"Много години трупам мъката по България. И Отворено писмо писах до премиера, в моята мелничка наливах, наливах, наливах по капчица вода, тоест издавах книга след книга за моя сметка с надежда, че нещата в България ще тръгнат, че ще създадем духовна общност. Нищо подобно не се случваше във всичките тези 25 години. И това, което преля капката, беше една българска учителка, която държи три дни майка си и баща си умрели в къщи, за да им получи пенсията и за да ги погребе. Тогава разбрах, че България наистина си отива. Щом българският учител е на тоя хал, щом всеки ден майка на епилептик моли за двеста лева, за да му купи лекарства, всеки ден някой чука на вратата... В същото време - обръщаш се и какво виждаш - нямаме никаква икономика. Ние сме единствената държава от Източния блок, която си съсипа селското стопанство, продаде се за безумно ниски пари, направи т.нар. приватизация, в същото време икономика няма.

Скоро имах рецитал в Трявна. Няма къде да работят хората. Аз отивам да им говоря за книги и те посягат, галят ги, но не могат да си ги купят. Не може и българският пенсионер нищо да направи. Но да зарежем българския пенсионер - с извинение, аз съм също един български пенсионер.

Децата ни. Децата на България загубиха смисъла, не могат да намерят смисъла на своя живот. Бездуховността доведе до едно-единствено нещо - и това нещо е насилие. Няма вечер, щом пусна новините, да няма насилие. Пробол момичето на спирката 16 пъти, пробол стареца в рейса, стрелял срещу еди-кой си. Насилие, насилие, насилие. Насилието е последната защитна мярка на хората, които загубват вяра във всичко и те са готови вече директно да летят в бездната. Това е страшно.

Помислих си, че не мога да слагам под един знаменател всички политици - верно е, аз нямам слабост към политици и към български партии. Самата аз никога не съм била член на партия и никога няма да бъда. Но моите колеги, писатели, поети, журналисти знаят за какво става дума. Самият факт, че великият Анжел Вагенщайн ми се обади тази сутрин и каза: Божана, много ми хареса писмото. И за да не остане само призив, дай да се съберем 40-50 души и да направим първи стъпки. Като трябва да ги обмислим. Как, например, да стане съживяването на икономиката. Защото ние изтървахме средната класа.

При нас, при българите, трудно ще се възстанови - тя е кръг, тя движи икономиката. Аз гледам - за да напечатам и да извадя пари в моята печатница, ти трябва да си купиш минерална вода, Кока-кола, бира. Ти не можеш да си купиш, защото, примерно, твоята пенсия е 300 - 260-280… Падат тиражите, моята работа намалява. И не зависи от моите мениджърски способности. Зависи точно от това, което се случва, което обримчва България.

Загубиха българите вяра. Апатични са. Апатични, лоши. Защо я загубиха? И защо мисля така? Ами ето, в Пловдив наваля 30 сантиметра сняг. Ела на нашата улица - никой не е изчистил пред къщата си, камо ли леко така да вдигнем поне едрия сняг на самата малка уличка на Бунарджика, за да минават колите. На него му е все тая вече дали ще изчисти или няма да изчисти. Един мой приятел поет казваше - Не духай пламъчето само, ако искаш да останеш жив. Стихотворението му е за любовта. Ние духнахме пламъчето. И сега това пламъче с триста хиляди усилия трябва да го запалим отново и да се опитаме да подкараме държавата в правилната посока.

Обади ми се снощи Стефан Цанев, обади ми се Христо Карастоянов - все велики мъже. Е, и какво, като се обадиха. Стефан каза:" Знаеш ли, Божана, с какъв идеализъм и колко пъти съм го правил това? На тях - почти презрително изрече - визираше политиците - не им пука, те вече дори не четат обръщенията ни и усилието да помогнем на България, а в случая и на тях."

Аз никога няма да стана политик, аз кмет на Пловдив отказах да стана, камо ли да стана политик. Аз си имам пътечка, по която вървя - това е съхраняване и въздигане на духовността. Както Жоро Господинов ми е написал в едно писмо, всеки с всичко, с което може трябва да помогне. Трябва да положим усилия да направим общност. Но аз мисля, че в този реален, ужасен, несъстоятелен наш живот трябва да започнем от икономиката, културата и образованието. Това е истината. Не съм измислила още как да задвижим икономиката, но както Анжел Вагенщайн предложи, да се съберем в Пловдив 50-60 интелектуалци и много внимателно да обмислим програмата, да решим точно откъде ще почнем, защото те политиците ще продължат да си играят на „ Скрий, скрий топчица”, и България ще продължи не да отива към бездната, тя вече е в бездната. Просто ще пропада. Аз лично не мога и не искам да си представя това. Изглежда прекалено много съм вживяна във всяко камъче, във всеки пукнат асфалт на тая Българийка и много искам да положим всички усилия.

И защо се обърнах към журналистите? Защото първите хора, които трябва да алармират, са те. Не е ли срамно, когато наистина България си отива да ни занимават с псевдозвезди. Ние първо нямаме звезди. Ние нямаме хора. И не това са хората, които трябва да ми показват и да бунят съзнанието ми.

Ето сега правя „Младият Пловдив чете”. Почнахме го, другиден Миглена Николчина гостува, тръгваме по всички училища. Защото аз съм убедена, че ако децата натрупат култура и знания в главите си, те ще изберат правилния път. Културният човек сам спасява кожата си. Всичко е прекалено сложно. И ние го правим сложно. И Бойко просто трябва да сложи приоритетите, трябва да се направи нещо, това е работа на министър-председателя и това нещо трябва да е свързано с умножаване на работните места, тоест със съживяване на икономиката. Какъв набор от средства в тази посока могат да бъдат предприети, ние ще подскажем, но той има съветници.

А Яне Янев ме занимава с клюки. Абе стига с тия клюки, бе, мъже сте! Ципове имате, панталони, дюкян имаш, бе, българино, я се вземи в ръце! Направи и невъзможното. България има нужда точно в момента от нашата помощ".

 

БОЖАНА АПОСТОЛОВА  е поетеса и издател. Собственик е на Полиграфически комплекс и издателска къща „Жанет 45“ и „Студио Стандарт“, както и управител на фондация „Изкуство без граница“. Инициатор и съучредител на инициативите „Пловдив чете“ и „Младият Пловдив чете“, създател е на годишната литературна награда за поезия „Иван Николов“.

Отвореното писмо е публикувано в БГНЕС.

 

Коментари  

0 #1 Златка Димитрова 31-01-2016 09:40
Г-жо, Апостолова,
Аз заставам до Вас и ще правя каквото и където мога за нашата общобългарска самоспасителна кауза.
Вие сте от големите фигури, по които ние се водим и бидейки човек и на вас е позволено понякога да се отчаяте, но не задълго и не завинаги.
Цитиране
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Двете най-чести причини за нещастието на хората са: от една страна, незнанието колко малко им е необходимо, за да бъдат щастливи, а от друга, мнимите потребности и безграничните желания.“

Хелвеций, френски литератор и философ, роден на 26 януари преди 305 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.

Светлината като едно от чудесата на света 

“Поеми на светлината” - пред нас е Мирозданието, лирически и философски преосмислено и преоткрито с цялата си красота.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.