РАДИНА РАЛЧЕВА, "Дневник"

 

....че и ний сме дали нещо на светът..."*

                     Иван Вазов, "Епопея на забравените"

Ние сме нация културна. Така ще си каже човек, ако се зачете в българските социални мрежи. Редовно текат мини войни за и против книги, изложби, концерти и изпълнителни, а напоследък дори за илюстрации на книги.

Човек ще помисли, че това са важни теми, щом ангажират общественото внимание.

Важни те са. А дали и доколко всъщност са наистина важни за българите, освен за да ги ползваме за повод да блеснем с мнение, това не знам.

Културата е едно такова голямо, комплексно, многолико нещо, в което има както трациции, така и непрестанна промяна и развитие. На мен ми струва, че ние нито традициите в културата разбираме, нито й даваме шанс да се развива и променя, но това е една много широка тема и не знам дали ми е по силите. Затова ща кажа няколко думи за едно мъничко парченце от културата – културното наследство. Недвижимото.

По данни на Сметната палата

декларираните недвижими културни ценности в страната са 39 476,

от които 19 438 са архитектурно-строителни. Бюджетът на Института за опазване на културните паметници за 2019 г. е 6 558 900 лв.

"В периода 2015-2018 г. не е осъществяван мониторинг на състоянието на недвижимото културно наследство, в т. ч. на архитектурни обекти в градска среда, с изключение на няколко обекта с категория "световно значение" - старинен град Несебър, Ивановски скални църкви, Мадарски конник, Рилски манастир. И финансирането на дейностите по опазване на недвижимото културно наследство е значително по-малко от необходимото. Например, заделените по бюджета на министерството средства за програма "Опазване на недвижимото културно наследство" са едва 14 на сто от необходимите." – това четем в доклада на Сметната палата за извършения от нея одит на изпълнението "Опазване и поддържане на обекти на архитектурното наследство в градска среда" за периода януари 2015 г. - юни 2018 г.

Тези дни в медиите се появиха снимки. Тъжни до болка.

Снимките на разрушена къща. В нея Йордан Йовков е написал "Жетварят".

Тази къща във Варна вече я няма. Както ги няма тютюневите складове и банята в Пловдив, царските конюшни, захарната фабрика, двойната къща на Митови и къщата с кулата в София, къщата на Иларион Драгостинов в Арбанаси и много от защитените къщи в стария град на Търново. Както ги няма десетки други сгради, за които сигурно дори не сме чули.

Административни батаци, документални неразбории, пълен хаос в нормативната база и регистрите, остарели и неадекватни закони и наредби, които не отчитат реалността и нуждите на тази материя, променени статути (не питайте защо и как, защото ще отворим кутията на корупционната Пандора), най-обикновено чиновническо и човешко безхаберие, алчност и пълна незаинтересованост заедно и поотделно са само част от причините за ставащото с тези изчезващи сгради. А те си отиват. Къщи, музеи, фабрики, станции, бани Отиват си една по една. Заедно с наследството на построилите ги или обитавали ги хора, дърворезбите, арките, орнаментите, релефите, цветовете, скъклописите, плочките, оградите, кулите Отиват си. И с тях си отиват парчета история, съдби, архитектура и култура.

Отиват си парчета от канавата на нашата обща картина

и там остават дупки, които не могат да бъдат запълнени.

С 6 млн. и половина и с наличната нормативна база и човешки ресурси изглежда непостижимо да видим значителна промяна в досегашната практика. А времето е критичен фактор.

И още нещо си мисля. Парите следват приоритетите. Културата не е приоритет за държава, в която целият бюджет за култура е около 195 млн. лв, а този на МВР е над 1.5 млрд. лв. И се чудя дали да не започнем да събираме капачки, за да финансираме спасяването на старите сгради? Или да правим дарителски кампании, концерти и тн. Така, както финансираме участието на децата в олимпиади и състезания и спасяването на живот. Не можем да правим жива верига пред всеки багер, не можем да изгасим всеки "случайно запален" пожар, не можем да спрем всяко престъпно човешко деяние. И какво да правим тогава? Да стоим безучастно? Вероятно си струва да помислим над това.

На брега не Сена, точно срещу Notre-Dame, в може би най-скъпата част на Париж, се намира

едно знаково място. Книжарница. "Shakespeare & Co".

Основана е през 1951 г. от Джордж Уитман. Още с откриването й писатели, артисти, интелектуалци и творци можели да нощуват в там. Смята се, че досега над 30 000 изкушени от изкуството хора са отсядали в "Shakespeare & Co" срещу ангажимента да четат книги всеки ден, да помагат в книжарницата и да дадат своя автобиография за архива. В момента този архив съдържа хиляди такива биографии, уловили мигове, мисли, мечти и думи на поколения творци и мечтатели.

Дъщерята на Джордж Уитман, която сега притежава това наповторимо място, е получавала стотици предложения да го продаде. Можела е да стане много богата. Обаче книжарницата, в която са гостували, творили и отсядали Алън Гринсбърг, Уилям Бъроуз, Хулио Кортасар, Хенри Милър, Уилям Сароян, Джеймс Болдуин, Итън Хоук, Дарън Ароновски, Джефри Ръш и много други, все още е там. Безценна, извън времето. Огромен културен притегателен център не просто за любителите на книгите, а изобщо за вечния човешки стремеж да се докосне до необятните възможности на ума и сърцето. Милиони туристи посещават това място, за да го разгледат, да си купят книга или да поседят в кафенето.

Просто за да са част от магията му.

За своето творение Джордж Уитман казва: "Създадох тази книжарница така, както човек би написал книга, създавайки всяка стая като отделна глава. И бих искал хората да отварят вратата на книжарницата така, както отгръщат корицата на книга. Книга, която води в чудния свят на тяхното въображение."

Предполагам с това искам да кажа, че някои сгради не са просто сгради и някои парцели не са просто парцели. И че са нужни определени културни и ценностни наслагвания, за да правим разликата между тях и да ценим не цената, а стойността им. И докато частни наследници, общини, инстуции и държава нямат манталитета да работят в посока на това разграничение и на стимулиране и защита на недвижимото културно наследство на страната, ще ни остане да следваме само горестната следа на разрухата.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

Емили Дикинсън, американска поетеса, родена на 10 декември преди 189 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.

Да не забравяме, че и ние не сме учили или чели „Под игото” в оригинал

Понеже не идеите са важни, а общото патриотично послание, затова и езикът на Вазов става свещен и неприкосновен.

Когато автор и преводач стоят един до друг

За преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев.