АЛЕКСАНДЪР КЬОСЕВ, „Фейсбук”

Да кажа само две думи по темата "поробители и съжители", която абсолютно ми омръзна. В периода XVIII и XIX век, когато започват да се разклащат формите на социален, политически и културен ред, установени от големите европейски и евро-азиатски феодални империи - Испанската, Хабсбургската, Руската и Османската, а Британия става нова колониална сила, заедно с променящата се абсолютистка Франция, се ражда нов еманципаторски речник. В процеса на възход на третото съсловие, модернизация и забогатяване, овладяване на публичността и пр., той превръща кралете и (чиято власт е от Бога) в тирани, техните законни поданици - в потиснати и унизени граждани, а Стария феодален режим - в средновековен мрак. Когато Наполеон заедно с износа на революция изнася и тази модерна реторика, тя се приема масово от модернизиращите се локални буржоазии, които обаче по патриотични причини започват да се противопоставят вече на завоевателя и "тиранина" Наполеон. Тогава въпросната еманципаторска реторика от социална се превръща в национално-патриотична, от социална атака срещу кралете-тирани се превръща в зов за освобождение на братята-роби от чуждия завоевател (това Норберт Елиас го е описал прекрасно). Новата "революционно-робска" метофорика е разпространена през XIX век из целите Балкани и променя света, в който живеят всички, тя не нещо външно, не е просто манипулация. При социалната трансформация и деградацията на империята, националните елити я превръщат във водеща публичен език, който постепенно трансформира съзнанието на всички, създава нов Разказ за освобождаващата се Нация - с което се променя самата перспектива. След това все повече предишните мирни поданици в една феодална империя, стават страдащи, потиснати граждани, а настоящето си положение те започват да възприемат като нетърпима тирания и робство. На Балканите към цялата тази галимация се прибавя идеализацията на модернизираща се Европа, за сметка на деградацията на бавния и феодален Ориент, така че султаните биват измоделирани като източни, допотопни и перверзни сатрапи, а всичките опити на Османската империя за модернизация през Танзимат-реформите, се възприемат от национално-освободителните интелигенции на гърци, сърби, българи и пр. като гърчове на агонизиращ, "болен" човек.

Вярно ли е това или не е вярно? Самият въпрос е глупав - става дума за епохална смяна на перспективата, онова, което "заспалият" е приемал като нормално състояние (то, разбира се, нито е било справедливо, нито равноправно, нито винаги е било мирно и подредено, както знаем от кърджалийските времена - но така със сигурност е било и в Руската империя...),"революционно-събуденият" внезапно провижда като ужасно робство (затова и борбата на възрожденската интелигенция да "събуди" всички, т.е. да преобърне перспективата, гещалта, с който се интерпретира живота, е толкова яростна).

Иначе казано "мирен поданик" и "роб" са две напълно различни културно-исторически перспективи, воюващи непримиримо още оттогава - през тях се осъществява промяната, наречена Модерност и възникване на нациите. Дали нациите или феодалните империи са по-съвършенни е по-добре да остане отворен въпрос: последващата история на нациите с двете световни войни и Холокоста релитивизират всяка прогресистка перспектива. На децата това по някакъв лесен начин трябва да им се преподава, а не някакви глупости, били те либерални "съжителства" или националистически "робства".

 

АЛЕКСАНДЪР КЬОСЕВ  (62) е културолог и литературен теоретик.Преподавател е по история на културата към Катедрата по теория и история на културата на Философския факултет на СУ.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПРОПАСТ

    България и интелектуалците й - заседнали между XIX и XX век

    Тв предаване, посветено на писмото на 30 европейски интелектуалци, показа къде сме - все още в задния двор на ЕС.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Целта на музиката е да докосне сърцето.“

Йохан Себастиан Бах, германски композитор, роден на 21 март преди 334 години

Анкета

Трябва ли министърът на културата да подаде оставка?

Да - 70.6%
Не - 29.4%
Не мога да преценя - 0%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Зелената книга“ – пътеводител към човешкото сърце

Филмът показва на практика как двама мъже от различни светове могат да преодолеят противоречията помежду си, да се уважават и обичат, да бъдат непробиваем тандем.

„Гешев“ или пътят към истината

Новите изследователи и търсачи на скрити тайни  за родния полицай №1 ще са благодарни, тъй като е осигурени солиден фундамент, от който може да се продължи напред в толкова трудната и привлекателна тема „Никола Гешев“.

С „Т34“ от Москва до Бохемия

Към този филм трябва да се подходи спокойно и с внимание.