Откъс от книгата "Невидимата искра на Възраждането":

През 1859 г. Драган Цанков започнал да издава свой вестник. Името му "България" и мотото към него - "Вестник за българските интереси", сами по себе си били революционни за времето си. Самият Цанков е лаконичен: "Вестника си нарекох с цел "България". Исках да изтъкна че имаме своя земя и народ". А дотогава турците всячески избягвали да изговарят името България.

Основна тема в изданието била злъчната критика към Патриаршията и към Високата порта, безсилна да се справи с бандитизма и криминалните прояви по българските земи. Така вестникът станал любим на българите в Османската империя. Но за да просъществува такова издание, и то в Цариград, под носа на гръцкия клир и османската администрация, била необходима както политическа опора, така и финансова. Лично Адам Чарториски през Владислав Йордан – полковник, участник в Унгарската революция от 1848 г., дарил на вестника 20 000 пиастра. Граф Владислав Замойски – дясна ръка на Чарториски още от полското въстание от 1830 г., също направил солидно дарение.

След като си осигурил политическа и финансова подкрепа, Цанков започнал да пуска статии по една много чувствителна тема за българите – униатството, тоест

агитирал ги за предимствата на католическата религия.

Повлиян от полските си приятели и от монсеньор Евгений Боре, който съдействал печатницата му да се монтира в колежа "Сен Беноа" на Ордена на лазаристите, той бил убеден, че единственият начин българският народ да има самостоятелна църква, собствена администрация и културна еманципация от елинизма, е да признае върховенството на папата. Цанков бил наясно за опозицията сред българската общност, но политическата сделка била много изгодна – единствената промяна, която щяла да се изисква в българските православни храмове, ако станели католически, е, че вместо името на патриарха, щял да се споменава папата. Иначе целият ритуал и обредите щели да се запазят каквито били - затова Цанков бил с чиста съвест.

Чуждестранният натиск дал плод - под внушението на Чарториски и Чайковски, както и на френската дипломация, Високата порта принудила Патриаршията да свика събор (1858-1860), който да реши верските проблеми на българите. Гръцкият клир обаче отново отказал да приеме умерените искания - основният коз в тази битка бил руският император. Така проблемът останал нерешен.

В края на 1860 г. Цанков решил да играе ва банк

след неуспешния опит на т. нар. Кукушка уния предната година (опитът на българските първенци там да минат под лоното на папата, при което си извоювали български владика). Той повел в предпоследния ден на декември стотина свои съмишленици към представителството на папата в Цариград. Там те връчили молба, подписана от стотици българи, в която настоявали за католическо покровителство. Реакцията на папата била мигновена – българите получили документ за самостоятелна църковна йерархия и училища, като съществуващият източен църковен обред се запазвал. Вследствие на това Високата порта признала народа ни за отделна религиозно-народностна общност в рамките на Османската империя. Де факто от този момент българите станали католици.
Победата на Цанков обаче се оказала пирова – духовникът Йосиф Соколски, провъзгласен от папа Пий ІХ в Рим за архимандрит, бил отвлечен от Цариград по поръчка на руския външен министър граф Горчаков. Александър ІІ, известен и като цар Освободител заради отмяната на крепостничеството, разрешил. "Това е много куриозно, защото ние ще можем да го използваме за връщането на българите в ортодоксията. Съгласен!", гласяла резолюцията му.

Операцията по отвличането била ръководена от руския дипломат княз Лобанов

със съдействието на не кой да е, а на Найден Геров и Петко Славейков. 75-годишният архимандрит бил примамен да се качи на руски кораб – уж да го разгледа, а вместо това бил откаран насила в Одеса. Там под натиск Соколски отправил послание към българите да се върнат към православието. Руската империя спечелила битката за сметка на българската европеизация. Колкото до Соколски, той писал писма на Цанков, които никога не стигнали до него. В крайна сметка умрял в Киево-Печорската лавра. До смъртта си не се върнал към православието, а руските свещеници го използвали като чучело в борбата си срещу украинските католици.
Униатското движение сред българите не пропаднало, въпреки че огромна част от симпатизантите му го напуснали разочаровани. За всички трезвомислещи било кристално ясно, че стремежът на Драган Цанков да свърже българската църква с Ватикана бил само от политически интерес за българския народ, а не от религиозни подбуди.
Драган Цанков признал поражението си,
но продължил борбата, вече с нови средства. Било лятото на 1861 г., Цариград кипял. От мегаполиса към българските земи потеглили и няколко представители на една забулена в тайна организация. Цанков ги познавал, но не познавал техните намерения. Раковски също ги познавал, но не бил наясно с плановете им. Няколко години по-късно най-известният българин - Васил Левски, ще заяви: "Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля".

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Човек трябва до дъното на душата си да се настрада, за да напише истински смешна книга.“

Ърнест Хемингуей, американски писател, роден на 21 юли преди 120 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.