ЯНА КОСТОВА

С „Екзерсис на сцената" балетът на Софийската опера откри сезона, който до Коледа се очертава доста постен. Причината е, че примите и повечето солисти отиват на екзотично турне с оперния състав в Япония – ясно е, че не е за изпускане. Оставащите в България ще изиграят представления на пръстите на едната ръка. 

Репетицията пред публика показа състоянието на балета – трудно оцеляване на все по-трудно поддържащи класа балерини и балетисти. Финото присъствие на част от състава, слава богу, заличи ефекта от неумелия хумор на ръководството, който трябваше да мине за смешен. Не беше, но в задните редички, зад преливащите от самочувствие прими, се видяха отлични изпълнения, което дава надежда, че може да се разчита на разнообразие в главните роли, които предстоят. Ако все пак ръководството на балета най-накрая реши, че една роля няма да се репетира само за 2-3 представления, каквато е практиката през последните години. Толкова добри постановки потънаха в нищото след няколко представления, вместо да се играят и да пълнят залата с публика. 

При мъжете положението е критично – балетистите от класа също се броят на пръстите на едната ръка и това е може би вече десетилетен проблем. Момчета има, но не виждаме нови лица в соловите партии. Ясно е, че без да се дава шанс на младите, трудно ще изгрее нова звезда. Наднорменото тегло при мъжете е очевадно, за разлика от анорексичния изглед на повечето от дамите. Но в България, за разлика от другите държави с традиции в духа на класическата руска балетна школа, за добра балерина обикновено минава най-кльощавата акробатка, а не танцуващата с най-голям финес. Между двете впрочем няма знак на равенство, както си мислят мнозина. 

Екзерсисът беше много полезен за вярната публика на балета, защото показа при какви неимоверни условия се става прима в България и колко усилия струва да се издигнеш над масата, да пробиеш. Цяло изкуство е да избегнеш заядливите забележки на шефовете, за които намеци имаше дори пред публиката. Най-финото танцувално изкуство се сътворява в груба среда, с много пот, безкрайно повторение, с безброй травми, със сълзи и нечовешко изтощение. Тези, които присъстваха на репетицията, получиха отговори на много въпроси и със сигурност ценят още по-високо труда на любимите си артисти. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Румен Леонидов: Алчността убива. Човечеството загуби войната пред материалното

    „Светът не върви добре с модела на мъжкия егоцентризъм и мъжките амбиции. Светът трябва да върви към повече духовност, към повече скромност, към повече съпричастие. Е, няма по-съпричастни същества от жените“, казва поетът и издател.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

     
  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Мисля, че генерално човек не може да живее без религия. Някои могат да я заместват с култура, какъвто е случаят при мен.”

Марио Варгас Льоса, перуански писател, роден на 28 март преди 84 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.

„Останалото е пепел“ - драматична история с универсално звучене

 

Филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева,  все пак звучи автентично като визия.

По следите на разработката „Ятаган“

Добре е да се разделяме с миналото си, смеейки се, но, когато то не си е отишло и е все още стряскащо настояще? Да се шегуваме или да плачем?