dw.com

Хайнрих Шлиман остава в паметта на човечеството като фантазьор - и като непризнат гений. Фантазьор защото с Омировата "Илиада" в ръка пътува през Турция и търси древна Троя. Гений, защото в края на ХІХ век разработва изследователски методи, приложими и до днес. Дълго време германците не оценяват неговото дело. Навремето големият му берлински конкурент и корифей в археологията Ернст Курциус изобщо не го взема на сериозно. За разлика от англичаните, които направо въздигат Хайнрих Шлиман на пиедестал като откривател на Троя.

С "Илиадата" в ръка към Троя

Векове наред учените търсят Троя, но никой не успява да открие града, описан в Омировата "Илиада". Едва през 1871 година 49-годишният тогава Хайнрих Шлиман се натъква на останките на древния град Троя в местността Хисарлък в Мала Азия. Но Шлиман не е единственият, който вярва че именно тук е бил градът, описан от Омир.

 Още преди него британецът Франк Калвърт прави археологични разкопки в Хисарлък. Двамата се запознават случайно. Калвърт дори е собственик на земята около Хисарлък, ала няма достатъчно пари, за да продължи разкопките си. Дългата история на града, която започва 3 000 години преди Христа и стига до късното Средновековие, усложнява точното датиране на находките. Франк Калвърт убеждава Шлиман да продължи разкопките, прекъснати от него. И през 1872 година германският археолог е сигурен, че дебелите стени, които постепенно се разкриват пред очите му, са били част от укрепленията на Троя.

Бизнесмен, златотърсач и археолог

Хайнрих Шлиман се опиянява от Античността. За осмия си рожден ден получава "Илиада" от Омир, разглежда първо рисунките и веднага решава да се посвети на откриването на древния град Троя. Първоначално обаче животът му тръгва в съвършено друга посока. Хайнрих е роден на 6 януари 1822 година в Нойбуко, в семейство на протестантски свещеник с осем братя и сестри. Като юноша няма пари да продължи образованието си и започва да се обучава за търговец. Заминава за Амстердам, където работи като куриер в търговска фирма. Чуждите езици му се удават удивително лесно. Само за една година научава нидерландски, испански, италиански и португалски, по-късно започва и с руски. Младият Шлиман умело използва езиковите си познания.

 В един момент се преселва в Русия и върти търговия с оръжейни стоки. Бързо забогатява и заминава за Париж, за да следва. Учи старогръцки и латински. През 1868 година пътува до Итака, където подхваща археологически разкопки, за да намери двореца на Одисей. От Итака продължава изследователското си пътуване до Мраморно море с Омировата "Илиада" в ръка. Тя става негов пътеводител в търсенето на древната Троя. Първоначално Шлиман се натъква на антични съдове, които не пасват на описанията на Омир. По-късно обаче открива руините на западнал град. Една от най-значимите му находки е така нареченото "Златно съкровище на Приам", за което вярва, че наистина е принадлежало на митичния цар. Шлиман контрабандно изнася златните съдове от страната и ги подарява на Германия. В разгара на Втората световна война златното съкровище попада в Русия и дълги години се смята за изчезнало. Днес се съхранява в Пушкинския музей в Москва.

Заблудите на Хайнрих Шлиман

За съжаление Хайнрих Шлиман се заблуждава. Откритото от него златно съкровище не е на Приам. То принадлежи към една непозната висока култура, по-стара с 1 250 години от културата на древна Троя. От 1874 до 1876 година Шлиман прави разкопки и в Микена. И тук отново амбициите му го подвеждат. Открива невероятна златна маска и решава, че тя трябва да принадлежи на микенския пълководец Агамемнон – предположение, което се оказва невярно. Светът обаче му прощава заблудите. И до днес Хайнрих Шлиман минава за един от най-значимите археолози в историята и е уважаван по цял свят.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Двете най-чести причини за нещастието на хората са: от една страна, незнанието колко малко им е необходимо, за да бъдат щастливи, а от друга, мнимите потребности и безграничните желания.“

Хелвеций, френски литератор и философ, роден на 26 януари преди 305 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.

Светлината като едно от чудесата на света 

“Поеми на светлината” - пред нас е Мирозданието, лирически и философски преосмислено и преоткрито с цялата си красота.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.