Александър Петров (ХІІ кл.) от Пловдив и Васил Георгиев (ХІ кл.) са изпратили писмо до министъра на образованието Тодор Танев, в което се аргументират защо двусменният режим създава проблеми да учещите, съобщи БНР.

„Пишем Ви във връзка с нашето ежедневие в училищата, което искаме да променим. Предложенията, които ще Ви представим, са направени въз основа на това, което виждаме всеки ден и според нас не е правилно да е така. Това са първите идеи, които искаме да Ви представим. Ако сте готов да ни изслушате, сме подготвени за диалог. Ние сме една от малкото страни в Европа, в която има двусменен режим. На Запад и съответно в по-голямата част от света учениците започват занятия след 8 ч. Едносменният режим в училищата ще реши някои от проблемите, пред които са изправени учениците”, се казва в писмото . 

Те обръщат внимание и на проблемите на тези ученици, които са принудени да пътуват дълго. Момчетата предлагат промени в стопанисването и ефективното използване на сградния фонд на училищата, както и увеличаване на финансирането им.  По примера на други държави в Европа, учениците смятат, че трябва да бъде дадена свобода на учителя в това какъв учебен материал да преподава и къде да стане това.

Според педиатъра д-р Петринка Крачанова, ранното ставане на учениците наистина е проблем за много от тях предвид концентрацията и времето, което отнема на децата да стигнат до учебните заведения.

„Като цяло учебният режим трябва да е съобразен с възрастта на децата, с трафика и урбанизацията. Сега, за да стигне едно дете в 8 ч. в училище, то трябва да стане в 6 ч. Затова е хубаво, ако позволяват условията, учебните часове да започват по- късно, но и учениците да си лягат по- рано“, препоръчва педиатърът.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Всъщност няма нито изящен стил, нито изящна линия, нито прекрасен цвят. Единствената красота е достоверността, която става видима.“

Огюст Роден, френски скулптор, роден на 12 ноември преди 178 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).