През 19 в. фрeнският историк Ернст Ренан малко надменно разграничава историческите народи от етнографските. Вторите съществуват не по своя воля, а защото са били открити от някакъв пътешественик, завоевател, мисионер. Те не са се преборили за място под слънцето, а са признати по волята на Великите сили. Днес това определение предполага актуализация: на мястото на етнографа се е настанил туристът.

Народите, за които говоря, не само се оставят да бъде открити и поставени на картата от него - те мобилизират всичките си сили, за да бъдат такива, каквито той очаква. Екзотични, древни, гостоприемни, евтини... В хода на това нагаждане към желанието туристическият народ развива една цинична двойнствена идентичност. Едните неща разиграваме пред гостите, съвсем други си говорим и чувстваме, когато останем насаме. Пред тях плаваме с гондоли, свирим на китара, играем нестинарски танци - насаме мрачно псуваме не само богатите чужденци, но и самите себе си.

Сред многото народи, специализирани в развличането на индустриалния свят,

най-туристическият народ като че ли е българският

Той до такава степен не е изградил или пък е загубил соствения си облик, че е готов да се нагоди към всеки. Самата ни интелигенция се върти във всичките четири големи езикови посоки - това констатира навремето още Боян Пенев. Погледнете скорошната ни история: в един момент бяхме франкофони, за да се прилепим до любимата на Франция Румъния, в друг - заложихме на руските си енергийни връзки, в трети - станахме най-верен ястреб на Америка, в четвърти сме отново прусаците на Балканите. Няма български "мейнстрийм" /за да не употребявам по-силни думи като "традиция" или "школа"/ нито в икономиката, нито в социалните науки, нито в правото. Колчем се появи някакъв проект отнякъде тутакси нагаждаме методологията си към спонсора и страната, от която той произлиза.

И ако интелигенцията е без идентичност, какво да очакваме от туристическия бизнес? Вчера проститутки и празник на боба, днес типово строителство на дисни-крепости и възстановки на битки между римляни и кукери... Само да надушим търсене, готови сме на часа да изсечем горите, да бетонираме крайбрежията, да устроим пиянски турове.

Към тия мрачни мисли ме навежда и изложбата в Лувъра

чрез която г-н Борисов и неговото културно алтер его г-н Рашидов осъществяват мечтата на Людмила Живкова. Незабравимата беше "изобретила" траките като форма на културна дипломация, целяща да се преодолее изолацията на тогавашния режим. Не казвам, че траки не са съществували, а че от едно човешко море, разлято от Карпатите до Мала Азия, тя и нейният екип направиха народ, който обявиха за българска собственост - за наши лични предци. И впрочем някак успяха да си поделят това море с чаушескова Румъния, приватизирала междувременно даките, които така или иначе са същата етническа вариация.

Защо тъкмо траките, тъкмо в този момент? Антропологът Илия Илиев например твърди, че траките много подхождат на политиката на мирно съжителство между системите, към което се стреми късният комунизъм. Траките са мъдри, стари, автохтонни. Но заедно с това те са идеален туристически обект. Помислете: съвсем подобни са на елините, за които всички по света знаят, имат същите легенди, дори в същите златарски работилници поръчват скъпоценностите си - и при това излизат по-евтино. Туристът е разсеяно същество, няма време да се задълбочава в помаци или гагаузи - трябва му нещо, което да разпознае, а какво по-добро от елино-подобните траки? Прабългарите са твърде националистически и застрашителни, славяните веднага ни свързват с омразната Русия, която тъкмо сега ЕС не долюбва особено. Траките, казва Валерия Фол /преминавайки неусетно от езика на идеологията към този на постиндустриалното пазарно стопанство/ били "най-добрият български бранд".

И ето че четири десетилетия по-късно

пак тръгваме да правим културна дипломация начело с траките

Нали не сте пропуснали "паметника" на Орфей на летището, който впрочем се явава пети и или шести за страната? Орфей е елинска легенда, ние сме значи сянка на сянката, идентифицираме се с легендата на успешните в туристическия бизнес комшии. Слизате на летището и знаете, тук са траките. Рядко сме виждали и толкова амбициозен ПР от времето на Незабаравимата. Тя поне беше малко лудичка, или да кажем - осенена от отвъдни сили. Днес работата е по-хард, не науката като при соца, а културата ни се представя като непосредствена производителна сила - ще доведе инвестиции, някакви хора ще платят за сувенири и тъй нататък. Така разбираме и щедрите държавни командировки за журналисти от частни медии - от г-н Блъсков до г-жа Патрашкова. Тотален пропаганден удар. Шашваме ги с траките и сключваме различни договори, а ако пък не успеем - шашваме нашите си хора, които се изпълват с гордост и благодарност и гласуват за нас на местните избори. Г-н Борисов предварително го обобщи точно в стила на Незабравимата: тъй както се връщат траките в съкровищницата на европейската култура, така и България се връща в ЕС след изборната победа на ГЕРБ.

Самохвалението на управляващите е, разбира се, доста жалко, а туристическият ни народ отново е раздвоен между тупането в гърдите "Болгар, болгар!" и тихото ръмжене, "Никой не ни забеляза, сума ти пари изпотрошиха"... Казват, че траките ще се харчат тази година; може догодина някой да се сети за келтите или готите, които също са живели по нашите земи и много добре биха пасвали на западно-европейския туристически поглед.

Ами ще бъдем келти, ще бъдем готи

Разбира се, чудесно е България да излага свои колекции в чужбина; възхищение ще събуди не българската култура, която няма нищо общо с онази древна епоха, а работата на нашите археолози, волята ни да пазим и изучаваме тези отминали епохи. Колкото повече пътуващи изложби, толкова по-добре. Само че тук има една друга амбиция, за която тръбят управляващите вече месеци наред. Да се представи България. Тъкмо във Франция, където нацията се мисли политически, а "нашите предци галите" е майтап от комиксите, това е крайно неадекватно - дано се намери някой да им го каже. Същият абсурд като новопостроените средновековни крепости, които посрещат лелеяните туристи с български трикольор най-отгоре. Изложбата е посветена на културните влияния, не на някакъв хипотетичен пра-народ; изложени са артефакти ОТ България /Гърция, Турция/, не НА България . И много се надявам някой от официалните лица да не изтърси популярния в ю-тюб аргумент за генетичните следи, които уж показвали, че сме еди колко си процента траки. Защото връзката между култура и биология е най-малкото проблематична.

Иначе много се радвам, че нашите хора ще поработят заедно със свои колеги от Лувъра. По-младите от тях ще се научат как се правят музейни експозиции днес, как предметът оживява чрез разказ, който го поставя в отношение с други предмети, и че значимостта на един артефакт не е в "гордостта" която буди у туземеца.

 

Проф. Ивайло Дичев е преподавател по културна антропология в Софийския университет „Климент Охридски“, Франция и САЩ. Статията се препечатва от dnevnik.bg.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

„Насилието не може да измени света. Ако го променя, то е само временно.”

Мартин Скорсезе, американски режисьор, роден на 17 ноември преди 76 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).