АЛЕКСАНДЪР КЬОСЕВ, „Фейсбук”

Да кажа само две думи по темата "поробители и съжители", която абсолютно ми омръзна. В периода XVIII и XIX век, когато започват да се разклащат формите на социален, политически и културен ред, установени от големите европейски и евро-азиатски феодални империи - Испанската, Хабсбургската, Руската и Османската, а Британия става нова колониална сила, заедно с променящата се абсолютистка Франция, се ражда нов еманципаторски речник. В процеса на възход на третото съсловие, модернизация и забогатяване, овладяване на публичността и пр., той превръща кралете и (чиято власт е от Бога) в тирани, техните законни поданици - в потиснати и унизени граждани, а Стария феодален режим - в средновековен мрак. Когато Наполеон заедно с износа на революция изнася и тази модерна реторика, тя се приема масово от модернизиращите се локални буржоазии, които обаче по патриотични причини започват да се противопоставят вече на завоевателя и "тиранина" Наполеон. Тогава въпросната еманципаторска реторика от социална се превръща в национално-патриотична, от социална атака срещу кралете-тирани се превръща в зов за освобождение на братята-роби от чуждия завоевател (това Норберт Елиас го е описал прекрасно). Новата "революционно-робска" метофорика е разпространена през XIX век из целите Балкани и променя света, в който живеят всички, тя не нещо външно, не е просто манипулация. При социалната трансформация и деградацията на империята, националните елити я превръщат във водеща публичен език, който постепенно трансформира съзнанието на всички, създава нов Разказ за освобождаващата се Нация - с което се променя самата перспектива. След това все повече предишните мирни поданици в една феодална империя, стават страдащи, потиснати граждани, а настоящето си положение те започват да възприемат като нетърпима тирания и робство. На Балканите към цялата тази галимация се прибавя идеализацията на модернизираща се Европа, за сметка на деградацията на бавния и феодален Ориент, така че султаните биват измоделирани като източни, допотопни и перверзни сатрапи, а всичките опити на Османската империя за модернизация през Танзимат-реформите, се възприемат от национално-освободителните интелигенции на гърци, сърби, българи и пр. като гърчове на агонизиращ, "болен" човек.

Вярно ли е това или не е вярно? Самият въпрос е глупав - става дума за епохална смяна на перспективата, онова, което "заспалият" е приемал като нормално състояние (то, разбира се, нито е било справедливо, нито равноправно, нито винаги е било мирно и подредено, както знаем от кърджалийските времена - но така със сигурност е било и в Руската империя...),"революционно-събуденият" внезапно провижда като ужасно робство (затова и борбата на възрожденската интелигенция да "събуди" всички, т.е. да преобърне перспективата, гещалта, с който се интерпретира живота, е толкова яростна).

Иначе казано "мирен поданик" и "роб" са две напълно различни културно-исторически перспективи, воюващи непримиримо още оттогава - през тях се осъществява промяната, наречена Модерност и възникване на нациите. Дали нациите или феодалните империи са по-съвършенни е по-добре да остане отворен въпрос: последващата история на нациите с двете световни войни и Холокоста релитивизират всяка прогресистка перспектива. На децата това по някакъв лесен начин трябва да им се преподава, а не някакви глупости, били те либерални "съжителства" или националистически "робства".

 

АЛЕКСАНДЪР КЬОСЕВ  (62) е културолог и литературен теоретик.Преподавател е по история на културата към Катедрата по теория и история на културата на Философския факултет на СУ.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ако трябва да научим децата да мислят, трябва първо да ги научим да измислят.“

Джани Родари, италиански писател, роден на 23 октомври преди 99 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Ах, този Жокер!

 

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни.

"Потъване в Мъртво море" – всеки детайл си тежи на мястото

В тези разкази има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. 

Лекът срещу пораженията на „Поразените“

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .