ЯНА КОСТОВА

С „Екзерсис на сцената" балетът на Софийската опера откри сезона, който до Коледа се очертава доста постен. Причината е, че примите и повечето солисти отиват на екзотично турне с оперния състав в Япония – ясно е, че не е за изпускане. Оставащите в България ще изиграят представления на пръстите на едната ръка. 

Репетицията пред публика показа състоянието на балета – трудно оцеляване на все по-трудно поддържащи класа балерини и балетисти. Финото присъствие на част от състава, слава богу, заличи ефекта от неумелия хумор на ръководството, който трябваше да мине за смешен. Не беше, но в задните редички, зад преливащите от самочувствие прими, се видяха отлични изпълнения, което дава надежда, че може да се разчита на разнообразие в главните роли, които предстоят. Ако все пак ръководството на балета най-накрая реши, че една роля няма да се репетира само за 2-3 представления, каквато е практиката през последните години. Толкова добри постановки потънаха в нищото след няколко представления, вместо да се играят и да пълнят залата с публика. 

При мъжете положението е критично – балетистите от класа също се броят на пръстите на едната ръка и това е може би вече десетилетен проблем. Момчета има, но не виждаме нови лица в соловите партии. Ясно е, че без да се дава шанс на младите, трудно ще изгрее нова звезда. Наднорменото тегло при мъжете е очевадно, за разлика от анорексичния изглед на повечето от дамите. Но в България, за разлика от другите държави с традиции в духа на класическата руска балетна школа, за добра балерина обикновено минава най-кльощавата акробатка, а не танцуващата с най-голям финес. Между двете впрочем няма знак на равенство, както си мислят мнозина. 

Екзерсисът беше много полезен за вярната публика на балета, защото показа при какви неимоверни условия се става прима в България и колко усилия струва да се издигнеш над масата, да пробиеш. Цяло изкуство е да избегнеш заядливите забележки на шефовете, за които намеци имаше дори пред публиката. Най-финото танцувално изкуство се сътворява в груба среда, с много пот, безкрайно повторение, с безброй травми, със сълзи и нечовешко изтощение. Тези, които присъстваха на репетицията, получиха отговори на много въпроси и със сигурност ценят още по-високо труда на любимите си артисти. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Първоначално исках да стана сексуален маниак, но не можах да мина физическите тестове.“

Робърт Мичъм, американски актьор, роден на 6 август преди 103 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

Да - 41.7%
Не - 33.3%
Зависи - ако намалят цените - 16.7%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.