ХРИСТО ХРИСТОВ, desebg.com

Четвърт век след краха на комунизма в България в обществото битуват различни митове и слухове за богатствата на комунистическите функционери, за изнесени в западни банки капитали или имоти в чужбина, купени преди 10 ноември 1989 г. с народни пари, които впоследствие стават собственост на червени фамилии. Един от малкото доказани от прокуратурата факти е свързан с крупни финансови придобивки от лидера на БКП Тодор Живков по не съвсем законен път. Главна прокуратура доказва, че, бившият комунистически ръководител е получил над 1,8 млн. лв. хонорари за трудове, които никога не е писал. Част 1 от поредицата е посветена на тези подробности.

Когато през 70-те години на миналия век най-голямата сума която гражданин на социалистическа България е могъл да спечели законно – 20 000 лв. от 6-ца от тотото, ръководителят на БКП Тодор Живков е прибирал огромни за времето, а дори и днес хонорари от по 50 000 лв. за писани от помощниците му и издавани от партийното и други издателства „съчинения”. Така само за последните 15 години от управлението си Живков е получил общо сумата от над 1,8 млн. лв. Средства, които го правят на хартия един комунист милионер.

Истината за парите на „човека от народа”

Този факт контрастира с пропагандния дори и след промените образ на Живков, представящ го като „народен човек”, който за времето на своето близо 35-годишно управление не си бил купил нито един апартамент. Или как неговата медицинска сестра му шиела скъсаните чорапи.

Истината е, че като партиен и държавен ръководител Живков е получавал такива умопомрачителни суми, които трудно се вписват в пропагандираното от БКП социалистическо равенство, когато средната работна заплата не е 125 лв., а един трудов ден в ТКЗС се заплаща в размер на... 3 лв.

Трудът на неговите политическите помощници и на експертите, привлечени от различни области на научния и обществения живот, се превръща в златна мина за Живков. Издаването на съчинения от негово име е начин не само той да се утвърди като теоретик на социализма, но и да му донесе нещо твърде материално – огромни суми, които никой друг в държавата не получава.

Късата памет за 1,8 млн. от хонорари

Една справка по дело №4/1990 г. за икономическата катастрофа на БКП установява, че за периода 1976-1989 г. от различни агенции и издателство „Партиздат”, издателството на БЗНС, на ОФ, издателство „Народна младеж“, „Народна просвета“ и агенция „София прес“ Тодор Живков е получил хонорар в размер на 1 895 009 лева. От тях е удържан данък ДОД 729 356 лева. Чистата сума е 1 165 652 лв. В справката не влизат авторските хонорари на първия секретар през периода 1956-1976 г., тъй като не са запазени документи.

Живков, за когото всички твърдят, че има изключително сила памет не може да си спомни историята на своите „творби”. Когато прокуратурата го разпитва през 1990 г. той заявява:

„Не помня кога се започва да се издават мои съчинения. Милко Балев беше съставителя. Аз дори нямам нито един том. Нито един том не съм чел. Бяхме се разбрали като напусна да си взема по един. Често да ви кажа не съм отварял нито един том дори от любопитство да видя какво е публикувано.”

Началото на „издателския” бизнес на Живков

Историята започва в началото на 60-те години. Дългогодишният началник на кабинета на Живков Милко Балев разказва важни подробности пред прокуратурата:

„Съществуваше практика в КПСС и в някои други братски партии да се издават съчинения на първите ръководители и други членове на партийните ръководства. През 1960 г. се издаде сборник, в който се включиха приветствените речи, пресконференциите на Живков, както и други материали от 15-та сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.

По това време излязоха книги с подобно съдържание в СССР. Не мога да си спомня кой даде идеята, но аз събрах материалите от посещението на Живков в САЩ.

Нашата делегация трябваше да се води от Антон Югов, председател на Министерския съвет. В последния момент се разбра, че съветската делегация ще се води от Хрушчов и тогава се реши българската делегация да се оглави от Живков. След това от „София прес” дойде предложение да се издадат речите на Живков в САЩ по време на 15-та сесия на ООН.

Преди това имаше практика да се издават речи в брошури. Тъй като с нас нямаше журналист поканихме Георги Боков, главен редактор на в. „Работническо дело”. Аз бях в делегацията. Редица от речите бяха без предварителен текст и аз си водих бележки, по които след това ги възстановявах.”

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Цената, която плащаме за парите, често пъти е свободата.“

Робърт Луис Стивънсън, шотландски писател и композитор, роден на 13 ноември преди 168 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).