, вече се чуват призиви новите учебници да бъдат отложени и още една година да се учи по старите правила, което ще е ново загубено време, след като най-накрая бе приета дългоочакваната училищна реформа.

А смисълът на реформата е да разтовари учебното съдържание, преподаваният нов материал да е по-малко и по-достъпно представен, да има повече време за упражнения и затвърждаване на знания. И разтоварването няма как да стане без отпадане на произведения от задължителната програма – по сметки на просветното ведомство около 30 произведения по литература в средното образование трябва да отпаднат.

Изкривяване на смисъла

И ако дебатът продължава да се води на толкова ниско ниво и за всяко конкретно стихотворение, всеки опит за олекотяването на програмата и за промяна във философията на учене ще се проваля.

Посланията и духът на епохата могат да бъдат усетени и разбрани от учениците и с по-малко произведения в задължителната програма. В крайна сметка какво значи едно стихотворение на Ботев да е задължително за изучаване? Учениците да са го прочели? Да са го разбрали? Да могат да формулират някаква собствена теза по него? Или да наизустяват анализите на някой изследовател? И какво пречи да се чете, да се пита и знае за произведения и автори, които не са в учебната програма? Така хвърляйки енергия в битката да се запази на всяка цена всяко стихотворение в програмата, на заден план остава същественият въпрос за знанията и уменията, с които искаме децата да излизат от училище.

В общата шумотевица тотално се пренебрегва и ролята на учителя, който ще има и в момента има свободата да включи в уроците произведения по свой избор, за да даде най-нагледните и разбираеми примери на децата.

Вместо да се говори и спори за това дали заложените принципи в новите програми ще доведат до желаните промени, дали ще накарат учениците да се интересуват и мислят по преподаваната материя, дебатите отново зациклиха на “Искаме си робството!“.

А принизеният дебат за това какво и как ще се учи не е в услуга на децата, повечето от които трудно формулират собствени тези, извън заучените клишета.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

"Ако не можеш да живееш както искаш, няма смисъл да си жив."

Рейналдо Аренас, кубински писател, поет и драматург, роден на 16 юли преди 76 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

За всеки празник - 59.1%
Много рядко - 27.3%
Не подарявам книги - 9.1%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.