РОСЕН КАРАМФИЛОВ, "ФЕЙСБУК"

Някои неща ме принуждават да изляза от кожата си, да седна пред компа и да избухна като бомба.

Ето едно такова нещо: моя позната със сто процента инвалидност вчера е стояла в инвалидната си количка от четири следобед, до десет сутринта на другия ден, защото не е имало кой да я помести и да я сложи на леглото. Съпругът ѝ има сърдечна недостатъчност. Тя от няколко седмици е без асистент и не може да си намери, и не е само тя на тоя хал, всички търсим асистенти, вместо да имаме спокойствие, късат ни се нервите, никой не се навива да живее чужд живот, никой не го блазни идеята да помогне за някакви си там три лева и петдесет стотинки на час. Всеки си гледа часовника. На никого не му се полагат грижи за някакви си там инвалиди. 

"Да умират" - това казва държавата. 

Милата ни Българийка, свидното ни мънинко Бегенце, което става все по-мънинко и за властимащите има и хляб на масата, и сол, и вино и каквото им хрумне. А ние затъваме. И се стопяваме.

Питат ме защо не ходя на протестите. Ето го отговорът: СРАМУВАМ СЕ. Срамувам се, че живея в тоя коптор, където разни баровци паркират мерцедесите на инвалидните места и въобще не им пука имат ли стикер, не ли, за кво им е тоя стикер - те са баровци! Какво като нямат! Тя Българийка е за тях. Тя храни техните гъзове. Техният живот не се ограничава до двеста часа месечно.

На нас - хората със специфични потребности - ни отпускат часове. За да сме живи. На мен ми отпускат 200 часа. Даже 194. И край. Разпределени в един работен месец. 9 часа на ден грубо. Сметнете сами колко е девет по три и петдесет. Толкова е максималната надница според представите на държавата. За моя случай говоря. За трийсет и един лева и петдесет стотинки се очаква асистентът ми да ми помага девет часа дневно. Мнозина получават много по-оскъдни часове, тъй като не са социално активни като мене.

Ще ви дам прост пример. Ако викнеш асистента за три часа - му даваш десет лева. И и двамата духате супата. Щото такава ни е социалната политика. НЕЗАВИСИМА, видите ли. Сереш по час, пикаеш по час, ядеш по час, прибираш се по час, и тъй нататък. И това ми било НЕЗАВИСИМОСТ. Независимост би било ако поне имаше институция, която да набира асистенти. За да не идват крадци, измамници, педофили и прочее.

Окей - очаквате за никакви пари да си намерим асистенти. Как ще стане? Тая система трябва да се срине! Да се срине и да се изгради наново! Преди да започнем да измираме. Моята позната не може да мръдне от кревата. Още десетки са като нея. И всички си траят. Все аз ли трябва да повеждам хорото? Не мога сам. Сам човек е само за в тоалетната. Всички на оръжие! 

П.С.

Към медиите - не ме търсете за коментатор и циркова маймунка! 

Към институциите - сторете нещо, за Бога! Толкова много същества се нуждаят от адекватни помощници. Деца, юноши, възрастни и всякакви. Дайте да променим тая порочна анти система! Не може да няма изход. А ако няма - предлагам да организирате едно масово изтребление на хората в неравностойно положение и да се свършва тая мъка! На мен ми писна да говоря напразно. Запишете ме първи в списъка, моля.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

"Не изисквай от детето си отплата за всичко, което си направил за него."

Януш Корчак, педагог, роден на 22 юли преди 140 години

Анкета

Вреден ли е медийният закон на Пеевски?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.

За новите стихове на Георги Константинов

Ценителите на поетичното слово у нас го обикнаха още при дебюта му в края на 60-те години с „Една усмивка ми е столица” и „Неграмотно сърце”.

Роман за Добри Войников

„Студени гнезда“  е изпълнила предназначението си – да припомни заслугите на една значима личност, да подложи на проверка нашата памет и патриотични чувства и да ни напомни деликатно, че съдбата ни е такава, каквато сами си я изковем.