ГАБИ РОЙХЕР, DW

Първата загадка около Бетовен е свързана с датата на раждането му. Знае се само, че малкият Лудвиг е бил кръстен в Бон на 17 декември 1770 година. В Дома-музей на Бетовен в Бон и до днес можете да видите микроскопичната му бебешка шапчица, която по никакъв начин не кореспондира с титаничната глава на възрастния Бетовен.

Още от дете той учи пиано, орган и цигулка, а на 7-годишна възраст изнася първия си концерт. На 12 вече композира първите си малки пиеси с оригинални заглавия като „Песен за едно кърмаче” и „Елегия за смъртта на един пудел”. През 1792 година заминава за Виена и остава там до края на живота си. Умира едва 56-годишен на 26 март 1827 година - навярно от цироза на черния дроб.

Бетовен и жените

Бетовен така и не създава семейство, а любовните му увлечения си остават загадка за биографите. Предполага се обаче, че навярно най-популярната му композиция - „За Елиза” - е писана за германската оперна певица Елизабет Рьокел. Експерти твърдят, че Бетовен дори поискал ръката на певицата.

Неговият приятел Франц Герхард Вегелер пише: „Във Виена Бетовен непрекъснато въртеше някакви любови”. В архивите на композитора бяха открити любовни писма до неизвестна дама, която влезе в историята като „безсмъртната любима”. Коя е тя - това никой не може да каже. Но специалистите вече са склонни да приемат, че става дума за Антони Брентано.

Бетовен като човек

Неизхвърленото нощно гърне остава сбутано под пианото му чак до следобед, а сред ръкописите се търкалят остатъци от храна. Съвременниците описват Бетовен като разпилян, набит мъж със следи от шарка по лицето. Знае се още, че в младостта си композиторът се славел като типичен рейнски веселяк, но на по-късни години станал мрачен и избухлив. Той самият обяснява, че това се дължи на напредващото оглушаване. Бетовен отглежда своя братов син Карл и го възпитава толкова строго, че племенникът в един момент дори предприема опит за самоубийство - само и само да се отърве от опеката на чичо си.

Бетовен и класиката

С Бетовен приключва епохата на „Виенската класика”. Композиторът с буйната грива влиза в историята като музикален революционер и първопроходник на музикалния романтизъм. В своята Девета симфония той прави нещо наистина революционно: включва хор в едно инструментално произведение. Музиката на Бетовен има собствена драматургия, а композиторът често пъти избира кратки, лесно запомнящи се теми - като началото на неговата Пета симфония. Бетовен оставя на поколенията общо 240 произведения - симфонии, клавирни концерти, струнни квартети и една опера.

Гений и перфекционист

Бетовен е перфекционист. Той композира не за съвременниците си, а по-скоро за бъдещите поколения. Непрекъснато дооправя, пренаписва и обработва произведенията си, понякога седи над партитурите до късно през нощта. И наистина успява да смае бъдещето: и до днес той е сред композиторите, чиито произведения се изпълняват най-често. Още приживе Бетовен се препитава само от музиката си. Пише включително и произведения по „политическа поръчка” за някои от лидерите на своето време.

Единствената му опера

етовен пише операта „Фиделио” по поръчка на Барон Петер фон Браун. След премиерата през 1805 година операта направо е съсипана от критиците. Бетовен още дълго работи над партитурата и третият вариант на операта успява да пожъне успех. Сюжетът е по истински случай от времето на Френската революция: храбра жена, преоблечена като мъж, успява да освободи съпруга си от затвора на якобинците.

Бетовен и революцията

Бетовен се интересува не само от музика, но и от философия, литература и политика. В ранните си композиции той често слави героизма. Възхищава се от Френската революция и посвещава на Наполеон своята Трета симфония „Ероика”, тоест - „героичната”. Когато обаче Наполеон се обявява за император, разгневеният Бетовен изтрива посвещението от заглавната страница на симфонията.

Та-та-та-тааа: симфониите на Бетовен

Цял свят познава началото на Петата му симфония. Това са едва четири тона, които обаче имат огромно въздействие. Бетовен създава общо девет симфонии - много по-малко от Моцарт, който пише цели 41. Днес всеки голям оркестър, който има някакви претенции, задължително има в репертоара си и деветте Бетовенови симфонии. Те са толкова мащабни и толкова зашеметяващи като звук, че композиторите след Бетовен дълги години не могат да се отърват от комплекси за малоценност. И цифрата 9 навярно травмира следващите поколения композитори, някои от които така и не успяват да напишат повече от девет симфонии.

Върхът: Деветата симфония

Повечето хора веднага ще разпознаят последната част от тази симфония с хора, който пее „Одата на радостта” по едноименното стихотворение на Шилер. Бетовен вече е напълно оглушал, когато пише Деветата. Не успява да чуе дори френетичните овации след премиерата ѝ на 7 май 1824 година. Тази симфония и до днес запазва своето могъщество. През 1970 година нейна поп-обработка става хит, който обикаля света, а през 1985 „Одата на радостта” е избрана за химн на ЕС. Симфонията има времетраене около 70 минути, а любопитното е, че компакт-дискът със своя капацитет от около 80 минути отчасти се съобразява тъкмо с нея. Когато създателите на CD-то се допитали до известния диригент Херберт фон Караян, той им казал, че на компакт-диска трябва да се събира цялата Девета симфония на Лудвиг ван Бетовен.

Глухият композитор

Бетовен започва да оглушава още на 27-годишна възраст, а на 48 вече е напълно глух. Според най-новите проучвания, причина за оглушаването му е болестта „петнист тиф”, пренасяна от бълхи. Въпреки оглушаването си, Бетовен продължава да композира. Той притежава така наречения „абсолютен слух” и може във въображението си да си представя как звучат отделните тонове и техните комбинации.

Днес е известно, че тогавашните опити да се лекува глухотата му са били много болезнени и навярно само са предизвикали допълнителни възпаления на вътрешното ухо. В бонския музей могат да се видят ужасяващите тръби, които той - без никакъв резултат - е използвал като слухови апарати. Бетовен постепенно изпада в самота и се превръща в особняк. Не може да общува с хората другояче, освен с бележки, а тогавашните хроникьори за съжаление ще го запомнят точно такъв: свъсен и необщителен.

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Самотата ме изпълва до такава степен, че и най-незначителната среща е изпитание за мен.” 

Емил Чоран, румънски философ, роден на 8 април преди 109 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За честта на фамилията Полански

Филмът на Роман Полански „Офицер и шпионин“  разказва елегантно и проникновено за най-голямата социална и политическа криза, завладяла Франция в края на 19 век.

Да останеш човек извън играта

Филмът „Извън играта“ е не е сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си.  Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен  триумф.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.