КРИСТОФ ХАСЕЛБАХ, dw.de

"Това беше само началото. Там, където горят книги, по-късно ще горят и хора". Онова, което предрича Хайнрих Хайне преди повече от сто години в една от своите драми, се превръща в горчива истина по времето на националсоциализма. Изгарянията на книги през 1933 г. само месеци след като Хитлер поема властта в Германия, поставя началото на гонения, които прокуждат стотици автори в изгнание, а на някои струват и живота. 

Почвата за това е подготвена от Министерството на пропагандата, ръководено от Йозеф Гьобелс, и от две враждуващи помежду си, но верни на режима студентски организации. "Държавата е превзета, но висшите училища - още не", гласи девизът на националсоциалистите през пролетта на 1933-та. И те получават подкрепа - тъкмо в университетите.

А и не само там. Александър Скипис, шеф на Борсовото сдружение на германската книжна търговия, съществувало още по времето на националсоциализма, казва пред ДВ следното: "Борсовото сдружение взима активно участие в изгарянията на книги по времето на националсоциализма. Изготвяни са били списъци с книги, давани са разпоредби на книжарниците да не продават определени произведения. В последна сметка става дума за подкрепа на нацисткия режим и идеите на нацистите". Заради очаквани финансови изгоди сдружението очевидно е ухажвало открито режима.

(Студентският съюз подготвя "12 тезиса против негерманския дух", които будят асоциация с Мартин Лутер и неговите 95 тезиса и изгарянето на книги на Вартбургския празник през 1817 г. 12-те тезиса са разпространявани на листовки и плакати, публикувани са във вестниците. В тях се призовава за очистване на националния език и култура, протестира се срещу еврейския дух, настоява се университетите да станат центрове на германския национализъм. Организаторите на акцията я смятат като "отговор на световната еврейска клеветническа кампания против Германия" и затвърждаване на традиционните германски ценности". )

Споменатите списъци с книги са съдържали творби, обявявани за "негермански". Става дума предимно за еврейски автори, но и за редица други, които са били прекалено "леви", либерални, пацифистки или изобщо критични спрямо националсоциалистите - като Бертолд Брехт, Ерих Кестнер, Курт Тухолски, Хайнрих Ман, Алфред Дьоблин и мнозина други, които се оказват в "черните списъци" редом с учени като Алберт Айнщайн и Зигмунд Фройд. Общо близо 100 германски и около 40 чуждестранни автори - например Ърнест Хемингуей и Андре Жид - са били обявени за автори на "извратено изкуство".

Централният акт по изгарянето на книги се извършва вечерта на 10 май 1933 г. на берлинския "Оперен площад" - днешния "Бебел плац". Там са закарани над 20 000 книги. Присъстват 5000 студенти с факли и няколко десетки хиляди души публика, които стават свидетели как Гьобелс към полунощ обявява: "Свърши ерата на прекаления еврейски интелектуализъм (...)." 

Подпалването обаче се удава малко трудно под проливния берлински дъжд - огънят лумва чак след като пожарникарите се включили в разпалването, изливайки бензин.

Изгаряния на книги през онази вечер е имало не само в Берлин. Седмици преди и след това в редица германски университетски градове горят клади. При подбора на авторите и книгите за изгаряне е имало и някои изненади. Така например писателят Оскар Мария Граф с изненада установил, че не бил включен в списъка с книгите за изгаряне, което изобщо не го зарадвало. Точно обратното, понеже винаги се е стремял да пише истината, попитал властите защо не горят и неговите книги.

Някои писатели, като Томас Ман например, първоначално не са забранени, но по-късно влизат в списъка на вредните автори. Много от тях са принудени да напуснат страната. Други, които остават в Германия, попадат в затвора, трети биват направо екзекутирани, като Карл фон Осиецки и Ерих Мюзам.

Мястото на отхвърлените писатели заемат други, верни на режима автори. По техен адрес Курт Тухолски пише от изгнанието си в Швеция: "Ето ги как изпълзяха сега от дупките си малките провинциални проститутки на литературата (...) Ето че най-сетне те се отърваха от еврейската си конкуренция. Удари техният час!"

Критично настроеният автор Алфред Кер, който навреме успява да емигрира в Англия, пише, че с "акцията срещу негерманския дух" Хитлер е искал да накара всички творци да замлъкнат, "тъй като истинското изкуство изостря чувството за съвест, подсилва духа, изобличава полуистините и зове към най-висш хуманизъм".

Публично изгаряне на книги в Берлин при социализма, 1955 г.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Умберто Еко - "Средновековното мислене"

    Това са студии, които покриват период от шейсет години. Техният оригинален дух е напълно съхранен, въпреки че авторът ги е шлифовал както библиографски, така и редакционно, за да се избегнат, макар и не изцяло, някои повторения и връщания към загатнатите теми.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Хората не искат да бъдат богати, те искат да бъдат по-богати от другите.“

Джон Мил, английски философ, роден на 20 май преди 212 години

Анкета

Тревожи ли Ви, че в България медиите са под натиск?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Непретенциозна комедия за лятна разтуха

„Революция X“ ще си намери своята публика, особена в настъпващите горещи дни и ще се хареса от зрители с по-непретенциозен вкус, търсещи в киното основно леката забава.

Архитектура за хора от третата възраст

Книгата „Архитектура за хора от третата възраст“ променя представата за това какво означава „старчески дом“ и показва чрез различни примери как тези социални домове могат да бъдат авангард на архитектурата като цяло, което е и пример как не трябва да се робува на закостенелия образ. 

Духовен зомби апокалипсис

 

 

"Нелюбов" на Андрей Звягинцев регистрира разпада на едно семейство и едно общество