АЛЕКСАНДЪР КЬОСЕВ, „Фейсбук”

Да кажа само две думи по темата "поробители и съжители", която абсолютно ми омръзна. В периода XVIII и XIX век, когато започват да се разклащат формите на социален, политически и културен ред, установени от големите европейски и евро-азиатски феодални империи - Испанската, Хабсбургската, Руската и Османската, а Британия става нова колониална сила, заедно с променящата се абсолютистка Франция, се ражда нов еманципаторски речник. В процеса на възход на третото съсловие, модернизация и забогатяване, овладяване на публичността и пр., той превръща кралете и (чиято власт е от Бога) в тирани, техните законни поданици - в потиснати и унизени граждани, а Стария феодален режим - в средновековен мрак. Когато Наполеон заедно с износа на революция изнася и тази модерна реторика, тя се приема масово от модернизиращите се локални буржоазии, които обаче по патриотични причини започват да се противопоставят вече на завоевателя и "тиранина" Наполеон. Тогава въпросната еманципаторска реторика от социална се превръща в национално-патриотична, от социална атака срещу кралете-тирани се превръща в зов за освобождение на братята-роби от чуждия завоевател (това Норберт Елиас го е описал прекрасно). Новата "революционно-робска" метофорика е разпространена през XIX век из целите Балкани и променя света, в който живеят всички, тя не нещо външно, не е просто манипулация. При социалната трансформация и деградацията на империята, националните елити я превръщат във водеща публичен език, който постепенно трансформира съзнанието на всички, създава нов Разказ за освобождаващата се Нация - с което се променя самата перспектива. След това все повече предишните мирни поданици в една феодална империя, стават страдащи, потиснати граждани, а настоящето си положение те започват да възприемат като нетърпима тирания и робство. На Балканите към цялата тази галимация се прибавя идеализацията на модернизираща се Европа, за сметка на деградацията на бавния и феодален Ориент, така че султаните биват измоделирани като източни, допотопни и перверзни сатрапи, а всичките опити на Османската империя за модернизация през Танзимат-реформите, се възприемат от национално-освободителните интелигенции на гърци, сърби, българи и пр. като гърчове на агонизиращ, "болен" човек.

Вярно ли е това или не е вярно? Самият въпрос е глупав - става дума за епохална смяна на перспективата, онова, което "заспалият" е приемал като нормално състояние (то, разбира се, нито е било справедливо, нито равноправно, нито винаги е било мирно и подредено, както знаем от кърджалийските времена - но така със сигурност е било и в Руската империя...),"революционно-събуденият" внезапно провижда като ужасно робство (затова и борбата на възрожденската интелигенция да "събуди" всички, т.е. да преобърне перспективата, гещалта, с който се интерпретира живота, е толкова яростна).

Иначе казано "мирен поданик" и "роб" са две напълно различни културно-исторически перспективи, воюващи непримиримо още оттогава - през тях се осъществява промяната, наречена Модерност и възникване на нациите. Дали нациите или феодалните империи са по-съвършенни е по-добре да остане отворен въпрос: последващата история на нациите с двете световни войни и Холокоста релитивизират всяка прогресистка перспектива. На децата това по някакъв лесен начин трябва да им се преподава, а не някакви глупости, били те либерални "съжителства" или националистически "робства".

 

АЛЕКСАНДЪР КЬОСЕВ  (62) е културолог и литературен теоретик.Преподавател е по история на културата към Катедрата по теория и история на културата на Философския факултет на СУ.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

"Не изисквай от детето си отплата за всичко, което си направил за него."

Януш Корчак, педагог, роден на 22 юли преди 140 години

Анкета

Вреден ли е медийният закон на Пеевски?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

За новите стихове на Георги Константинов

Ценителите на поетичното слово у нас го обикнаха още при дебюта му в края на 60-те години с „Една усмивка ми е столица” и „Неграмотно сърце”.

Роман за Добри Войников

„Студени гнезда“  е изпълнила предназначението си – да припомни заслугите на една значима личност, да подложи на проверка нашата памет и патриотични чувства и да ни напомни деликатно, че съдбата ни е такава, каквато сами си я изковем.

За „Соло“ без гняв, но с разочарование

Основният виновник за получения резултат е продуцентът Катлийн Кенеди, силният човек в „Дисни“, сменила безцеремонно Крис Милър и Фил Лорд и сметнала, че тандемът Каздан  - Хауърд ще е по-успешен и рентабилен.