Сирийският поет Адонис (86) е смятан за един от най-значимите съвременни арабски творци. От 30 г. живее в изгнание в Париж, истинското му име е Али Ахмад Саид Есбер. Заради смелите си изказвания за исляма и Арабската пролет той е обект на непрекъснати критики от други арабски интелектуалци. От години е номиниран за Нобелова награда. Последната награда, която Адонис спечели, е „Ерих Мария Ремарк”. Той даде интервю за welt.de. 

---

Много арабски и сирийски интелектуалци ви обвиняват заради критиките ви срещу сирийския режим. 

- Това не ме интересува. Критиците ми явно не са чели ранните ми книги. Специално Навид Кермани не е редно да се превръща в рупор на лъжци. Той не разбира нищо, защото не ме е чел. 

Вашето отворено писмо до Башар Асад през 2011 г. разбуни духовете. Какво бихте му написали днес?

- Пак същото – че трябва да подаде оставка. Но аз написах и второ писмо – до революционерите. Попитах ги каква е тяхната визия. Те обаче дори не го прочетоха, вероятно защото не са независими. 

От кого зависят?

- От американците, саудитците, катарците, от европейската политика. 

Казвате, че арабското общество е болно. Каква е диагнозата му?

- Тоталитарната система. Религията диктува всичко – дори как да ходиш до тоалетната, как да обичаш…

Не е ли възможен един модерен ислям в наши дни?

- Религията не подлежи на реформиране. Ако ще се реформира, тя трябва да се отдели от светската власт. Затова при исляма не е възможна модернизация, няма модерни мюсюлмани. Докато не се разделят държава от религия, няма да има демокрация, нито равенство на жените. Теокрацията в Средния Изток беше изградена заедно със Запада. 

Това е старият ви аргумент, че след Асад може да дойде нещо още по-лошо. 

- Асад е само един детайл. Мен ме интересува целият арабски свят. Защо Западът не говори за Саудитска Арабия? Това там демокрация ли е? 

В Германия излиза книга за сирийски полицейски фотограф, който е документирал жертвите на режима на Асад. Неговите снимки напомнят на зверствата на нацистите и на червените кхмери. Вие какво мислите като сириец за това варварство?

- То ми напомня на Гуантанамо, на зверствата на САЩ – страната на цивилизацията, напредъка и технологиите. 

Наистина ли сравнявате жертвите на Асад с Гуантанамо? 

- Аз съм противник и на Асад, и на Гуантанамо. От 50 години се знае, че Асад използва мъчения. Въпреки това Западът се обвърза с него. За какво тогава ми говорят сега?

Бихте ли нарекли Асад престъпник?

- Всички са престъпници в този регион. Никой не е дошъл на власт със свободни избори. Асад превърна Сирия в пленник. Само че и неговите противници, така наречените революционери, причиняват масова смърт, режат глави, продават жени в клетки и тъпчат с крака човешките ценности. 

Защо поставяте терористите от ИДИЛ и противниците на режима на едно стъпало?

- Защото те позволиха това, защото не казаха „не”. 

Как можеха да го направят?

- С петиция. Ако целият арабски народ  беше казал „не”, трябваше да се освободи. Това, което стана, е позор! Критикувам арабската култура и арабските политици от 1975 г. и мога да кажа: С арабите е свършено. 

Какво означава това?

- Смятам, че арабите вече не са творческа сила. Ислямът не носи в себе си интелектуален живот, той не предизвиква дискусии, не предизвиква мисъл, не създава изкуство, нито наука, няма визия за промяна на света. Това са знаците на неговия край. Като количество арабите ще продължат да съществуват, но като качество няма да допринесат нищо за човечеството. 

Това е тъжно обобщение от устата на човека, който минава за най-известния поет в момента на арабски език…

- Трябва ново начало. Надявах се, че Арабската пролет ще бъде такова начало, но се разочаровах. Тя доведе до регрес, защото тези, които я направиха, замениха само управляващите режими с други. Какво се промени за жените?

Свободата на словото не е ли добро начало?

- Свободата на хората е съществената. Да освободиш жената от оковите на шериата, да дадеш на хората човешките им права. За да промениш обществото, трябва да промениш културния и религиозен фундамент.  Революцията трябва да е дълбока, по-мъдра, по-визионерска от режима. Да не би революционерите да осъдиха зверствата на ИДИЛ? Не. 

Не стана ли така, че арабският свят сам се унищожава?

- Не, правят го заедно арабските фундаменталисти и Западът. Радвам се, че религиозните араби виждат враг в мое лице. Аз съм радикален враг на една култура и институционализирана религия, която е поробила цяло общество. 

Получавали ли сте смъртни заплахи?

- Естествено. Но ми е все тая. За някои убеждения се налага да си рискуваш живота. 

Вие отрязахте себе си от корените си в арабската култура, защото не понасяте престъпленията в името на исляма. Кой е Адонис сега – все още сириец, арабин, арабски поет или французин?

- Езикът е моята родина. 

Пробвали ли сте да пишете на френски?

- Човек може да има само една майка, за добро или лошо. Но може да има много бащи. Поезията идва от майчиния език. За мен това е арабският. Той е моята кожа, моята кръв, моите артерии. Ще продължа да пиша стихове на арабски. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

"Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра."

Радой Ралин - поет, писател и сатирик, роден на 23 април преди 97 години

Анкета

Да остане ли статуята на Борисов със светещите очи?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Снимка с Юки“ успява да избута тревожността от душата

„Снимка с Юки“ е повече филм-разсъждение за не/възможността на преодоляване на собствените си граници и влизане в територията на другия, филм за доверието. 

Светлината, казах!*

 

 

 

Стефан Мавродиев участва не само като актьор, но и с личната си позиция.

Един УЮТен филм на Камен Донев

Истината е, че отдавна не бях гледал български филм с такъв хомогенен ансамбъл – независимо дали става дума за главна роля – Валентин Танев, Стефка Янорова, Албена Колева, Захари Бахаров, за сочен поддържащ персонаж – Бойка Велкова, Николай Сотиров,Николай Урумов, Патриция Пъндева.