Светлана Прокопиева, "СВОБОДНА ЕВРОПА"

Аз съм (ние сме?) Светлана Прокопиева. Журналистка съм. Могат да ме пратят за седем години в затвора за "оправдаване на тероризма".

Преди почти половин година в Архангелск избухна бомба. Експлозията беще неочаквана и зашеметяваща – 17-годишният Михаил Жлобицки се самовзриви пред входа на Управлението на ФСБ в Архангеска област. Няколко секунди по-рано той беше оставил предсмъртна бележка в социалната мрежа "Телеграм". В нея беше написал, че ще се взриви, защото "ФСБ съвсем е изнагляло, води нагласени дела и изтезава хората".

Този взрив в Архангелск стана повод за моята колонка в радио "Ехото на Москва в Псков", под заглавие "Репресии за държавата". На 7 ноември [2018] предаването излезе в ефир, а текстът беше публикуван в Псковския новинарски сайт ПЛН.

Мина почти месец и ПЛН и "Ехото на Москва" получиха предупреждения от Роскомнадзор, който беше съзрял в моя текст "данни за оправдаване на тероризма". В началото на декември бяха съставени административните протоколи, които доведоха до глоби на стойност 350 000 рубли (9600 лева), наложени на двете медии.

Наред с това следствието в Псков образува проверка по чл. 205.2 на Наказателния кодекс на Руската федерация – този път лично за мен. На хоризонта взе да се избистря перспективата за съдебно дело, но ние все се смеехме и си казвахме, че това е просто малоумие. Какво оправдание на тероризма бе?

В предупрежденията си Роскомнадзор не беше посочил нито една конкретна фраза, нито дори дума, в които да се видят "данни", пък и не би могъл да ги посочи, понеже такива просто няма. Както се разбра по-късно, това нямало значение.

На 6 февруари някой звънна на вратата и когато отворих,

десетина въоръжени мъже с каски на главите ме избутаха с щитовете си до стената в най-далечната стая.

Така научих, че наказателното дело все пак е било образувано.

Обискът е мерзка и унизителна процедура. Разни непознати ти ровят из вещите, а други наблюдават безучастно процеса. Стари записи, касови бонове, писма с чуждестранни печати – всичко изведнъж придобива подозрителен и криминален оттенък, за всичко се изискват обяснения. Най-важните ти вещи – лаптопът и телефонът – стават "веществени доказателства". Колегите ти и роднините като нищо могат да се окажат "съучастници".

В този ден аз бях фактически ограбена – взеха ми трите лаптопа, двата телефона, диктофона, флашките. Половин година по-късно ме ограбиха повторно, като ми блокираха сметките. Аз все още бях само "заподозряна", когато ме включиха в списъка на действителните екстремисти и терористи на руската служба за финансов контрол. От този момент нататък не мога да си извадя банкова карта, не мога да си отворя банкова сметка и не мога да тегля ипотечен заем. Държавата ме задраска от нормалния живот.

Остана да ми отнемат и последното – свободата. И ето че на 20 септември 2019 моят статут се промени. Вече съм официално обвиняема по член 205.2, ч. 2 ("оправдаване на тероризма с използване на средствата за масова информация"). Наказанието е глоба до един милион рубли или лишаване от свобода до седем години.

Аз не се признавам за виновна и смятам, че делото е банално отмъщение от страна на обидените силови ведомства. В онзи текст аз твърдях, че те носят отговорност за взрива в Архангелск. Бях написала, че държавата е дочакала ответна реакция. Че жестоката правоприлагаща политика ожесточава гражданите. Че блокираните законни пътища изтласкват енергията на протеста в ето такова обществено опасно русло.

Ако не ви е страх, публикувайте този цитат:

"Силна държава. Силен президент, силен губернатор. Страна, в която властта принадлежи на силовите ведомства. Поколението, на което принадлежи самовзривилия се в Архангелск, израсна в такава атмосфера. Те знаят, че на митинги не се ходи, защото ще ги разпръснат, а току виж ги и набили, а после и осъдили. Те знаят, че поединичните протести се наказват. Те виждат, че само в определен брой партии можеш членуваш безболезнено и че само определен вид мнения можеш да изразяваш без притеснение. Това поколение на собствен гръб научи, че в съда не можеш да получиш справедливост, защото съдът ще подпечата само онова решение, което му е донесъл другарят майор.

Дългогодишното ограничаване на политическите и гражданските свободи създаде в Русия една не просто несвободна, а репресивна държава. Държава, с която е опасно и страшно да си имаш работа".

И до днес мисля така. Нещо повече – според мен чрез това дело държавата само потвърди моите тези. "Да те накажат. Да ти докажат вината и да те осъдят – това е единствената им задача. И с най-малката кукичка да те подберат, все едно вече са те защипали мелничните колела на съдопроизводството".

Не съм оправдавала тероризма. Бях анализирала причините за един терористичен акт.

Бях се опитвала да разбера защо един младеж, пред когото е целият живот, е решил да извърши престъпление-самоубийство. Може и да съм сгрешила в реконструирането на неговите мотиви – и дано да съм сгрешила! – но никой не е доказал това. Обвинение вместо обсъждане – това, да ви кажа, е една доста примитивна и груба позиция. Това е юмрук в лицето в отговор на устна забележка. Това е юмрук в лицето на всеки журналист в нашата страна.

Няма как предварително да знаем кои точно думи в каква тяхна подредба ще обидят поредния облечен с власт полицай. Те обявиха изказаното мнение за престъпление. Те конструират престъпник от човека, който просто си върши работата. По същия начин биха могли да сътворят съдебно дело и заради някакъв друг, по-мек текст. Достатъчно е да намерят "експерти", които ще подпишат нужното за следователя "експертно заключение". Ако знаете това, бихте ли публикували текст по проблемна тема? Ще зададете ли въпросите, които най-вероятно ще вбесят властите? Ще се решите ли да уличите в престъпление онзи, който има пагони?

Наказателното дело срещу мен е убийство на свободата на словото. След моя случай десетки и стотици други журналисти няма да посмеят да кажат истината.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Пролетта е единствената революция на този свят, достойна да бъде взета на сериозно, единствената, която в крайна сметка постига успех.”

Фьодор Тютчев, руски поет, роден на 5 декември преди 216 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Когато автор и преводач стоят един до друг

За преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев.

Днес компетентността не се възнаграждава, а дори се наказва

"Психология на глупостта" под редакцията на Жан-Франсоа Мармион.

"Страх ме е да си помисля, че колкото по-глупави ставаме като общество, толкова по-глупави хора ще ни управляват." - Николай Слатински

За „Ирландецът“ и дон Робърт Де Ниро

Това е опус магнум за Скорсезе, най-доброто, което може да предложи в момента.