"На повърхността изглежда, че най-големият проблем е малкият брой студенти, но всъщност по-важният е непривлекателния образователен продукт, който предлагат българските висши училища. Ние реално губим конкуренцията от нашите колеги от чужбина. Това е видно от факта, че отличните, най-добрите, а вече и добрите възпитаници на средните училища от страната предпочитат да получават образованието си зад граница. По тази причина в нашите висши училища идват хора с относително ниска предварителна подготовка и слаба мотивация за учене. За тях висшето образование е странична дейност, с която не се чувстват особено силно ангажирани. Те следват сякаш между другото, но университетите ги търпят, защото те представляват ценни бройки, носещи им държавна субсидия."

"Обществото също трябва да прояви взискателност и да се ангажира по-активно с проблемите на образованието, включително висшето. То трябва да избере между удобството и ниския финансов разход за получаване на висше образование или по-високо качество. Това означава да разбере, че след като следването ще е основното занимание на студента за 4-5 години, то неговата издръжка следва да бъде поета от различни източници, между които трудовата дейност на студентите няма да е основния."

"Ние трябва да се откажем от съветската система, която е наложена тогава и която в продължение на 70 години придава облика на висшите училища в страната и която фактически ги превръща в бюрократични институции. Заради нея твърдя, че в България няма университети в истинския смисъл на думата, ако се гледа принципа на вътрешното им устройство. Има по-скоро институти от съветски тип, в които няма как да властва свободен академичен дух. Около 1995 година тези институти се преименуваха на университети, но това не ги превърна по същество в такива."

Докторът на философските науки и професор по история на философията в МГУ "Св. Иван Рилски" в интервю за OFFNews

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОРТРЕТ

    Памет за Борислав Шаралиев

    Днес отсъствието му се чувства осезателно, като остава само утешението, че неговите майсторски направени филми продължават да радват публиката, която ги преоткрива по телевизията , интернет или в ДВД формат.

„Дирижирането не е само четене на партитури, а и натрупване, поддържане на традиция в музикалния живот. Това е дълъг, труден процес .“

Емил Табаков, български диригент, роден на 21 август преди 70 години

Анкета

Трябва ли да се наказват критичните към властта коментари в социалните мрежи и форумите?

„Държавата срещу Фриц Бауер“ на Ларс Крауме (ревю)

Разбиването на един исторически мит, изваждането на светло на личността на Фриц Бауер, съпротивата срещу демократизацията на Германия правят необикновен този филм.

"Касапница" на Роман Полански (ревю)

Филмите по пиеси разчитат на диалог и актьорска игра, защото обикновено се случват в една стая. Както и този.

"Изрично възражение" от Евелина Ламбрева Йекер (ревю)

Готови ли сте да дарите органите си?

„Последното лице“  -  филм, предизвикващ тревожни размисли

Той не е заснет да прави пари и да взривява боксофиси, той е направен , за да носи престиж на своите създатели, да ги легитимира като честни, ангажирани и критично настроени хуманисти.

Носталгично-ироничен поглед към „Наша земя“

Има такива творби, рожба и на корифеи, които умират със своето раждане, поради моментни, конюнктурни съображения.

Балетната гранд гала в Стара Загора - експлозия на талант, емоции, красота

Не е новина, че в България има многочислена балетна публика. И то – разбираща публика с определени очаквания. Балетът на Държавна опера-Стара Загора също се радва на привилегията да има вдъхновена и вярна публика.