Николо  Коцев (56) е български китарист, цигулар, композитор и аранжор. Най-известен е с групата „Брейзън Абът" и рок операта „Nostradamus". Основател е на групата „Кикимора“. С нея и симфоничен оркестър той ще изнесе концерти в Стара Загора, Велико Търново и Габрово. В програмата са включени класически парчета на „Дийп Пърпъл“ и „Рейнбоу“. Ето какво сподели той за читателите на skif.bg:

 „Песните бяха избрани съобразно четири важни фактора - популярност, материал за симфонична оркестрация, състав на групите и времетраене. И двете групи имат песни, които са чудесни както са си, и една симфонична оркестрация не би допринесла кой знае колко за тяхното по-добро звучене. Целта ми беше да създам един не само различен, но и смислен прочит на новите версии.  Изборът беше доста труден, но в крайна сметка вярвам, че е сполучлив.

Друг важен фактор бе присъствието на Ричи Блекмор. В репертоара не са включени песни от периода след неговото напускане на Дийп Пърпъл.

„Дийп Пърпъл“ и „Рейнбоу“ са свързани най-вече чрез Ричи Блекмор, който е основател на двете групи. Тъй като той е един от основните им музикални двигатели, двете банди доста си приличат стилово. Освен това, с Рейнбоу той често изпълнява песни на „Дийп Пърпъл“, като това се е случвало с трима различни  певци. Вече четири, ако имаме предвид новия певец на групата, с когото Ричи направи завръщане към рока преди две години.

Аз израснах с музиката на тези групи. Бях 14-годишен, когато за пръв път засвирих техните песни. Повечето от това, което знам за рок музиката е научено от тях. И до ден днешен предпочитам да слушам тяхна музика вместо повечето от модерните рок банди. Това не е носталгия, а чисто музикантско мнение. В песните на „Дийп Пърпъл“ и „Рейнбоу“ има инструментално и вокално майсторство, романтика, музикантлък, радост, тъга, философия, мъдрост, мачовщина и какво ли не още... 

От 1994 досега съм работил с Глен Хюз, Джо Лин Търнър, Дуги Уайт и Дон Ейри - сегашният органист на „Дийп Пърпъл“). Истински професионалисти. Научил съм и съм получил много от работата с тях. Надявам се и аз да съм им дал поне малко.

„Кикимора“ е една от малкото групи, ако не единствената, която може да си позволи да направи такъв проект. Групата е силна, съставена от много добри музиканти, които могат да изсвирят материала. Солистът ни Александър Атанасов се справя без проблем с парчета, които дори самите Иън Гилан и Дейвид Ковърдейл вече не могат да изпеят. Аз имам музикалната култура да оркестрирам материала, което хич не е лесна задача. Свикнали  сме да работим с оркестри, а подобна симбиоза принципно си е сериозно предизвикателство както за бандата, така и за оркестъра. Не на последно място имаме щастието да имаме силен съюзник в лицето на Държавна Опера-Стара Загора, диригента Димитър Косев и директора Огнян Драганов. При такива предпоставки е съвсем естествено да реализираме този проект.“

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

„Пленяват ме хора, които могат да живеят без страх от последствията, да бъдат страстни без предпазливост, хора, които безумно мразят и обичат.”

Федерико Фелини, италиански режисьор, роден на 20 януари преди 98 години

Анкета

Харесвате ли клипа за европредседателството?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

За формата на водата и любовта

Ще има зрители, които ще негодуват и ще излязат на петнайсетата минута, но ще има и такива – а те ще са много повече, които ще ръкопляскат на финалните надписи.

С „Нокаут“ уверено напред

Във филмът “ сериозното е преплетено с ироничното, критичното с романтичното начало, актьорите играят с вдъхновение и неприкрит ентусиазъм, личи , че им е било интересно на снимачната площадка, че са се забавлявали от сърце.

За художника – в 65 000 картини

"Да обичаш Винсент" е единствен по рода си – пълнометражна "маслена" анимация