ЯНА КОСТОВА

С „Екзерсис на сцената" балетът на Софийската опера откри сезона, който до Коледа се очертава доста постен. Причината е, че примите и повечето солисти отиват на екзотично турне с оперния състав в Япония – ясно е, че не е за изпускане. Оставащите в България ще изиграят представления на пръстите на едната ръка. 

Репетицията пред публика показа състоянието на балета – трудно оцеляване на все по-трудно поддържащи класа балерини и балетисти. Финото присъствие на част от състава, слава богу, заличи ефекта от неумелия хумор на ръководството, който трябваше да мине за смешен. Не беше, но в задните редички, зад преливащите от самочувствие прими, се видяха отлични изпълнения, което дава надежда, че може да се разчита на разнообразие в главните роли, които предстоят. Ако все пак ръководството на балета най-накрая реши, че една роля няма да се репетира само за 2-3 представления, каквато е практиката през последните години. Толкова добри постановки потънаха в нищото след няколко представления, вместо да се играят и да пълнят залата с публика. 

При мъжете положението е критично – балетистите от класа също се броят на пръстите на едната ръка и това е може би вече десетилетен проблем. Момчета има, но не виждаме нови лица в соловите партии. Ясно е, че без да се дава шанс на младите, трудно ще изгрее нова звезда. Наднорменото тегло при мъжете е очевадно, за разлика от анорексичния изглед на повечето от дамите. Но в България, за разлика от другите държави с традиции в духа на класическата руска балетна школа, за добра балерина обикновено минава най-кльощавата акробатка, а не танцуващата с най-голям финес. Между двете впрочем няма знак на равенство, както си мислят мнозина. 

Екзерсисът беше много полезен за вярната публика на балета, защото показа при какви неимоверни условия се става прима в България и колко усилия струва да се издигнеш над масата, да пробиеш. Цяло изкуство е да избегнеш заядливите забележки на шефовете, за които намеци имаше дори пред публиката. Най-финото танцувално изкуство се сътворява в груба среда, с много пот, безкрайно повторение, с безброй травми, със сълзи и нечовешко изтощение. Тези, които присъстваха на репетицията, получиха отговори на много въпроси и със сигурност ценят още по-високо труда на любимите си артисти. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Цената, която плащаме за парите, често пъти е свободата.“

Робърт Луис Стивънсън, шотландски писател и композитор, роден на 13 ноември преди 168 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).