АЛЕКСАНДЪР КЬОСЕВ, „Фейсбук”

Да кажа само две думи по темата "поробители и съжители", която абсолютно ми омръзна. В периода XVIII и XIX век, когато започват да се разклащат формите на социален, политически и културен ред, установени от големите европейски и евро-азиатски феодални империи - Испанската, Хабсбургската, Руската и Османската, а Британия става нова колониална сила, заедно с променящата се абсолютистка Франция, се ражда нов еманципаторски речник. В процеса на възход на третото съсловие, модернизация и забогатяване, овладяване на публичността и пр., той превръща кралете и (чиято власт е от Бога) в тирани, техните законни поданици - в потиснати и унизени граждани, а Стария феодален режим - в средновековен мрак. Когато Наполеон заедно с износа на революция изнася и тази модерна реторика, тя се приема масово от модернизиращите се локални буржоазии, които обаче по патриотични причини започват да се противопоставят вече на завоевателя и "тиранина" Наполеон. Тогава въпросната еманципаторска реторика от социална се превръща в национално-патриотична, от социална атака срещу кралете-тирани се превръща в зов за освобождение на братята-роби от чуждия завоевател (това Норберт Елиас го е описал прекрасно). Новата "революционно-робска" метофорика е разпространена през XIX век из целите Балкани и променя света, в който живеят всички, тя не нещо външно, не е просто манипулация. При социалната трансформация и деградацията на империята, националните елити я превръщат във водеща публичен език, който постепенно трансформира съзнанието на всички, създава нов Разказ за освобождаващата се Нация - с което се променя самата перспектива. След това все повече предишните мирни поданици в една феодална империя, стават страдащи, потиснати граждани, а настоящето си положение те започват да възприемат като нетърпима тирания и робство. На Балканите към цялата тази галимация се прибавя идеализацията на модернизираща се Европа, за сметка на деградацията на бавния и феодален Ориент, така че султаните биват измоделирани като източни, допотопни и перверзни сатрапи, а всичките опити на Османската империя за модернизация през Танзимат-реформите, се възприемат от национално-освободителните интелигенции на гърци, сърби, българи и пр. като гърчове на агонизиращ, "болен" човек.

Вярно ли е това или не е вярно? Самият въпрос е глупав - става дума за епохална смяна на перспективата, онова, което "заспалият" е приемал като нормално състояние (то, разбира се, нито е било справедливо, нито равноправно, нито винаги е било мирно и подредено, както знаем от кърджалийските времена - но така със сигурност е било и в Руската империя...),"революционно-събуденият" внезапно провижда като ужасно робство (затова и борбата на възрожденската интелигенция да "събуди" всички, т.е. да преобърне перспективата, гещалта, с който се интерпретира живота, е толкова яростна).

Иначе казано "мирен поданик" и "роб" са две напълно различни културно-исторически перспективи, воюващи непримиримо още оттогава - през тях се осъществява промяната, наречена Модерност и възникване на нациите. Дали нациите или феодалните империи са по-съвършенни е по-добре да остане отворен въпрос: последващата история на нациите с двете световни войни и Холокоста релитивизират всяка прогресистка перспектива. На децата това по някакъв лесен начин трябва да им се преподава, а не някакви глупости, били те либерални "съжителства" или националистически "робства".

 

АЛЕКСАНДЪР КЬОСЕВ  (62) е културолог и литературен теоретик.Преподавател е по история на културата към Катедрата по теория и история на културата на Философския факултет на СУ.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Умберто Еко - "Средновековното мислене"

    Това са студии, които покриват период от шейсет години. Техният оригинален дух е напълно съхранен, въпреки че авторът ги е шлифовал както библиографски, така и редакционно, за да се избегнат, макар и не изцяло, някои повторения и връщания към загатнатите теми.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Хората не искат да бъдат богати, те искат да бъдат по-богати от другите.“

Джон Мил, английски философ, роден на 20 май преди 212 години

Анкета

Тревожи ли Ви, че в България медиите са под натиск?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Непретенциозна комедия за лятна разтуха

„Революция X“ ще си намери своята публика, особена в настъпващите горещи дни и ще се хареса от зрители с по-непретенциозен вкус, търсещи в киното основно леката забава.

Архитектура за хора от третата възраст

Книгата „Архитектура за хора от третата възраст“ променя представата за това какво означава „старчески дом“ и показва чрез различни примери как тези социални домове могат да бъдат авангард на архитектурата като цяло, което е и пример как не трябва да се робува на закостенелия образ. 

Духовен зомби апокалипсис

 

 

"Нелюбов" на Андрей Звягинцев регистрира разпада на едно семейство и едно общество