ОТВОРЕНО ПИСМО ДО:

Г-н Бойко Борисов - министър-председател, 

Г-н Боил Банов - министър на културата, 

КРИБ и българския бизнес, 

инж. Даниел Панов-кмет на Велико Търново, 

БТА и всички медии, 

Всички дарители, спонсори и доброволци на проекта „България на длан”, 

Всички български граждани 

 

Уважаеми Дами и Господа,

След хилядите писма и въпроси какво е участието ни в украинския проект с макети във град Велико Търново, както и в качеството ми на автор и ръководител на проекта „България на длан”, създаден през 2004 г., в качеството ми на театрален режисьор и общественик, Ви информирам, че нито аз, нито който и да е от екипа на проекта ”България на длан” има каквото и да е участие в изграждането и финансирането на украинската инвестиция с макети в град Велико Търново. 

Много се радвам, че нашата кауза за създаване на парк с макети на открито има последователи и то не какви, а чуждестранни! Оценявам положително интереса на чужди граждани, защото съм сигурен, че те благородно, от любов към България и „некомерсиално“ предлагат тази инвестиция, но се съмнявам, че е така.

„Поздравявам“ Министерството на културата, което не припозна нашия проект „България на длан - макети на открито” за важен. Макар да знаеше за него още от 2015 г. като проект на българските творци, художници, архитекти и дизайнери, министерството предпочете да даде разрешение и съгласие на украински, руски и турски творци, художници, макетисти и архитекти. С този жест министерството за пореден път демонстрира своето отношение към българските творци. Според мен не е утвърждаващо да популяризираме националното си богатство, предоставяйки тази „грижа“ на чуждестранни изпълнители. Бихме се радвали, ако те се присъединят към нас или проявят уважение към нашия труд и постигнати резултати. Смисълът на проекта “България на длан” не е само да презентира, а да комуникира - т.е. да търси среща с другите култури, като намери корените в европейската и световна култура и наследство. Убедени сме, че това може и трябва да се направи от български експерти и специалисти. Проектът "България на длан" е замислен именно като такъв. Той е отворен, а неговата цел е и да образова младите хора в България, да ги привлича към националните ни ценности и идеали. През 2018 г., когато ще бъде отбелязана и Европейската година на културно наследство и първото българско председателство на Съвета на ЕС, имам всички основания да апелирам за обединение в постигането на каузата. Ето защо смятам за неудачно и погрешно този така важен за България ресурс - културното ни наследство, да бъде "предложен" за презентация от чужди граждани.

„Благодаря“ на кмета на Велико Търново г-н Даниел Панов, който за пореден път доказа, че в България всяка кауза има своя предател поради факта, че именно той беше част от Инициативния комитет „ България на длан - макети на открито”. „Благодаря“ му много за примера, който демонстрира, а именно, че най-важно е да има инвестиции, сензации и атракции, че честа и националното достойнство са без значение, когато имаш „дупка” в джоба. Много се „радвам“, че този „държавник“ от местната власт„ не обърна внимание и на депозираните от нас възражения и предложения да бъдем поканени в конкурса на община В. Търново. И защо да го прави? Само за да му разваляме „заверата” с чуждия инвеститор? Тъжен е фактът, че именно в старата столица на България, съхраняваща величието на българската държава, се случи този чуждестранен проект. Още повече, че именно във Велико Търново е обявена независимостта на България, чиято 110-годишнина ще бъде отбелязана през 2018 г.

„Благодаря“ и на министрите от правителството, които не ни отговориха на писмата и поканите за среща. Защо трябва да ни отговарят? Кои сме ние? Някаква си 5 хиляди българи и още дузина професионални общности, организации като ЮНЕСКО, ИКОМОС, САБ, СЛА, Държавен културен институт и много други. Защо да ни отговарят? Има инвеститори, а ние какви сме? 

Сега разбирам, че за никого не е проблем, че чуждестранен инвеститор прави търговия с български храмове и исторически светини. На никого не му пука кой какво прави. Дори и турски бизнесмени да направят паметник на Левски, и това ще се приеме за инвестиция. По тази логика предлагам и да се отмени забраната за финансиране на различните вероизповедания от чужбина. Защо ли? Ами така ще имаме още повече инвестиции в икономиката, нали? 

„Благодаря“ и на украинския бизнесмен и неговата съпруга, които дойдоха при мен, помолиха ме да разгледат експозицията „България на длан” и после тихомълком преписаха и изнесоха всичко, което е качено на нашата интернет страница. „Поздравявам“ ги, че толкова добре могат да четат на български език и че са „взаимствали„ значителна част от „България на длан - макети на открито“. Само да не се увличат прекалено, защото България, която е част от Европейския съюз, има и закон за авторските права. 

Пожелавам успех и на Общинска администрация на гр. Велико Търново в събирането на обещания от чуждестранния инвеститор наем от 4000 лева за тази инициатива, подета „случайно”. (На толкова са оценени българските обекти.) 

Уважаеми българи,

На нашите последователи и на всички хиляди хора, които са направили дарения за проекта ”България на длан - макети на открито”, както и за експозицията от макети на закрито " България на длан", на всички медийни партньори, застанали зад нас, на всички дарители, спонсори и доброволци, които отделиха от скъпоценното си време и средства, на всички талантливи архитекти, на всички партньорски организации в Инициативния комитет и неговите членове, на всички българи искам да кажа :

Ние продължаваме да работим за каузата и проекта „България на длан”. Ще ни разпознаете по запазената ни марка:

Експозицията с макети „България на длан“ продължава всички свои инициативи. Очаквайте ни скоро в София, като преди това ще гостуваме и в други градове на страната.

С това открито писмо се разграничавам от имитаторите с чуждестранен произход, допуснати от една община да провеждат каузи, които принадлежат на нас, българите, и защитавам усилията и честта на всички онези, които са ме подкрепяли.

За повече информация : 

www.minibulgaria.bg

http://minibulgaria.bg/portfolio-item/proekt-3/ 

 

С уважение: 

Александър Иванов 

Творчески псевдоним - Съни Сънински 

Автор, режисьор и ръководител на проекта

„България на длан”

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Не ща да остарявам. Мразя старостта. Болестите. Грижите. Тревогите...“

Апостол Карамитев, роден на 17 октомври преди 94 години

Анкета

Приключен ли е случаят с проф. Владко Мурдаров, уличен от Съюза на преводачите в плагиатство?

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

„Държавата срещу Фриц Бауер“ на Ларс Крауме (ревю)

Разбиването на един исторически мит, изваждането на светло на личността на Фриц Бауер, съпротивата срещу демократизацията на Германия правят необикновен този филм.

Филм за оцеляването и запазването на човешкото достойнство

„Първо убиха баща ми“ е коректно и майсторски направена лента. Този епос няма да бъде касов бестселър, но ще остане като знак за творческата зрялост на  Анджелина Джоли.

„Блейд Рънър 2049“ - достойно продължение  на оригинала 

До голяма степен Райън Гослинг изнася храбро шоуто на гърба си - до срещата си с Харисън Форд.

„Земя на сенки“ от Елизабет Костова – амбициозен замисъл, неоригинална трактовка

Ценя усилието на Елизабет Костова да направи достояние на света сложната и обременена съдба на българския интелектуалец в годините на соца, но за съжаление усилието й има скромен коефициент на полезното действие, тъй като разорава самоуверено и отривисто една вече отдавна експлоатирана тема.