МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

Афоризъм на сръбския писател Влада Булатович-ВИБ казваше: „У нас една година е сушава, друга е кишава, но всички са исторически”.

Не само при сърбите, и у нас е същото. Новата 2018-а още в самото си начало започва като историческа – с председателството на ЕС.

Заради това историческо председателство управлението ще устиска шест месеца – даже от сараите си лично Ахмед Доган му даде благословия, че засега няма друга алтернатива.

Ще устискаме до края на юни – и народ, и правителство, като кучето от една карикатура на Маргарита Янчева: стопанинът казва на своя домашен любимец, който е вдигнал крак по естествена нужда: „Не! Чакай да мине европредседателството!”

За китайците 2018-а ще е Година на кучето, иначе за нас годината ще е на Отстъплението.

Отстъплението е коронният номер на управлението. Нужни са сто-двеста души и едно блокирано шосе (кръстовище), за да се осуети всяко реформаторско намерение и да се мине към отстъпление.

Управляващата партия ГЕРБ уж безстрашно строи магистрали, пък се плаши от блокирани шосета.

За да се бетонира във властта днес, вчера отстъпи пред бетонирането на Пирин. Утре ще отстъпи и пред бетона на Белене.

Ядреното лоби се готви с още много милиарди да ни зароби. Не само икономически, а и геополитически.

Вместо да търсят виновните за заровените милиарди в „гьола за шарани”, управниците ни търсят заобиколни начини да надградят гьола, за да ни накиснат още повече.

Вместо да посочат източилите КТБ в най-близкото минало, ще ловят приватизаторите от далечното – когато и законът, поради давност, вече не ги лови.

Чуждите медии – английският „Гардиън” и немският „Ди Цайт”, единодушно ни сложиха етикета: най-корумпирани.

Как ли ни усетиха? Корупцията трудно се бори, още по-трудно се мери. Защото става под масата, на тъмно или на четири очи.

Но може да се измери усещането за корупция – на всеки българин. А всеки българин не само усеща, ами и се досеща, че политиците му го баламосват.

А всички заедно, като народ, имаме и друго усещане: че напредваме назад.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

„Пленяват ме хора, които могат да живеят без страх от последствията, да бъдат страстни без предпазливост, хора, които безумно мразят и обичат.”

Федерико Фелини, италиански режисьор, роден на 20 януари преди 98 години

Анкета

Харесвате ли клипа за европредседателството?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

За формата на водата и любовта

Ще има зрители, които ще негодуват и ще излязат на петнайсетата минута, но ще има и такива – а те ще са много повече, които ще ръкопляскат на финалните надписи.

С „Нокаут“ уверено напред

Във филмът “ сериозното е преплетено с ироничното, критичното с романтичното начало, актьорите играят с вдъхновение и неприкрит ентусиазъм, личи , че им е било интересно на снимачната площадка, че са се забавлявали от сърце.

За художника – в 65 000 картини

"Да обичаш Винсент" е единствен по рода си – пълнометражна "маслена" анимация