Сборникът „Ако мога да дам само един съвет...“ от Ричард Рийд предстои да излезе на български. В него авторът описва срещите с успели хора – политици, бизнесмени, спортисти и др., които споделят ценни житейски съвети. Рийд е роден през 1973 г. в Къркхийтън, Западен Йоркшир. Завършва висшето си образование в Кеймбридж, след което постъпва на работа в рекламна агенция. През 1998 г. заедно с приятели основава компанията за сокове и смутита „Innocent“. Марката става №1 в Европа и привлича вниманието на „Кока кола“, която я купува през 2013 г. Същата година Ричард основава фондовата компания „JamJar Investments“, чиято цел е да подкрепя и подпомага младите предприемачи в Европа. Удостоен е със званието „Командир на Ордена на Британската империя“ заради своите заслуги в областта на хранителната индустрия и благотворителната дейност.

Ричард твърди, че до голяма степен дължи успеха си на четири много добри съвета, всеки от които е получил в подходящия момент. Оттогава той проявява особен интерес към мъдрите съвети и винаги когато срещне успял човек, не пропуска да го помоли да сподели кое е най-важното, което е научил в живота си.

Авторът дарява всички приходи от бестселъра „Ако мога да дам само един съвет...“ на благотворителни организации за работа с деца в неравностойно положение, борба с агресията и уличните банди. Списъкът с каузите е поместен в края на книгата.

-------

В „Ако мога да дам само един съвет...“ сте събрал мъдростта на 62 забележителни личности. Какво научихте от тях за успеха?

- Ако ги приемем за представителна извадка, ще кажа, че намерих някои общи неща помежду им. Една от тях е дислексията, с която са диагностицирани Джо Малоун, Хестън Блументал, Ари Емануел и Ричард Брансън. В училище те не приличали на останалите, заради което са били изолирани. Според Джо Малоун обаче дислексията е същински дар. Наскоро тя посетила едно училище и помолила всички, които имат дислексия, да се изправят. След като го направили, тя се обърнала към останалите деца с думите: „Погледнете тези хора и им благодарете. Те са необикновени, защото притежават творчески талант и ще научите много от тях“. Страхотен начин да се гледа на подобно състояние.

Разказвате за много различни хора – Бил Клинтън, Марина Абрамович, Саймън Кауъл. Имат ли те нещо общо?

- Общото е, че те никога не спират да се усъвършенстват, независимо от това с какво се занимават. Мик Джагър още работи със страхотния си бразилски хореограф, за да научава готини нови танцувални стъпки. Писателката Една О’Брайън ежедневно чете и препрочита велики литературни творби, защото сама казва, че подобно на един боксьор, тя също трябва постоянно да тренира и да поддържа форма. Може да звучи като изтъркано клише, но тези хора не са успели благодарение на божествен дар, а като се стараят, усъвършенстват се, поддържат непрекъснато своите умения. Те работят повече, по-усърдно, по-качествено и по-бързо. Не спират да се движат напред. 

Смятате ли, че има връзка между успеха и щастието?

- Аз имах огромен късмет, тъй като започнах своя бизнес заедно с двамата ми най-близки приятели. Ние бяхме просто приятели, които искахме да се захванем с общо начинание. Затова и се насочихме към смутитата. С цел щастие ли го направихме? Истината е, че да. Имахме ясна политика: „Никакви наглеци“. Няма да наемаме, нито да търпим нагли хора. В компанията и до днес цари приятна атмосфера, в която работят отзивчиви и амбициозни хора.

Вярно ли е, че лично вие сте си измислили етикетите с шантави послания за клиента на продуктите ви?

- Да, това беше част от заслугите ми към компанията. О, не, нали няма да остана в историята като човека, който измислил дразнещи послания по опаковките?

Продадохте своите акции в Innocent на „Кока кола“ през 2013 г. и това ви направи много богат. Променихте ли се твоят подход към работата?

- Имайте предвид, че започнах със заплата от 2 паунда на час във фабрика за кучешки бисквитки в Хъдърсфийлд. Баща ми беше кондуктор в автобус, а майка ми – медицинска сестра. Дори не съм мечтал да се намирам в позицията, в която съм сега. Именно по тази причина съм изключително благодарен за начина, по който се подреди животът ми. Промени ли се от това начинът ми на работа? По-скоро се промени видът работа, която върша. Сега мога да си заделя цяла сутрин в седмицата, за да пиша филмови сценарии, които най-вероятно никой няма да купи и заснеме. Мога да си позволя да дам 100 процента от приходите на тази книга за благотворителност. Удвоих времето, усилията и парите, които харча за подобни цели, като същевременно помагам на младите предприемачи чрез новата си компания. Това е възможно, тъй като ежемесечните постъпления в банковата ми сметка надхвърлят необходимата сума да купя необходимите ми неща за месеца.

За финал – ще ни споделите ли част от своята мъдрост?

Помагайте, независимо в каква ситуация се намирате. Ако сте на гости у свой приятел, помогнете с миенето на съдовете след вечеря. Ако помагате на работното си място, това само ще подпомогне кариерата ви. Не подминавайте благотворителните каузи. Ако нямате достатъчно пари, помогнете, като отделяте от времето си. Ако нямате и време, помогнете с нещо друго. Любима моя фраза е: „Ако искаме да живеем във велико бъдеще, ще трябва да се научим да споделяме“. Мисля, че тези думи са особено актуални в момента.

Интервюто е предоставено на skif.bg от издателство „Хермес“

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

  • ПОРТРЕТ

    Почит за Стефан Данаилов 

    Гледайки днес превъплъщенията му сме наясно, че дори и най-баналните, най-екзалтираните и конюнктурните са ценни именно като част от неговата биография.

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

Емили Дикинсън, американска поетеса, родена на 10 декември преди 187 години

Анкета

Харесвате ли книгите на Дан Браун и филмите по тях?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

"Идеал" или "Турбо"

"Дъвка за балончета" пита какво се е случило с децата на 80-те и техните мечти.

Страстта като невъзможност за щастие

50 години от екранизирането на  "Анна Каренина" от Александър Захри. Изпълнението на Татяна Самойлова се нарежда сред световните образци на тази роля за всички времена.

Рафаел – необходимата невинна жертва

„Рафаел“ е важна и значима книга в творческата биография на Леа Коен.