Дамян Дамянов  е водещ художник в областта на книжния дизайн. Завършил е „Плакат” и визуална комуникация в Националната художествена академия. Специализирал е в ателие „Cite des Arts Paris”. Във визитната си картичка има над 1000 корици, десетки изложби, съорганизатор е на Втората научна конференция по плакат „Плакатно мислене. Концептуално изкуство. Инвенции“. Автор е на статии, посветени на изкуството на плаката и графичния дизайн. 

Дамян Дамянов даде интервю за читателите на SKIF. 

-----------

Кога и как решихте да се посветите на дизайна на книги?

- Започнах да се занимавам с книги през 2004 г. Не мисля, че беше съзнателен избор, по-скоро така се случи, но се оказа съдбовен, а може би и правилен. 

Имате над 1000 реализирани корици. Помните ли първата си? А коя е последната Ви?

- Помня първата си корица, разбира се. „Разпилени ноти” – автобиография на Стинг. Помня и чувството, когато я видях по сергиите на "Славейков", и подозирам, че именно това усещане ме е накарало да искам да се занимавам с това. „Последната” ми корица са всъщност няколко неща, които ще довърша веднага след това интервю. „Делтата на Венера” на Анаис Нин, „Убиец” на Васил Панайотов, както и един сборник с разкази на съвременни български писатели – „Обича ме, не те обича”. Тази книга ще излезе с два варианта на корицата, за да може читателят да си избира. Заглавието ѝ също е мое дело, колкото и нескромно да звучи.

Как се раждат идеите ви? Доколко текстът Ви подсказва?

- Текстът винаги е канавата на моята работа. Обикновено работя по произведение и опитвам да надграждам или най-малкото обобщавам неговата идея. Бих казал, че художникът е преводач на авторовия текст, защото превежда на визуален език идеите на автора. Е, да, има и текстове, които безпощадно избиват мозъчните клетки, вместо да ти помагат по някакъв начин.

Колко варианта създавате или работите само върху един?

- В процеса на работа правя и развалям, като отхвърлям варианти. Обикновено накрая остава един, на който държа, и втори, backup вариант, който да извадя от ръкава при нужда.

Колко време е необходимо да се създаде една забележителна корица? 

- Една секунда понякога е достатъчна. Говоря за идеята, която има способността често да идва неочаквано – под душа или докато чакам на червен светофар. А друг път не стигат и месеци. Измислянето си остава трудната част в изкуството, дори и в това на книгата. Изпълнението вече зависи от поставената цел, от внушението, което целя с работата си върху някакъв проект. Забелязал съм, че съм най-ефективен при инфарктни срокове.

Вие сте основен художник в издателство „Сиела”.  Как се справяте с толкова много издания? Колко корици подготвяте на месец?

- При нормален обем на работа заглавията стигат до десет месечно. Да, сериозно. В това време се движат и странични проекти, свързани с по-богато илюстрирани книги, цялостни оформления, плакати и други неща. Количеството определено е впечатляващо, но далеч не е най-важно. Не знам как се справям, сигурно просто си харесвам достатъчно много работата.

Илюстрирали сте книгите на много български автори. Те имат ли идеи за оформлението, или всичко е във Вашите ръце?

- За добро или лошо, повечето ми имат пълно доверие. И все повече е така. Обсъждаме идеите им, разбира се, но едно от нещата, които се научават, е да можеш дипломатично, но категорично да убедиш хората, че е добре всеки да се занимава със своята работа.

Преди няколко години в Бургас имахте изложба на корици, които са били отхвърлени. Как приемате критиките? 

- Случва се отпадналите варианти да са по-добри от реализираните, най-вече на идейно ниво. Понякога те биват отхвърлени с аргумента „абе много е хубаво, ама няма да те разберат”. От друга страна – критиката е крайно необходима, тъй като тя позволява да махнеш капаците от очите си, да надмогнеш собственото си его. Критиката те кара да бъдеш максимално добър в това, което правиш, а дори и повече. Старая се да я чувам.

Изпадали ли сте в творчески блокаж? Как излизате от такава ситуация?

- Не мога да си позволя блокаж, заради темпото на работа. Блокажът е състояние, което не се предвижда в графиците. Е, когато все пак се случи, просто сменям гледната точка. Понякога един филм може да те разтърси и да излезеш от това състояние. Понякога е въпрос на едно питие и смяна на гледната точка. Това е и моят довод за легализиране на марихуаната, но това не го публикувайте, ако искате.

Може ли да се каже, книгата се приема по дизайна, а се изпраща по съдържанието?

- Много добре казано. Дизайнът със сигурност е това, което въздейства първосигнално, кара зрителя да посегне към книгата и го превръща в читател. След това се нареждат други фактори. Правенето на една книга е процес, в който участват немалко различни професионалисти. Ако всеки си свърши добре работата, се получава цялостен, смислен продукт, който остава във вид на културно свидетелство. Затова и тази работа е отговорна, трябва да се внимава.

Съжалявали ли сте за някои Ваши художествени решения?  Може ли да посочите няколко от книгите, които са Ви особено скъпи?

- Няма да бъда честен със себе си, ако кажа, че не съм допускал компромиси.  Също така не всеки текст е шедьовър, но и това не би трябвало да е извинение. От тези, които се сещам на „прима виста” , са някои от последните неща, които съм правил – илюстрациите за „1001 нощ” и „Приказки колкото усмивка” на Джани Родари, „Разбойници” - сборник с разкази, съставен от Джордж Мартин, както и, разбира се, авторската ми книга за игра и забавления „Нарисувай ми овца”.

Компютърът измества ли четката?

- Не, никога не е съществувал подобен конфликт. Компютърът е просто още един, безценен инструмент. Той не замества нито едно друго изразно средство. Според мен добрият художник трябва да овладее целия арсенал, който епохата предлага. Самият аз се опитвам да намеря най-подходящите изразни средства за всяка работа. Понякога това е акварел, друг път – графично изображение, фотография, а понякога и пластика. След това всичко се смества. Уверен съм, че ако Морис Ешер или Виктор Вазарели разполагаха с компютър, щяха с радост да ползват графичния софтуер за осъществяването на идеите си. В крайна сметка, важно е не как е направено едно нещо, а това как изглежда и дали комуникира по правилен и атрактивен начин със зрителя.

Следите ли в световен мащаб тенденциите в дизайна на книгите? Какви са те?

- Да опресняваш визуалната си култура е задължително в този занаят. Свръхинформацията направи така, че всички стилове, тенденции да се преплитат и влияят едни други. Може би това е причината авторската рисунка, която може да бъде много характерна и разпознаваема, да наруши донякъде хегемонията на фотографията.

Как си обяснявате големия интерес към книгите за оцветяване за възрастни?

- Освен терапевтичния ефект, който вярвам, че имат, тези книги постигат и нещо друго – създават усещането у този, който ги оцветява, че е по някакъв начин автор. Всеки от нас изпитва удоволствие от това да създаде нещо, дори и това да е просто избирането на комбинация от цветове и организирането им в хармония.

Какво четете и какви филми гледате? Кои са любимите Ви автори и режисьори?

- Чета и гледам много, това също е задължително, за да бъдеш адекватен за света, за който в крайна сметка работиш. Има книги и автори, към които се връщам през годините. Едно от тези произведения е „Горски цар” на Мишел Турние например. „Тенекиеният барабан” и „Алексис Зорбас” пък са сред книгите, които по някакъв начин са ме оформили като личност. Последното заглавие, което ме остави без дъх, беше „Мидълсекс” на Юдженидис. От горенаписаното излиза, че нещата, които чета, не са тези, върху които работя. Киното ми е нещо като болна страст и отговорът на този въпрос може да е много дълъг. Все пак – за мен ненадминат като сила на внушението остава безкомпромисният Стенли Кубрик. Харесвам философията и безумно красивите безкрайни кадри в лентите на Бела Тар. Ханеке пък ме пленява със смелостта си да бъде различен във всеки един филм и с оригиналния си начин на разказване. Като говорим за оригиналност на темите - няма как да не спомена Аббас Киаростами и Ким Ки Дук.

Идва ли ново поколение от талантливи илюстратори? Какъв съвет бихте им дали?

- Мисля, че предвид всички кризи и липси, които сме имали като нация, никога не са ни липсвали добри художници. Бих ги посъветвал да гледат големите имена, но не и да им подражават, а да бъдат смели и себе си. Да  имат собствен почерк, а не да се стремят към „стил” – стремежът към такъв често е надценен и не води до никъде.

 

Коментари  

+1 #1 Златка Димитрова 30-01-2016 20:15
"...предвид всички кризи и липси, които сме имали като нация, никога не са ни липсвали добри художници" - подписвам се под това с две ръце.
Цитиране
  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Културата на човечеството не притежава нищо по-ценно, по-чудесно и по-важно от книгата.“

Герхарт Хауптман, германски драматург, роден на 15 ноември преди 156 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).