Войната на Русия срещу Запада вече започна. Не искат да го повярват нито в Русия, нито на Запад, но страната вече е съвсем друга. Откъде изпълзяха този примитивен милитаризъм, тази ретроградност, това помрачение? Ние се питаме това всеки ден. В Европа навярно също се питат. Защото хората на Запад искат просто да живеят нормално и в мир, докато руснаците са готови да умрат за героичната идея. Разликата е фундаментална.

***

Гледам лицата на хората по улицата. Демонстрирали сме заедно през 90-те години, бяхме стотици хиляди. Скандирахме: „Свобода! Свобода!”. Какво се случи с тези хора? Сега скандират: „Путин! Путин!”. Той е узурпирал душата на обществото, защото притежава интуицията да дава израз на народната воля. Путин олицетворява мъжкарството, православието, бляновете да бъдем велика сила - все архаични, митологични, мрачни неща. Митологичното съзнание постепенно завладява Русия: „Ние сме унижени и оскърбени, вкараха ни в роля, която не ни подхожда - и поради това трябва да се надигнем!”. Приятелите ми са объркани. Всички четат книги за възникването на фашизма в Германия и Италия. За началото на революцията през 1917. Движим се неизвестно накъде. Руската интелигенция се е превърнала в малко островче сред тъмата и вече не може да отговори на въпроса: Защо народът толкова лесно се отказа от свободата си?

***

Цели 25 години живяхме с надеждата, че Русия ще стане една по-добра страна, но това не се случи. Русия е изпаднала в някаква реваншистка лудост. Допитванията показват, че ако сега има президентски избори, Путин ще бъде преизбран с 80 процента. Русия - това е Путин. Без Путин няма Русия. Така мислят мнозина. Постепенно си припомняме, че ние сме хора на войната - просто защото друго не знаем. Ние винаги или сме водили война, или сме се готвели за следващата. У нас войната е издигната в култ.

Ето какво пише военният министър Куропаткин на цар Николай Втори: „Ваше императорско величество! През ХVІІІ и ХІХ век Русия в продължение на 128 години води войни, мирни са едва 72 години. От общо 128-те войни само пет са отбранителни, останалите са завоевателни”. През ХХ век не е по-различно: руският човек не е привикнал към мирен живот. Той винаги е живял във война и в името на държавата - никога не е живял заради самия себе си. Руският човек има специално отношение към смъртта. А самата страна дълбинно не е способна да води цивилен, нормален, мирен живот.

По нареждане на Кремъл беше създадено войнственото видео „Аз съм руски завоевател”. Само за няколко месеца 3 милиона души го гледаха в интернет. Възторжените коментари бяха стотици: „Завоювахме Сибир - и сега имаме петрол и газ. Завоювахме Украйна, Балтика и Казахстан и станахме най-голямата страна в света”. Обикновените руснаци нямат друга алтернатива и поради това черпят самочувствие от мисълта, че Русия отново е велика. На улицата навред усещаш агресивност, съзнанието на хората се е милитаризирало. Всички мислят във военни категории, за тях няма друго, освен „победа” и „поражение” - не случайно военните паради отново излязоха на мода и всички славят „героичното минало” на страната.

***

Днес в Томск и в други градове в събота и по празниците на пенсионерите им раздават безплатен бял хляб. Вече се печатат купони за храна. Държавата икономисва от парите за най-бедните, за да харчи за война. Но да не си мислите, че някой ще излезе на улицата да протестира. Не! Непрекъснато чувам едно и също: „Да, обаче си върнахме Крим. Трябва да стискаме зъби”.

От Донбас пристигат ковчези, тайно погребват мъртъвците в безименни гробове. И пак повтарят: „Трябва да стискаме зъби. И да си държим езика зад зъбите. В Донбас не се бият руснаци. Когато защитаваме една свещена кауза, ако се налага - ще лъжем. Цялата страна ще лъже”. И тя лъже. Лъжата се е превърнала в ритуал. Вече почти никой не говори истината. Нейният глас се чува все по-рядко. Например, когато се обаждат хора като онова танкистче с тежки изгаряния, чиято снимка видях в интернет: „Там се бият хора, които са взели кредити или изплащат ипотеки. Бият се за пари. Има и осъждани. Разбира се, пропагандата също въздейства. Лично аз вярвах, че ще се бием срещу фашистите. Трябваше да си скъсаме пагоните и да замажем регистрационните номера на машините. Путин е хитър. Официално непрекъснато повтаря, че в Украйна няма руски войски, а на нас вика: „Давай, давай, по-бързо!”.

И това всички го знаят. Хората добре знаят, че мнозина са отишли на война заради парите. В интернет платените тролове разпространяват легенди, че от другата страна имало цели батальони поляци и американци, но ранени руски войници, завърнали се в страната, не са ги виждали. Вярно, чували са за тях, но лично не са ги срещали.

***

Страна, обсебена от войната, страна с военна психика. В обществото цари небивала подозрителност. Всички преследват шпиони. Навремето под подозрение в шпионаж попадаха само учените, днес обаче всеки може да излезе шпионин: моряците, домакините, кой ли не. Наскоро арестуваха Светлана Давидова от Вясма, майка на седем деца. Обвиниха я в държавна измяна, за която се полагат 10 до 15 години лагер. Престъплението ѝ: обадила се в украинското посолство и разказала, че руски войски от Вясма се бият в Донбас, чула го от офицери. А как са разбрали, че Давидова е звъняла в посолството? Издали я съседите. Та нали е война!

От телевизора се лее такъв антиамериканизъм и такава омраза срещу Запада, каквито никога не е имало. Наскоро чаках на стоянка за таксита в Москва. Опашката обсъждаше една-единствена тема: хората очакваха избухването на някакъв вулкан, който щял да погребе под лава и пепел половин Америка. И всички се радваха! Или пък разговорът ми със сина на една приятелка, студент в Московския университет. Русия можела за шест часа да превърне в радиоактивна пепел не само САЩ, но и целия останал свят, уверяваше ме той. Откъде го знаеш това? - попитах го. „Ами от телевизора.”

Многобройни граждански организации, включително и доброволни, бяха обявени за чуждестранни агенти, защото получавали пари от Запада. За какво ли ѝ е на нашата страна списък на чуждестранните агенти? Ето за какво: за да насъсква едни граждани срещу други граждани. И това ако не е гражданска война…

В Държавната дума депутатите сериозно обсъждаха дали да не се забрани притежаването на долари и изучаването на чужди езици. Защото младите хора бягали от страната… Скоро сигурно вече ще бъде опасно да разговаряш с чужденци. А неотдавна приеха закон, който забранява на гейовете и лесбийките да взимат шофьорска книжка. Директорката на едно училище в голям руски град беше уволнена, защото празнувала заедно с децата Хелоуин. Уволняват хора от работа само заради едно селфи, вкарват ги в ареста заради безобидни туитове, претърсват жилищата им заради това, че са харесали нещо във „Фейсбук”.

Тази година страната отпразнува 70-годишнината от победата. В руските градове открито се набират доброволци за войната в Украйна. Това е нашата житейска среда - войната. Единственият свят, в който се чувстваме у дома си.

По публикации в „Нойе цюрхер цайтунг”, „Ди цайт” и „Дойче веле”.

Коментари  

0 #1 alcom4 09-10-2015 01:14
Руската империя ,а тя не е била никога друга,се РАЗЛАГА ,РАЗПАДА! Първи са икономическите показатели за това! На второ място идва ЖЕЛАНИЕТОН ЗА АГРЕСИЯ ,СРЕЩУ ЧУЖДИ СТРАНИ!Тези два показателя и "устремното" милитаризиране на съзнанието,на обикновенните ,хора ,ще доведат ,до пълен РАЗПАД ,НА РУСИЯ!!!
Цитиране
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

  • ПОРТРЕТ

    Почит за Стефан Данаилов 

    Гледайки днес превъплъщенията му сме наясно, че дори и най-баналните, най-екзалтираните и конюнктурните са ценни именно като част от неговата биография.

„Винаги съм слушал сърцето си, защото е символ на живота.“

Жан Маре, френски актьор, роден на 11 декември, преди 106 години

Анкета

Харесвате ли книгите на Дан Браун и филмите по тях?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

"Идеал" или "Турбо"

"Дъвка за балончета" пита какво се е случило с децата на 80-те и техните мечти.

Страстта като невъзможност за щастие

50 години от екранизирането на  "Анна Каренина" от Александър Захри. Изпълнението на Татяна Самойлова се нарежда сред световните образци на тази роля за всички времена.

Рафаел – необходимата невинна жертва

„Рафаел“ е важна и значима книга в творческата биография на Леа Коен.