БНР

„Аз изградих едно мнение във времето от март насам и мнението ми е, че винаги, когато има криза, обществата първо жертват хората на културата. Те са им най-излишни. В момента аз съм излишен“, каза в предаването „Графити по въздуха“ Роберт Леви, който живее в Германия от две години.

Практически няма такава сфера на изкуството, която да не е  изключена от обществения живот.

„В България имаше една тенденция, в която интелигентните хора, хората на духа бяха съзнателно изключвани от възможността да участват в управлението, да изказват идеи. Сега виждаме, че откровено неграмотни хора управляват страната“, допълни Роберт Леви.

Не става дума хората на изкуството да управляват, става дума за това, че да бъдеш политик е професия, която изисква и висока квалификация, и голяма обща култура и интелект, подчерта поетът и писател:

„В България имаме обратна селекция. Тези хора съзнателно са изключвани от управлението“.

75-80% от стиховете в книгата „Anemoia“ на Роберт Леви са писани в Германия.  

„Най-често пишех, ходейки на работа, в почивките. Един поет не избира кога Господ започва да му диктува, единственото, което следва да направи е да намери време да запише това, което му е издиктувал“.

РОБЕРТ ЛЕВИ е роден през 1964 г. в София. Той е специалист по културна и социална антропология и история на българската култура, сценарист на документални филми. Автор е на поетичните книги "Един от върха на иглата" (1999), "Вавилон" (2006) и "Дромахия" (2017).  Постоянен участник в националното движение “Поети с китара” и във фестивателите “Морски струни” - Несебър и “Поетични струни” - Харманли.

 

Цялото интервю можете да чуете тук

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЗОВ

    Райна Кабаиванска: Ваксините са едно голямо чудо, което ще ни спаси

    "Най-важната ми роля е на преподавател на старите италиански оперни традиции", казва оперната певица

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Истина е, че всеки се измерва със своя мярка и мерило.“

Хораций, древноримски поет, роден на 8 декември преди 2086 г.

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

В „Мъжът с червеното палто“ Барнс е великолепен, в най-добра форма

 

Коментар на литературния критик Митко Новков

„Домът на Гучи“ – плюсове и минуси     

                        

Получил се е красиво заснет, равен и протяжен филм, който не може да живне дори и с документално точно пресъздаденото убийство на Маурицио Гучи на 27 март 1995 г. - ревю от Борислав Гърдев

"Любов като обувка, любов като чадър" - истинско пътуване във времето и пространството

 

Преводачът Огнян Стамболиев за новата книга на Матей Вишниек