ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

„Нашият православен народ е достигнал до такова гнусно скотско положение, щото и аз не зная какво още по-голямо зло може да съществува на светът, което да го накара да се стресне и да протестира против своите скотски теглила. Тука се подиграват с имотът ти, с животът ти, с трудът ти, с децата ти и с най-свещените предмети на твоето човешко съществуване,  а ти да мълчиш като риба, да търпиш като вол, молиш се богу като най-последният грешник и чакаш второто дохождане на Месия, за да добиеш награда за своите петвековни страдания. Какво искате от подобен народ? Той е роб, и роб безусловен, и аз имам пълно человеческо право да го прокълна от всичкото си сърце и душа, ако той и занапред остане така равнодушен към своята горчива съдба. Проклет да е, ако той не въстане против своите кръвопийци!" 

Познахте ли от кого е този текст?

Надявахме се на промяна, на едно ново начало, но, уви, не стана. Последните избори, всъщност, ги изгубихме всички. Защото повече от две трети от нас просто не гласуваха. Не си направиха труда и позитивната промяна така й не настъпи.  Мнозина се отказаха.”Няма да гласувам”, Не ме интересува”, „Омръзна ми всичко”, „Не виждам за кого” – това бяха репликите на мнозина българи. За съжаление, те обаче не можаха да разберат една проста истина: чрез това негласуване те преляха практически своите гласове  в партията (тоест Групировката), довела до тази тежка  икономическа и морална криза страната ни. При това оскандалила се до такава степен, че ако имаше малко съвест и морал щеше сама да се оттегли от властта.  Ако имаше...Защото само за десетина години слязохме надолу във всяко отношение: икономика, енергетика, земеделие,  здравеопазване, социално дело, наука, просвета, култура. Станахме шампиони по бедност, по болести, по смъртност, ниска раждаемост, неграмотност. Чуждите инвестиции, намаляха повече от двайсет пъти  - най- ниските са  в ЕС. Емиграцията на българите в чужбина също е рекордна. България намаля с повече от два милиона. През последните десет години с невероятно бързина и мащаби. А и демографската криза вече се превърна в същинска катастрофа. А и управляващите се надяват, че  пенсионерите, тоест „лошият мат,риал” (както се изрази шефът им), скоро ще се стопят...Да, доходите и пенсиите са ни като африканските, а цените на някои основни стоки дори по- високи от тези в Западна Европа. 

Но затова пък си имаме два спящи синдиката, които вместо коректив се оказаха предани слуги на властта.

Така е. Това са само факти. Кой би ги оспорил? Но ние само ги отчитаме и мълчим. Просто се възмущаваме, негодуваме, дори ругаем и псуваме по улици, градини, кръчми и кафенета, но никога не излизаме открито и смело срещу причинителите на злото. Просто чакаме някой друг да направи нещо вместо нас, да се жертва, както преди време направи май само Николай Колев-Босия!, а ние да стои настрани и чакаме. Остатък от робството нали? Да, то е било наистина варварско, азиатско, макар за някои да е „присъствие”.  То роди и поговорката: „Преклонена главица, сабя не я сече!”. Да, но нали и други народи, всъщност повечето дори от европейските са били някога, в своята история, под нечие чуждо владичество? Например, Полша, Чехия, Италия, Испания... Но пак са изградили свои граждански общества. Дори при комунизма чехите, унгарците и поляците имаха такива... В съседна Румъния също има гражданско общество. Там много от управниците им бяха отстранени от властта и дори осъдени. Демонстрациите в Букурещ, Париж и Атина са многохилядни, а София спи!  Вижте как масово се вдигат при всяка неправда съседите ни: сърби, гърци, албанци, македонци. Да не говорим за Унгария, Франция, Чехия, Полша, Словакия...За почти цяла Европа. Само най- бедната и унизена страна е потънала в дълбок летаргичен сън...

Да, затова и резултатите на изборите бяха плачевни. Една трета от нас, омерзени от безграничната алчност на властта  („суджук гейт”, „апартаментгейт”, „къщите за гости”, терасите, магистралните кражби, злоупотребите с еврофондовете и още какво ли не!) просто  не гласуваха. А гласувалите за „първата политическа сила” бяха в три групи (според изследване на  социолога и демографа проф. Петър Иванов) бяха: купени гласове от малцинствата (9,5 %), принудени държавни служители (17,3%) и около 700 000 (10,5%),  не заличени от ЦИК „мъртви гласове”, част от които вече от години наред се използват в нарушение на закона и морала от управляващите.... 

Ние все още, въпреки свободата, не сме изградили своето гражданско общество. Нашите големи народопсихолози: Иван Хаджийски, Константин Гълъбов, Тодор Панов, Антон Страшимиров, Иван Шишманов са напълно прави: ние, българите, за разлика от повечето европейски народи имате един голям недостатък – страдаме от хронична  несговорчивост.

Да, този недостатък е всъщност много стар, но той се засилва особено през време на робството, защото и тогава, както преди, българинът е нямал държава, нямал е възможност да живее свободно и обединено, да решава сам, по своя воля, съдбата си.  И както твърди проф. Константин Гълъбов: „При българина, от обществените работи (доколкото са възможни в условията на това варварско азиатско робство), у него не се създава, както у другите европейски народи, гъвкавостта да вмества своята воля сред волите на другите - да я уеднаквява с тях...” Затова за обща, народополезна работа, видяхме и при демокрацията, че не ставаме. Просто не ни бива. Затова и в политиката ни е толкова трудно. Нашите партии се създават с ентусиазъм, с надежда и скоро се разцепват заради борбите за власт и лидерство. Ето и една от причините за неуспеха на последните избори на втората политическа сила. Освен другите и груби тактически грешки. Изобщо, неуспехът на партиите у нас се дължи до голяма степен и на тази причина. Нашите  политически лидери се считат за пълновластни на своите партии избиратели. А за повечето от тях властта е цел за обогатяване, направо за грабеж. В това отношение ние сме шампионите на ЕС. Но, всъщност, властта у нас е в ръцете на неколцина олигарси, на няколкостотин корумпирани чиновници и на бивши и настоящи служители от тайните служби.

Тук се сещам за Италия. В тази страна правителствените кризи са нещо обичайно. Изглежда, че подобно на нас, италианците не винаги избират най-добрите си ръководители. Но за разлика от нас, не правят тази огромна глупост, да ги преизбират. Те просто ги изхвърлят на бунището.  Там, когато видят, че един премиер не може и ги води към дъното, просто не го избират повторно, също и партията му. Италианците обаче съвсем не са мазохисти като нас. Да, ние, просто не можем да се обединим и да кажем едно твърдо „Не!”. И така потъваме все по- надолу... 

Да, и този недостатък, нашата несговорчивост, за която писаха отдавна народопсихолозите, бележи, бих казал дори фатално, съдбата ни. Наистина, съвсем не ни бива за обща работа. Затова често се проваляме. На входа на Парламента има стар и премъдър надпис за Съединението. Но как да сме силни, след като не сме достатъчно умни, за да се обединим. Дори правителството, в което повечето министри са некадърни, не работи в синхрон, въпреки диктата на премиера. Само партиите ни какви са? Да погледнем десницата – колко бързо се разцепи и потъна, та дори не може да влезе в Парламента. Ами  левицата? То не бяха крила, борби за власт (а у нас тя, властта, е май единствената възможност да станеш богат), партии- отрочета като АСП, АСО, Движение (забравих кой номер беше), Евролевица и т.н.  А пък от лявата партия се пръкна безпардонното й отроче, ГЕРБ, което съвсем съсипа България. И никоя от тях не мисли първо за България, а само за себе си. В Парламента нашите „народни” натрапници, пардон, „избраници” са „съединени, единодушни и силни” единствено когато решават редовните повишения на своите заплати, които непрекъснато си увеличават, на привилегиите и дългите си ваканции... 

Нима тя, тази наша прословута несговорчивост не е една от причините да търпим, беззаконията,  корупцията,  за масовата  престъпност, за повсеместните кражби и измами,  с които властта не може, а и просто не иска да се справи. Защото и тя не е чиста. Видяхме истинското й лице, но тя съвсем не се засрами, напротив, продължи да ни се натрапва... И  тази повсеместна бедност – материална и духовна, тези ограничени възможности за реализация през изминалите три десетилетия ни доведоха дотук. При последното управление на Б. Б. вече ударихме дъното! Във всяко отношение – стопанско, политическо, културно. Дори инвестициите от ЕС и света са намалели при това катастрофално премиерство цели 20 пъти! А колко чужди инвеститори вече избягаха и затвориха предприятията си?! И когато помощите от ЕС спрат, ни чака истинска катастрофа, за която никой сега не мисли. Но нашите самозабравили се „герои от върха” следват девиза на Мария Антоанета Френска и Австрийска: „След нас и потоп!”  

И дано някой ден, все пак, да го изградим това дългоочаквано и мечтано гражданско общество. Ако не ние, нашите деца и внуци, доколкото ще останат тук..

 И да не забравяме стара мъдрост: „ ЗЛОТО УСПЯВА САМО, КОГАТО ДОБРОТО БЕЗДЕЙСТВА!”

А ако някой не е познал началния текст, той е от Ботев. От гениалния Ботев, когото вече цензурират в учебниците по литература и история от Министерството на просветата.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Ако книгите ми бяха по-лоши, нямаше да ме поканят в Холивуд, а ако бяха по-добри – аз нямаше да отида”.

Реймънд Чандлър, американски писател, роден на 23 юли преди 131 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.