Сергей ТРАЙКОВ, в. "СТЪРШЕЛ"

Според милиони българи Славчо Пеев е една от малкото живи легенди на Сатиричния театър като Стоянка Мутафова, Татяна Лолова и Никола Анастасов. Според родната Темида обаче той е престъпник. А ето и криминалната история, в която е замесен популярният актьор, нека всеки сам да прецени кои са истинските престъпници в нея.

От няколко години Славчо Пеев живее в постоянно движение между София и Дупница, защото е директор на тамошния театър. В края на октомври той получава писмо от община „Оборище”. В него пише, че дължи на Топлофикация 463 лева за 4 месечни сметки. Актьорът е изненадан: четирите му летни сметки за жилище от петдесет квадрата са по двайсетина лева. Защо му искат над 400? Разбира на другия ден, когато пристига фактура от Топлофикация. Според нея дължи 80 лева за лятото, плюс 355 от изравняване. Или – общо 455 лева. А срокът за плащане е 14.11.2015 г. За да го спази, Славчо Пеев опитва да тегли от банкомат 400 лева. Но не получава нищо. Отива в банка ДСК. Там обясняват, че сметките му са запорирани – защото има влязла в сила присъда.

В продължение на години Славчо Пеев изпълняваше главната роля в една от най-абсурдните български комедии – „Римска баня”. В нея бяха отнели дома му заради археологически разкопки. Но ако през тоталитаризма някои идиотщини бяха плод на кариеризъм, то сега те са плод на лакомията. Банка ДСК представя на актьора Запорно съобщение от съдебен изпълнител. От него разбира, че Топлофикация тихомълком е завела дело срещу Славчо Пеев в Софийския районен съд, 57-ми състав. А съдът преценява, че той дължи 4 088 лв. и 97 ст. за периода 25 ноември 2014 г. – 29 октомври 2015 г. (Запомнете тази дата.) Въз основа на присъдата съдебен изпълнител издава Изпълнителен лист и на 15 октомври го изпраща в банката. В него пише: „Налагам запор върху всички сметки на длъжника Светослав Панайотов Пеев. Нареждам ви (на банка ДСК) да внесете дължимата сума по сметка на частен съдебен изпълнител Сия Богданова Халаджова.” Актьорът започва да я търси, за да я попита защо действа зад гърба му. Защо не вземе парите лично от него, а иска да ги получи тайно от банката? Тя обаче се крие - и по телефона, и когато ходи на работното є място.

Славчо Пеев никога не е известяван, че дължи огромна сума, защото си е плащал сметките. Потвърждава го и самата Топлофикация, която в последната си фактура го информира, че неговото „окончателно задължение към 15 октомври 2015 г. е 455,14 лв.” А не – 4 088, 97 лв.

Но относно информацията: изглежда на призовкарите вече се плаща не да ти връчат съдебна призовка, а да не ти я връчат, шегува се горчиво актьорът. Той няма представа, че е подсъдим, защото Топлофикация никога не му е съобщавала, че е завела дело срещу него. Съдът нито го е информирал, че е обвиняем, нито че е осъден. Съдебният изпълнител също не съобщава, че налага запор върху парите му.

Сякаш човекът Славчо Пеев съществува единствено като субект в кореспонденцията между различни институции, които искат само едно: да го оберат по законен начин.

Когато скриеш от някого, че е подсъдим, той е лишен от най-елементарните човешки права: реакция, адвокат, доказване на невинност, обжалване. Всичко се извършва зад гърба му, третират го като нелегален престъпник. Но абсурдите не свършват до тук. Ето и нещо от сферата на Ванга. Според присъдата Славчо Пеев дължи над 4 хиляди лева „за периода 25 ноември 2014 – 29 октомври 2015 г.” Обаче той е осъден на 25 май 2015 г. Нима съдът може да гледа в бъдещето, за да познае още тогава – 5 месеца по-рано, че актьорът няма да плаща точно до 29 октомври? Но все пак той е извадил късмет: ако ясновидците в тоги бяха „видели”, че няма да си плаща парното до 29 октомври 2025 г., щяха да го осъдят за 50 000 лева. И това не би впечатлило, защото абсурдите при родната Темида са толкова чести, че вече се приемат за нормални. Обаче не бива да оставаме безразлични към най-важното: нима през ХХI век в демократична и европейска България един невинен човек може да бъде осъден като от инквизицията през Средновековието – тайно и без право на никаква защита?

Послепис: За да протака старта на процеса, в който ще го съдят за: неплащането на дънъци в особено големи размери; за недекларирани сделки с валутни ценности; и за укриване на истина в декларация пред Сметната палата, бившият заместник-председател на Народното събрание от квотата на ДПС - Христо Бисеров, ден преди съдебното заседание, в последния момент влезе в болница. А съдът реши, че в негово отсъствие не може да даде ход на делото. И го отложи - за 25 ноември. Значи: беден актьор може да бъде осъден в негово отсъствие, а богат политик – не може. Наистина, жална ни майка с такова правосъдие! Реформа в нейната система е по-нужна и от дъжд в Сахара.

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Интелигентният човек се бори за изгубени каузи, защото осъзнава, че останалите не са каузи, а просто ефекти.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 125 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Ах, този Жокер!

 

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни.

"Потъване в Мъртво море" – всеки детайл си тежи на мястото

В тези разкази има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. 

Лекът срещу пораженията на „Поразените“

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .