Сергей ТРАЙКОВ, в. "СТЪРШЕЛ"

Според милиони българи Славчо Пеев е една от малкото живи легенди на Сатиричния театър като Стоянка Мутафова, Татяна Лолова и Никола Анастасов. Според родната Темида обаче той е престъпник. А ето и криминалната история, в която е замесен популярният актьор, нека всеки сам да прецени кои са истинските престъпници в нея.

От няколко години Славчо Пеев живее в постоянно движение между София и Дупница, защото е директор на тамошния театър. В края на октомври той получава писмо от община „Оборище”. В него пише, че дължи на Топлофикация 463 лева за 4 месечни сметки. Актьорът е изненадан: четирите му летни сметки за жилище от петдесет квадрата са по двайсетина лева. Защо му искат над 400? Разбира на другия ден, когато пристига фактура от Топлофикация. Според нея дължи 80 лева за лятото, плюс 355 от изравняване. Или – общо 455 лева. А срокът за плащане е 14.11.2015 г. За да го спази, Славчо Пеев опитва да тегли от банкомат 400 лева. Но не получава нищо. Отива в банка ДСК. Там обясняват, че сметките му са запорирани – защото има влязла в сила присъда.

В продължение на години Славчо Пеев изпълняваше главната роля в една от най-абсурдните български комедии – „Римска баня”. В нея бяха отнели дома му заради археологически разкопки. Но ако през тоталитаризма някои идиотщини бяха плод на кариеризъм, то сега те са плод на лакомията. Банка ДСК представя на актьора Запорно съобщение от съдебен изпълнител. От него разбира, че Топлофикация тихомълком е завела дело срещу Славчо Пеев в Софийския районен съд, 57-ми състав. А съдът преценява, че той дължи 4 088 лв. и 97 ст. за периода 25 ноември 2014 г. – 29 октомври 2015 г. (Запомнете тази дата.) Въз основа на присъдата съдебен изпълнител издава Изпълнителен лист и на 15 октомври го изпраща в банката. В него пише: „Налагам запор върху всички сметки на длъжника Светослав Панайотов Пеев. Нареждам ви (на банка ДСК) да внесете дължимата сума по сметка на частен съдебен изпълнител Сия Богданова Халаджова.” Актьорът започва да я търси, за да я попита защо действа зад гърба му. Защо не вземе парите лично от него, а иска да ги получи тайно от банката? Тя обаче се крие - и по телефона, и когато ходи на работното є място.

Славчо Пеев никога не е известяван, че дължи огромна сума, защото си е плащал сметките. Потвърждава го и самата Топлофикация, която в последната си фактура го информира, че неговото „окончателно задължение към 15 октомври 2015 г. е 455,14 лв.” А не – 4 088, 97 лв.

Но относно информацията: изглежда на призовкарите вече се плаща не да ти връчат съдебна призовка, а да не ти я връчат, шегува се горчиво актьорът. Той няма представа, че е подсъдим, защото Топлофикация никога не му е съобщавала, че е завела дело срещу него. Съдът нито го е информирал, че е обвиняем, нито че е осъден. Съдебният изпълнител също не съобщава, че налага запор върху парите му.

Сякаш човекът Славчо Пеев съществува единствено като субект в кореспонденцията между различни институции, които искат само едно: да го оберат по законен начин.

Когато скриеш от някого, че е подсъдим, той е лишен от най-елементарните човешки права: реакция, адвокат, доказване на невинност, обжалване. Всичко се извършва зад гърба му, третират го като нелегален престъпник. Но абсурдите не свършват до тук. Ето и нещо от сферата на Ванга. Според присъдата Славчо Пеев дължи над 4 хиляди лева „за периода 25 ноември 2014 – 29 октомври 2015 г.” Обаче той е осъден на 25 май 2015 г. Нима съдът може да гледа в бъдещето, за да познае още тогава – 5 месеца по-рано, че актьорът няма да плаща точно до 29 октомври? Но все пак той е извадил късмет: ако ясновидците в тоги бяха „видели”, че няма да си плаща парното до 29 октомври 2025 г., щяха да го осъдят за 50 000 лева. И това не би впечатлило, защото абсурдите при родната Темида са толкова чести, че вече се приемат за нормални. Обаче не бива да оставаме безразлични към най-важното: нима през ХХI век в демократична и европейска България един невинен човек може да бъде осъден като от инквизицията през Средновековието – тайно и без право на никаква защита?

Послепис: За да протака старта на процеса, в който ще го съдят за: неплащането на дънъци в особено големи размери; за недекларирани сделки с валутни ценности; и за укриване на истина в декларация пред Сметната палата, бившият заместник-председател на Народното събрание от квотата на ДПС - Христо Бисеров, ден преди съдебното заседание, в последния момент влезе в болница. А съдът реши, че в негово отсъствие не може да даде ход на делото. И го отложи - за 25 ноември. Значи: беден актьор може да бъде осъден в негово отсъствие, а богат политик – не може. Наистина, жална ни майка с такова правосъдие! Реформа в нейната система е по-нужна и от дъжд в Сахара.

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАМЕТ

    Излезе впечатляваща книга за изкуството на Българското възраждане

    В средата на август издателския отдел на Института за изследване на изкуствата успя да публикува поредното си уникално книжно тяло с тегло почти 5 кг. Съдържанието на „Корпусът на стенописите от първата половина на ΧΙΧ век в България“ включва 52 стенописни паметника.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Ако трябва да научим децата да мислят, трябва първо да ги научим да измислят.“

Джани Родари, италиански писател, роден на 23 октомври преди 98 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Потомците на Баба Тонка и „народният“ съд“

„На 2 срещу 3 ноември 1944 г.  внучката на Баба Тонка – Тонка Просеничкова и съпругът й директорът на Мъжката гимназия „Княз Борис Първи” в Русе, Нико Просеничков, са застреляни“, пише в книгата си Веселина Антонова.

От Ла-ла-ленд до Луната

"Първият човек" разказва за Нийл Армстронг и неговия легендарен полет

„Осигуряване и осигурителен пазар“ - книга не само за студенти

Особено внимание се отделя на същността и съвременните черти на капиталовопокривното осигуряване, без познаването на които не може да се разбере логиката на осигурителните пазари.