"И казваше „най-щастливите ми мигове са, когато съм в семейството си“. С децата си, съпругата. Водеше ни постоянно на разходки, беше толкова хубаво, че го помня, все едно беше вчера.

И си спомням, малко преди да почине, така с умиление разказваше, че си отива спокоен от този свят, защото не ни оставя дългове. Платил е и последната сметка на ипотеката.

И си спомням, че по едно време приклекна и я целуна земята. Просто се беше просълзил с някакво умиление към родната земя.

Татко беше много снизходителен към човешките слабости, макар че много страдаше, като видеше неправда да съществува. Просто болезнено преживяваше всичко. Неговата мечта и неговият идеал беше да има повече хора с добри сърца, открити към земята, към природата, към родината, един към друг.

Приписват един афоризъм на моя баща, не знам доколко е така, даже Балабанов му казвал: „Е, Пелине, много суров си“. Афоризмът е следният: „Ако в България някога се роди гений, то ще бъде гений на завистта“. Баща ми казваше, че човек трябва да има чувство за мярка, и намираше, че това е, което липсва на хората.

Ние две еврейски семейства тука пазихме. Имаше един период, в който като им беше разрушена къщата от бомбардировките, дойде семейството на Валери Петров. Те живееха тук, татко отдели стаи, за да могат да се приютят. Според мен той направи много за спасяването на българските евреи. И в това отношение аз се изненадвам, че много малко така се говори, то не е и необходимо да се парадира, като направиш нещо добро, но си спомням, че той тогава искал извънредна среща с цар Борис и е поставил много остро въпроса за спасяването на евреите и ни разказваше, че царят употребил израза: „Тези мои копои съвсем се забравиха! Трябва да направим нещо.“

Така се говореше, не знам доколко е достоверно. (Твърди се, че след 9 септември планирали да убият писателя, но объркали адреса - бел. ред.) Влиза в къщата на Боро Зевзека и го убива. Баща ми много страдаше от това и това до голяма степен съкрати живота му. Той се надяваше и вярваше, макар да казваше: „Може би наивна е моята вяра, че доброто все пак ще надделее, то ще победи над злото“. Смяташе, че основното нещо, което нашият народ трябва да има, е да чете повече, да е просветен, защото когато човек е с по-широки познания, когато е чел литература, тогава и резултатите ще са по-добри. Той на това се надяваше баща ми, може би малко идеалистично, малко наивно, но вярваше, че това ще стане един ден."

Боян Иванов (85), син на писателя Елин Пелин, в репортаж на "Панорама" по БНТ

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОРТРЕТ

    Памет за Борислав Шаралиев

    Днес отсъствието му се чувства осезателно, като остава само утешението, че неговите майсторски направени филми продължават да радват публиката, която ги преоткрива по телевизията , интернет или в ДВД формат.

„Дирижирането не е само четене на партитури, а и натрупване, поддържане на традиция в музикалния живот. Това е дълъг, труден процес .“

Емил Табаков, български диригент, роден на 21 август преди 70 години

Анкета

Трябва ли да се наказват критичните към властта коментари в социалните мрежи и форумите?

„Държавата срещу Фриц Бауер“ на Ларс Крауме (ревю)

Разбиването на един исторически мит, изваждането на светло на личността на Фриц Бауер, съпротивата срещу демократизацията на Германия правят необикновен този филм.

"Касапница" на Роман Полански (ревю)

Филмите по пиеси разчитат на диалог и актьорска игра, защото обикновено се случват в една стая. Както и този.

"Изрично възражение" от Евелина Ламбрева Йекер (ревю)

Готови ли сте да дарите органите си?

„Последното лице“  -  филм, предизвикващ тревожни размисли

Той не е заснет да прави пари и да взривява боксофиси, той е направен , за да носи престиж на своите създатели, да ги легитимира като честни, ангажирани и критично настроени хуманисти.

Носталгично-ироничен поглед към „Наша земя“

Има такива творби, рожба и на корифеи, които умират със своето раждане, поради моментни, конюнктурни съображения.

Балетната гранд гала в Стара Загора - експлозия на талант, емоции, красота

Не е новина, че в България има многочислена балетна публика. И то – разбираща публика с определени очаквания. Балетът на Държавна опера-Стара Загора също се радва на привилегията да има вдъхновена и вярна публика.