ОТНОСНО: Приет на 23.06.2016 г. на второ гласуване в пленарна зала на Народното събрание Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство по доклад на Комисията по култура и медии, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 08.07.2015 г. и приет на първо гласуване на 04.02.2016 г.

----

Реформа за оптимизиране на дейностите по опазване на недвижимото културно наследство е необходима. Такава следва да бъде предприета след задълбочен, внимателен и безпристрастен анализ на състоянието на недвижимото културно наследство (юридическа защита и техническо състояние) и нормативната уредба за усъвършенстването на националната система за по-ефективни координация, контрол, превенция и стимулиране на опазването му. Държавната политика на България през последните 20 години в тази специфична област е непоследователна, хаотична и кампанийна, с анахронично, неотговарящо на съвременните реалности законодателство. Липсва ясна визия за националните приоритети и програмна обвързаност с общоприета дългосрочна стратегия, задължаваща всяко правителство да я прилага, независимо от тясно-партийните си интереси.

Направените предложения за промени в Закона за културното наследство противоречат на обществения интерес за опазването и устойчивото управление на недвижимото културно наследство в България. Пренебрегнати са основни принципи за разделяне на експертните от контролните функции на държавата и местните органи. С предложените изменения на закона се създават предпоставки за корупция и промени на културни ценности, без необходимата експертиза, което е заплаха за унищожаване на автентичността на отделни обекти и цели археологически и архитектурни ансамбли, и поставя цялото културно наследство на страната в риск!

 

Господин президент,

Надяваме се да упражнявате контрол върху законодателната дейност на Народното събрание ще наложите отлагателно вето на внесения за второ гласуване Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство в неговата цялост.

Настояваме до формиране на консенсусна визия и национална стратегия за изграждане и развитие на модерна национална система за опазване на недвижимото културно наследство и в съответствие с директивите на международните документи в областта на културното наследство, които страната ни е ратифицирала (напр. Чл. 4 от Конвенцията за защита на архитектурното наследство на Европа, ратифициран от РБ с решение на ВНС от 25.01.1991 г.; ДВ, бр. 13/1991 г.,  ДВ. бр.42/28.05.1991 г.), като една първа стъпка да бъде възстановена и укрепена националната, независима експертна институция, гарантираща професионалното, експертно научно изследване, опазване и представяне на недвижимото културно наследство (днес това е НИНКН).

За да може да отговори на високите обществени очаквания, експертният капацитет на НИНКН следва да се укрепи чрез увеличаване на числения и експертния му състав и създаване на негови териториални звена, в съответствие със съществуващата разпоредба на чл. 18, ал. 3 от ЗКН.

Едновременно с това децентрализацията на експертната дейност за опазване на недвижимите културни ценности (НКЦ) е търсена и желана посока за развитие на дейността, но при едновременна децентрализация и на административно-контролните функции и при ясното обвързване на правомощията на териториалните звена с определени категории НКЦ с цел реално облекчаване и стимулиране на собствениците за опазване на притежаваните от тях обекти. Съзнавайки сложността и неотложността на проблемите, недостига на финансов и експертен ресурс, предлагаме за тяхното решаване следния пакет от мерки, а именно:

- Връщане на съгласувателните правомощия от МК в НИНКН,

- повишаване на експертния и финансов капацитет на НИНКН, така че да могат да създадат предвидените в ЗКН, чл. 18 (3) териториални звена, които да подпомагат консултативно общинските администрации и гражданите по места.

- Бюджетно или целево осигуряване съгласно чл. 3 (1), т. 1-3 от ЗКН на планомерен процес за актуализация на критериите за категоризация, уеднаквяване на информацията на общинско и национално ниво;

- допълване и дигитализация на РЕГИСТЪРА на недвижимите културни ценности, с цел закрила на културното наследство, устойчиво развитие на политиката по опазването му и гарантиран равен достъп на гражданите до културните ценности при спазване на принципите на равнопоставеност, децентрализация, публичност и прозрачност.

- Дигитализация на НАЦИОНАЛНИЯ ДОКУМЕНТАЛЕН АРХИВ на недвижимите културни ценности.мерки със средносрочна перспектива

- Създаване на интернет базирана информационна система за недвижимите културни ценности, осигуряваща степени на достъп за служители и граждани до базата данни за недвижимите културни ценности и режимите за опазването им.

- Създаване на специализирана кадастрална карта на недвижимите културни ценности.

- Създаване на национална институция за недвижимото културно наследство - първостепенен разпоредител с бюджетни средства, със статут на държавна агенция, с четири основни звена:   

1. информационно, което да създава и поддържа публичен регистър и база данни за недвижимите културни обекти;  

2. методологично (научно), което да разработи методологията за оценка на различните категории обекти и за различните видове консервационни намеси и режими на опазване;  

3. оперативно, което да прави оценките за определена категория обекти (тези, които ще се контролират на национално ниво);  

4. контролно (инспекторат), което да действа съвместно с ДНСК и да контролира изпълнението на задълженията на общините, собствениците и ползвателите на НКЦ и изпълнението на решенията на държавната агенция и нейните структури. 

Петицията тук

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОРТРЕТ

    Чомски - най-важният интелектуалец на съвремието

    Той е неуморим. И неумолим в критиката си към несправедливостите на съвремието ни. Ноам Чомски, геният на лингвистиката, просветителят с леви възгледи, един от най-непримиримите критици на САЩ и капитализма, навърши 90.

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

„Семейството трябва да е най-безопасното място на света, свободно от тревоги.“

Брад Пит, американски актьор, роден на 18 декември преди 55 години

Анкета

Ще купите ли книга за Коледа?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Съдбата на писателя като ребус

За новия роман на Матей Вишниек.

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.