Турският карикатурист Муса Карт, затворен от 9 месеца заради карикатурите си във в. "Джумхюриет" и обвинен в тероризъм, беше изправен пред турски съд преди два дни. Международната организация за правата на карикатуристите CRNI разпространи речта му в съдебната зала:

"Аз съм карикатурист. Рисувам карикатури от 35 години. Вместо да пишат дълги и криволичещи експозиции, карикатуристите изливат чувствата и мислите си директно, в удивителна и енергична форма.

Днес стоя тук като ответник на твърдения, които са несправедливи, безполезни и невъзможни. Обвинения, чиято несправедливост е доста крайна.

Заплашен съм от присъда 29 години затвор. Нещо повече, знам също, че прокурорът е притиснат да ме обвини като гюленист в терористична дейност и опит за преврат.

Отговорът ми на това е кратък: Аз отправям същото обвинение! Колко ужасно е, че на 15 юли 2016 г. нашата страна беше сцена на опит за преврат, който доведе до смъртта на 249 души и хиляди ранени!"

В речта си Карт изрежда имената на арестувани без вина писатели и журналисти. Той посочва, че преди години е рисувал карикатури срещу организацията на Гюлен, който тогава още не е бил смятан за враг на държавата. А сега по ирония на съдбата е изкаран негова дясна ръка. 

"По своята същност карикатурата е актуално изкуство, в което намира израз свободата на мисълта", заявява художникът.олята на хумора и на карикатурите е категорично да унищожават табута. По тази причина онези, които се противопоставят на демокрацията, не харесват хумористите и карикатуристите.  

Карикатурата е синоним на критичната мисъл. Ако погледнете изследванията, проведени от ОИСР относно критичното мислене, ще видите, че делът на младите хора в Турция, способни на високо ниво на критична мисъл и на противопоставяне, е едва 2,2%, докато средният процент на ОИСР е бил 11%. Тази цифра в Южна Корея възлиза на 28%. Бихме могли да използваме карикатурата, особено в училищата, за да развиваме критичното мислене. Но вместо това предпочитаме да водим наказателен процес, който ще го унищожи напълно.

През 2016 г. Турция е на 99-а позиция от 113 страни в индекса за върховенството на закона. И всички ние можем да видим, че ситуацията се влошава още повече през 2017 г. Във всички дебати по въпросите на правосъдието никой не казва: "Има правосъдие в тази страна."

В края на речта си карикатуристът призовава за справедливост и съзнание. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОРТРЕТ

    Памет за Борислав Шаралиев

    Днес отсъствието му се чувства осезателно, като остава само утешението, че неговите майсторски направени филми продължават да радват публиката, която ги преоткрива по телевизията , интернет или в ДВД формат.

„Дирижирането не е само четене на партитури, а и натрупване, поддържане на традиция в музикалния живот. Това е дълъг, труден процес .“

Емил Табаков, български диригент, роден на 21 август преди 70 години

Анкета

Трябва ли да се наказват критичните към властта коментари в социалните мрежи и форумите?

„Държавата срещу Фриц Бауер“ на Ларс Крауме (ревю)

Разбиването на един исторически мит, изваждането на светло на личността на Фриц Бауер, съпротивата срещу демократизацията на Германия правят необикновен този филм.

"Касапница" на Роман Полански (ревю)

Филмите по пиеси разчитат на диалог и актьорска игра, защото обикновено се случват в една стая. Както и този.

"Изрично възражение" от Евелина Ламбрева Йекер (ревю)

Готови ли сте да дарите органите си?

„Последното лице“  -  филм, предизвикващ тревожни размисли

Той не е заснет да прави пари и да взривява боксофиси, той е направен , за да носи престиж на своите създатели, да ги легитимира като честни, ангажирани и критично настроени хуманисти.

Носталгично-ироничен поглед към „Наша земя“

Има такива творби, рожба и на корифеи, които умират със своето раждане, поради моментни, конюнктурни съображения.

Балетната гранд гала в Стара Загора - експлозия на талант, емоции, красота

Не е новина, че в България има многочислена балетна публика. И то – разбираща публика с определени очаквания. Балетът на Държавна опера-Стара Загора също се радва на привилегията да има вдъхновена и вярна публика.