ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Мария Ана Сесилия София Калогеропулос (това е пълното й име) се ражда в Ню Йорк на 2 декември 1923 г. под знака на "благородния и огнен" Стрелец, в семейство на гръцки емигранти. Родителите й (бащата Георгиос, фармацевт без собствена аптека, и майката Евангелия, дребна буржоазка без професия), твърде различни по темперамент и характер, с голяма разлика и във възрастта, не се разбират. Наскоро са преживели драма: починал е единственият им син, Василиос, тяхната надежда. А малката Мария (имат още една дъщеря - по-голяма от нея, Синтия) е почти нежелана. Честите скандали скоро ще ги доведат до окончателна раздяла. Освен това Евангелия има фикс-идея: двете момичета непременно трябва да станат прочути артистки, дори звезди! 

За това е виновна може би и епохата. В края на двайсетте на миналия век в Щатите е особено популярен девизът: "Достатъчно е да поискаш и ще успееш!" Амбициозната майка започва да мъкне дъщерите си по частни учители, различни прослушвания и конкурси за вундеркинди. За Калас (американски вариант на гръцката й фамилия) днес има доста книги и статии с истини и полуистини, включително и за детството й. Но със сигурност се знае, че като съвсем малка е вземала четири урока по пиано седмично и непрекъснато е слушала плочите на две велики певици от епохата: Клаудия Муцио и Роза Понсел, заедно с тях е пяла ариите от "Травиата" и "Лучия". Мечтаела е да стане прочута артистка. Още когато е била на пет години!...

Тя има ценен като къс самородно злато сопранов глас. 

Всъщност дарбата й е уникална - може да се каже, че гласовете при Калас са три: от този на високото колоратурно сопрано, през лирико-драматичното до драматичното, към мецосопраното. После тази изумителна природна даденост и невероятната й музикалност и интелигентност ще позволят на Мария Калас да изпълнява на първите световни сцени един наистина голям и разнороден репертоар: от виртуозната Лучия до тежките и драматични Сантуца, Турандот, Далила.

Но да се върнем в предвоенна Гърция. Младата, едра и доста пълна, късогледа и непохватна девица трябва да замести спешно, още същата вечер, внезапно заболялата примадона - титулярка в "Тоска" на сцената на Атинската държавна опера. Изстрелват я без нито една репетиция, разширяват твърде тесния за нея костюм и очакват слаб или посредствен резултат - тя просто трябва да спаси спектакъла от отлагане. Обаче кръщението се оказва безспорен успех. Веднага е оценена необикновената й певческа дарба и въпреки несценичната фигура е назначена за щатна солистка. 

Но Атинската опера в провинциална Гърция съвсем не е място за една амбициозна млада певица. Явява се на прослушване в Метрополитън опера, Ню Йорк. Одобряват я, но за неподходящ в момента според нея репертоар. Калас категорично отказва. В родината на операта, на фестивала "Флорентински музикален май", по-късно тя дебютира в представления на "Джоконда" като партньорка на нашата велика сънародничка Елена Николай. Оттук започва триумфалната й кариера: Венеция, Рим, Болоня, Парма, Торино, Неапол, Миланската Скала, а след нея и почти цяла Европа, Латинска Америка, Щатите, Канада, Япония.

След дебюта си в Италия среща един дребен, плешив и доста по-възрастен от нея мъж. 

Той е милионер, бивш депутат, страстно влюбен в операта. Казва се Джовани Батиста Менегини. Решава да й се посвети, да изгради кариерата й, защото повечето певци (и великата Калас не прави изключение) са като децата - не могат да се справят лесно с живота. За Мария започва спокоен и комфортен живот, с малко светски изяви и с много творчески труд. Бих казал: египетски, къртовски труд за шлифоване на гласа, за разучаване на репертоар, за оформяне на фигурата и лицето. 

Покрита с кожи и скъпи бижута, притежаваща над 300 чифта обувки, което довежда вестникарите до екстаз!, Мария Калас триумфира не само на сцената, но и извън нея. Нейните почитатели, чийто брой постоянно расте, започват да я наричат Неповторимата, Несравнимата, дори Божествената. Единственият проблем е, че все още е пълна. Затова Мария решава да отслабне бързо, за броени месеци. В швейцарска клиника изведнъж става стройна, красива, изискана. Същинска гръцка статуя. Защото каква Норма, Лучия, Медея или Травиата би могла да бъде с тези излишни килограми?

По това време Калас става и безспорната любимка на първите режисьори в света: Висконти, Ронкони, Дзефирели, Валман, Пазолини, и на първите диригенти: Серафин, Бърнстейн, Гавадзени, Претр...

А с ролите на Тоска, Лучия, Медея, Розина, Сантуца, Лейди Макбет, Аида, Дездемона, Мария Стюарт, Лукреция Борджия, Ана Болейн, Мими, Чо Чо Сан, Елизабет, Леонора, Весталката, Изолда, Калас вече е символ на операта през ХХ век. 

Голямата заслуга на Мария Калас в историята на операта е, че в средата на миналия век тя възроди това изкуство, събуди огромния обществен интерес към него, дори и в среди, които бяха по-резервирани. Тя постигна това с изключителните си интерпретации както на познатите, христоматийни, репертоарни образци, така и с преоткриването на редица забравени през ХХ век шедьоври. Именно на Калас дължим завръщането на прекрасните опери на Белини, Доницети, Росини, Глук, Спонтини, Керубини, на шедьоври като: "Норма", "Пиратът","Медея", "Мария Стюарт", "Весталката", "Ана Болейн", "Италианката в Алжир" и др., на които тя вдъхна нов живот. 

При Калас синтезът пеене- игра достигна до висшия си предел. 

Тя пееше като великите певици от славната епоха на Италианското Белканто, а сценичната й игра въздействаше върху публиката така, както е въздействало присъствието на Сара Бернар и Елеонора Дузе в драматичния театър. Новаторски са и музикалните й интерпретации, невероятната й певческа изразителност и фразировка, музикалността й - ненадминати и до днес. Самата Калас се превърна в легенда...

Но да се върнем за малко и към житейската й съдба. В началото на 60-те години, когато Божествената и Несравнимата е на върха на своята популярност и слава и всички лудеят по нея, я среща Онасис. Грък, корабопритежател, авантюрист, спекулант, забогатял само за няколко години след войната. Може би най-богатият мъж в света тогава. И най-грозният. 

Парите и жените са го разглезили, има определена слабост към красивите, известните, изисканите - може би заради комплексите си. По-късно той ще изостави Калас заради Жаклин, вдовицата на Кенеди. Но това е друга история. Интересно е, че отначало съвсем не понася операта, но след като я опознава, я обиква и дори започва да учи нотите.

Лудо влюбена в Ари или Аристотел, Мария  скъсва с предания и скучен Менегини. 

- Какви шансове може да има един милионер пред един милиардер! - ще възкликне по този повод италианецът. 

А Калас, като повечето влюбени жени, забравя себе си, посвещава се изцяло на Ари. И това е фаталната й грешка! Постепенно занемарява пеенето и кариерата си. Мечтае да стане обикновена жена, харесвана и обожавана, обичана, предана. А може би е и преуморена от работата, от интензивното пеене, от разнопосочния репертоар, от непрекъснатите пътувания из Европа и двете Америки. Дори се премества от парижкия си апартамент в яхтата на Ари, по-точно в кухнята, и започва да му готви любимите гръцки ястия. Прави му и сцени на ревност. Отначало на шега, но сетне те зачестяват. Настоява да сключи брак с него, мечтае да влезе във висшето общество (сякаш Онасис е там!), търси дори помощта на пресата. 

По онова време гъркът е все още женен за друга жена, Тина, майката на неговите деца, и съвсем няма намерение да се развежда. Освен това е забелязал и по-младата Джаки Кенеди. Вдовицата на убития американски президент е в центъра на жълтия печат, докато знаменитата певица постепенно губи позиции, бавно и мъчително слиза от сцената. Гласът й е явно уморен, нуждае се от лечение и продължителна почивка, а и нервите й са опънати докрай. 

Един летен ден на позлатената яхта в Средиземно море се качва Джаки, а Мария гордо и театрално слиза. Започва краят й. Последните спектакли и концерти са направо неуспешни. Верните й почитатели меломани дори я следват в турнетата й, но не могат да я спасят от провала. Поддържат я старата й слава и преданият й дългогодишен партньор и приятел - тенорът Джузепе ди Стефано. С него прави последното си турне до далечна Япония, което се оказва истинско фиаско за великата прима.

Когато Ари Онасис агонизира в парижка клиника, изоставен от алчната и неблагодарна Джаки Кенеди, нахални репортери нападат Мария и искат интервю. Тя е свалила контактните лещи, носи груби очила и проста найлонова забрадка. Изглежда състарена, погрозняла. Отказва да говори. На 16 септември 1977 г. умира от сърдечен удар, изоставена от всички...

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Най-силната дума в речника на съвременния човек е думата „не“. Особено, когато говори за себе си.“

Сидни Поатие, американски актьор и режисьор, роден на 20 февруари преди 91 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.