Васил Левски е фундаментална фигура в българската история. Делото и животът му винаги са будили интерес. Неговата изключителност е предизвиквала много историци и изследователи. Няма българин, на когото да са посветени повече книги. Предлагаме ви откъс от историческото разследване на Румен Василев, което търси корените на феномена Левски. 

ОТКЪС

17. Пред олтара

Жак дьо Моле – последен Велик магистър на Ордена на тамплиерите: “Нашият Устав се основава на Вярата. От нея, единствено от нея идва и нашата сила, и това, че понякога надмогваме дори себе си. Нашето кралство е вътре в нас и ще остане там. Трябва да запазим не толкова желанието за мъст и омраза, колкото нашия идеал за любов и братство.

---

Масонската ложа има тайна кореспонденция, тайни канали и тайни знаци. Братството на Левски също. Масонската ложа има собствен вътрешен живот, своя йерархия, свои ритуали, свои специфични закони, които регламентират нравственото и социално поведение на членовете и строга система от санкции при нарушаване на уставния ред. Братството на Левски също има всичко това. Масонската ложа има съвършено изградени финансови правила на икономическата си политика и съответстващ надзор. Финансови закони има и Братството на Левски. Масонската ложа има свои цели, които неотклонно се преследват през вековете. Те се регламентират от основни уставни законоположения. Левски подчинява “Светото дело” също на уставни законоположения, за които води немалко битки със съмишлениците си. 

Но има ли нещо, което свързва непосредствено масонската ложа и Братството на Левски? Къде се пресичат основният закон на масонската ложа и този на Левски? Когато Апостола тръгва да изгражда братството си върху основите на Съзаклятния комитет от 1866 г., на него му е необходима и законова уредба, с която да регламентира дейността си. Затова той написва прочутия си Уставопроект. Историографията ни е категорична, че той е излязъл от неговата ръка и систематизира принципите на народната революция. В раздела “Подбуда и цел” четем:

“Цел - с една обща революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (Народно управление)”.

В Устава на Великата масонска ложа намираме текста: “Цел – лично и обществено нравствено усъвършенстване...”.

Сходни ли са целите? На пръв поглед може би не, но каква е целта на една революция, която се стреми да наложи демократично управление? Не е ли по същество усъвършенстване на обществения ред, а оттам да се постигне и личното усъвършенстване. “Аз мисля – казва Левски – че когато човек се намира в челюстите на един звяр, то по-напред тряб(в)а да избави живота си, а после да си купува фес за Великден.”

По отношение на финансирането на организацията Левски определя: “С пари ще се снабдява ЦБРК сам или чрез частните комитети по начин, когото той със съгласието на частния комитет за най-добре намери”.

Масонската ложа пък постановява: “За издръжка по временното управление Управителния съвет определя на всяка от подведомствените ложи съразмерен принос...”.

Не е трудно да познаем функциите на Централния комитет на Левски в тези на Управителния съвет на масонската ложа. Влизайки в ложите, новите членове плащат входна такса и процент от доходите си. Както и при Съзаклятния комитет и в Братството на Левски членският внос е абсолютно задължителен. Апостола налага 10% от доходите да се дават за “Светото дело”, като част от тях за частния комитет, а друга - за Централния. Не е без значение, че срещу всички дарения са издавани облигационни бележки.

Към всеки комитет, независимо от ранга му, има длъжност касиер, в масонската ложа тя се нарича ковчежник. За неговите функции Левски е категоричен: “Длъжността на касиера: Ще приема пари от частните комитети и от други места, насрещу които ще дава разписки под номера, ще ги записва в касиерската книга”.

В Устава на масонската ложа четем: “Великият ковчежник приема вноски и издава разписки. Неговите книги се проверяват”.

Демократичните принципи и на масонската ложа и Братството на Левски ясно кристализират при финансирането на структурите.

Братската любов, един от основополагащите принципи на Свободното зидарство, е залегнал и в “Наредата”: “Ако някой от революционерите падне в някоя нужда, сякой от другарите му (разумява са сичките други революционери) е длъжен на показания му знак да му помогне”.

Уставът на Великата масонска ложа също задължава: “При всяко обстоятелство масоните си дължат помощ, закрила и подкрепа, дори с опасност за живота”.

Законоположенията и на масонската ложа, и на Братството на Левски отделят място на принципите на разрастване на организацията. В “Наредата” е записано: “За да може комитетът по-лесно да нареди работите и приготви революцията, състави в градищата с околните им села частни революционни комитети”.

Този организационен похват е характерен и за масонска ложа:

“Великата ложа на България е съюз от еднородни самостойни сдружения или ложи, създадени от свободни зидари по отделни места в тая страна”.

Освен покриването на страната с ложи и комитети, мястото на всеки редовен член в статуквото в съответната ядка е отново болезнено сходен. Левски чрез “Наредата” изисква: “Всички членове в комитета са в събранията равноправни”. Как е в ложата - “Заседанията на Великия събор са явни за всеки редовен член от съюза”.

И в двете организации уставите регламентират честота на събиранията. Според Левски в “Наредата”: “Събранията ще стават редовно в неделята два пъти, въ нужда и по често”.

Великата масонска ложа пък определя:

“Великата ложа на България заседава като велика работилница редовно веднъж в три месеца; в извънредно, колчем го поиска по нарочито решение, поне една ложа за някои бързи случаи”.

Съпоставянето на двата устава неминуемо подсказва близостта и взаимовръзката между двата документа. Пресечните точки не са само в графичното и композиционно оформление, в мотивацията на организациите и техническите им  характеристики - числен състав, функции на ръководителите и членовете, организация на финансиите и т. н. Близостта идва от самия характер, цел, подбуда, от самия факт, че те са еднородни, приемствени, а различията идват от историческия 

контекст. Как Левски би копирал с такива подробности масонската документация, ако не беше посветен? Очевидно това е източникът на познание. Би било смешно да говорим за случайни съвпадения. Още повече, че става дума за две епохи, които следват една след друга и взаимно се обясняват. Левски работи в условията на чуждоезично и верско робство, българският народ няма суверенитет, няма администрация, няма държава, няма герб и знаме. Докато Великата ложа на България има своя исторически комфорт, който е осигурен от Левски и събратята му с цената на собствената им кръв. 

За да разберем най-великия българин, трябва влезем в неговия “Храм на правдата”, в неговия “Храм на истината”, а това е другият масонски принцип – истината. Идейната доктрина на Апостола на свободата е многократно изследвана и проучвана, но сякаш се избягва да се популяризира нейният източник. Всеобщо е мнението, че Левски е носител или максимално се доближава до политическата доктрина на Великата френска революция. Един от най-големите познавачи на Левски -професор Николай Генчев, е категоричен, че: “Левски е успял да усвои и да преработи през своята кристална душа  големите постижения на модерното политическо мислене... Силно влияние върху формирането на българската националнореволюционна идеология оказват италианските писатели патриоти от 18–19 век и преди всичко Дж. Мацини. Идеите на Мацини за равенството и свободата на народите са вълнували кръжока “Млада България”, с който Левски е свързан за известно време. В тази среда Левски не ще да е останал чужд и на републиканските възгледи на на Мацини за асоциацията на равенството...”.

Авторитетът на професора е безспорен и затова не ни остава нищо друго освен да потърсим пътя, по който тези идеи са стигнали до Апостола. Как, къде и от кого Левски, който няма шанс да учи в чужбина, няма шанс да се радва на свободно време и безгрижни студентски години, успява да поеме и филтрира най-актуалните  и същевременно древни теми на човечеството. Отговорът отново ще бъде - в емиграция, в компанията на мацинистите Касабов, Ценович, Райнов, Цанков, Попов от есента на 1868 до есента на 1869 г.  Това са хората, които призовават Дякона след провала на Втората белградска легия. Това са хората, които го приемат и пред които той поема мисията да обнадеждава народа. Това са хората, които го посвещават  в основите на конспирацията, финансират го, предоставят му своята пропагандна машина. За неговата безопасност в България голям дял имат всички те, особено в първия му период. И чрез тях Левски стига до строителния код на свободните зидари и чрез тях до папата на всички революции Джузепе Мацини.

 

18. Светата република

Андрю Майкъл Рамзи, велик канцлер на Великата парижка ложа “Св. Томас, 1737 г.: "Целият свят е само една голяма република, в която всяка нация е семейство и всеки отделен член е дете. Именно за да възкреси и разпространи тези основни принципи, взети от природота на човека, беше учредено нашето общество...”

Джузепе Мацини: “Само народовластието обезпечава свещената свобода на индивида и народа; единствената възможна държавна форма на нацията е републиката...”

Лайош Кошут: “Ако всички хора бяха франкмасони, каква прекрасна световна република щяхме да имаме...”

---

През лятото на 1870 г. Левски вече стъпва здраво във вътрешността на страната, но еснафът все още не вярва на думите му. Той иска още авторитети да потвърдят проповедите на Апостола. Централният комитет в Букурещ за тях е нещо тайнствено и загърнато с неизвестност. Затова Левски изпраща ловчанлиите Иван Драсов и Марин Луканов във влашката столица при Каравелов, за да се уверят със собствените си очи в мащабите и сериозността на предприятието. И сякаш за да подчертае собствената си решимост и да парира евентуални недоразумения, Апостола ги снабдява с писмо-дописка до редактора на “Свобода”. Мислите, които Левски споделя в тези няколко реда, имат програмен характер, защото те дават точна информация за идеологията и принципите му. В тях ясно и категорично, сякаш защото подозира Каравелов, Апостола декларира своята съпричастност към Мацини и републиканството:

“Ще имаме едно знаме, на което ще пише: “Свобода и чиста република. Същото желаем и на братя сърби, черногорци, ромънци и пр., да не остават след нас... Време е с един труд да спечелим онова, което търсили са братя(та) французи, т.е. млада Франция, млада Росия и пр. Колко скъпо и с какви загуби?... Брат брата да убие – сега е времето да преварим това зло!... Но оттогава, бай Каравелов, както ви пиша в писмата с г-дата и братя Марина и Ивана, и тогава с божия воля ще съсипем гнилата и страшлива държава, та да съзидаме друга, много трайна по новото зидание..”. 

В предупредителните писма до чорбаджиите Левски не пропуска да заяви категорично, каква ще бъде формата на бъдещото управление: “В Българско не ще има цар, а ... народно управление... свобода и чиста република.”

Левски обаче е водил тежка борба срещу голяма част от емиграцията, включително и срещу авторитетния и начетен Каравелов. Заради доверието, което му е жизнено необходимо във вътрешността на страната, той има нужда от печат, който да отразява духа на започнатото дело. И естествено поръчката за направата се пада на “братовчеда” Данаил Попов. В писмо от 5 февруари 1871 г. Левски описва изискванията си към печата: “нека е голямшък колкото един бешлик, в средата лъвче с корона, из устата му “Смърт или република”... “ Поръчката обаче се бави с месеци, което Апостола многократно изказва неодобрението си. И дори когато той е готов, препоръките му не се спазват - надписът “Смърт или република” липсва. Липсва и короната на лъвчето, която не бива да се тълкува като привързаност към монархическата институция. Напротив, решителността му в борбата за налагане на републикански убеждения, той решително заявява в “Наредата”, в раздела “Наказателен закон” параграф 3 – “Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система “демократска република” и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна система, то и таквизи ще се считат за неприятели на отечеството ни и ще се наказват съ(с) смърт”. По отношение на членовете, особено към ръководните, Левски е изключително ревностен –те трябва задължително да изповядват републиката като крайна цел на въстанието: “(В)секи град и (в)сяко село и войвода ще знае какво да отговаря... като ще е приготвен от по напред за това – Слънце, най-деликат въпрос, т.е. света република”.

Че въпросът за републиката е доста деликатен, се вижда от острата съпротива, която Левски получава от Хитов и Каравелов. За стария войвода тези стремежи на Дякона са несъвместими с освободителното движение, защото съседните страни на България са монархии и като такива те не биха ни оказали помощ. Редакторът на “Свобода” през април 1872 г. на общото заседание на Б.Р.Ц.К. успява да се наложи над последователния републиканец Левски. Така на учредителното събрание в Букурещ в приетия нов устав параграфите, предлагани от Апостола, в които се говори за републиката като крайна цел, са заличени. На тяхно място се фиксира някак неопределено, че “формата на бъдещото българско управление ще бъде неопределенна да онова време, дорде българското освобождение не стане дело свършено”. 

Въпреки съпротивата обаче, Левски неотклонно е проповядвал пред структурите в страната републиканската идея. От един протокол на Русенския частен комитет от 17 декември 1871 г. узнаваме, че целта пред организацията е да работят “за освобождение и балканската република”.

19. Правата на човека

 Дж. Андерсън, автор на Конституцията от 1723 г.: “Зидарите се съединяват чрез солидните и приятелски връзки на Братската любов с добродетелни хора от всяка вяра... Зидарството е център на единение на хора, добри и искрени, и щастливо средство за основаване на приятелство между тия, които другояче биха останали завинаги далече един от друг.”

Проф. Николай Генчев, историк: “Но идеите на Левски за бъдещия свят ни напомнят преди всичко най-триумфалния исторически документ на 18 в. – знаменитата “Декларация за правата на човека и гражданина”, приета от Френското национално събрание на 20 август 1879 г.” 

 Алберт Лантоан: “Един Брат като гражданин е служител на отечеството си, но като масон не е и не може да бъде освен служител на човечеството.”

---

“Станете братя българи! Хванете коси, ножове и сопи, та отмъстете си и се избавете от срамното робство!

Облегнете се само на себе си и о вашата сила, седем милиона народ сте; Портата е разтреперена, слаба, умоломощена. Вашите братя, които с вас страдат толкова векове, ще ви помогнат да смажите на клетата змия главата.  Всевишний Бог всемилосърден на потъпканите народи ще ви помогне да си отмъстите”. Това е част от “Към българский народ” - позивът, който Левски разпространява сред българите през 1869 г. Този призив, както споменахме, е написан от Касабов и Райнов и е агитационният чук, с който Апостола започва да разбива вековната покорност. И ако призивът за въоръжено въстание като средство за постигане на свободата е очакван и не изненадва, то ангажирането на българската национална съдба с тази на другите потъпкани народи дава още по-голяма надежда за постигане на крайната цел. 

Но в следващите редове този агитационен удар се стоварва са страшна сила върху съзнанието на еснафлията българин. Борецът за национално освобождение, борецът срещу турското робство и тиранията на башибозука и администрация заявява: ”А ви братя на Мохамедановата вяра, де са ви вашите правдини, с които се наслаждавате? Какво сте придобили, като проливате всячески и непрестанно кръвта си?”. Два риторични въпроса, които неизбежно са стряскали. 

Как така могат да бъдат наречени “братя”онези, които ни подтискат и ни държат в робство? Обръщението “братя” е използвано нееднократно и съвсем съзнателно. С лекота са изречени думите: “Братия мюсюлмани! В свободна България има място за всинца ни... Хайде и ви станете с нас за вашата и нашата свобода”! 

Отношението към турското население може да учудва само незапознати със същността на свободното зидарство. В така мечтана република на Левски, която е по същество една от капиталните цели на масонството, е съвсем естествено мирното съжителство между различните етноси. И ако все пак възразим, че този призив не е писан от ръката на Апостола и му е натрапен, то в писмото- дописка до най-силната и авторитетна опозиция в средите на емиграцията – Каравелов, четем: “ да бъдем свободни с пълна свобода в земята ни... Па и каквато и да е народност да живеят в тоя наш рай, ще бъдат равноправни с Българинът в(ъв) (в)сичко;...да съсипем, казвам, гнилата и беззаконната държава! – не човеците не жените им и децата им! Тогава ако се покорят само на горните св(ети) закони, равно с българинът”. Това свое убеждение Апостола упорито прокарва през цялата си дейност.  

Модата в световната политика е приета от Левски и той решително заявява: “Общественото мнение е днес такова, щото (в)сяка една народност, даже и турците, тряб(ва) да бъдат свободни и да живеят между нази като хора и граждани. На нашето знаме, което ще бъде забито на Балканският полуостров, тряб(в)а да бъдат написани само три думи: “Свобода и (в)секиму своето!” Ако ние, т. е. християнските народности на Балканския полуостров, искаме да вървиме по правият път и да търсим своята лична и народна свобода, без да вредим на съседите си, то кой може да ни стане на пътът?”.

Братството между народите, взаимното им зачитане, личната и националната им свобода  е една идея, която шества още от края на 18 век сред балканските народи. Създателят на първата “Етерия”, горещият привърженик на Робеспиер, Дантон и Марат - Ригас Валестинлис, в своята “Декларация на правата” и Конституцията разпространява принципипа на Свободното зидарство – братската любов. В член 2 от “Правата на човека” Ригас дава простор на масонските си виждания за същността на човека и неговата природа: “Тези естествени права са: първо, всички да сме равни, а не единият да е по-долу от другия; второ, да сме свободни, а не единият да е роб на другия; трето, да сме сигурни за живота си и никой да не може да ни го отнеме несправедливо и по хрумване; и, четвърто, имотите, които притежаваме, никой да не може да ни (ги) докосне, а да бъдат  лично наши и на нашите наследници”. 

За озарените свободата е неотменима и те винаги се титулуват с епитета “свободен”. В член 3 Ригас свива обръча и конкретизира: “Всички хора, християни и турци, по естествено право са равни... Въобще целият текст на “Правата на човека” е издържан в този дух. Дух, който намираме и при Левски. В писмата си до чорбаджиите Апостола кристализира целите на борбата: “Не ще бъде така в наша България, както е в Турско сега... Всичките народи ще живеят в нея под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът. И за турчинът, и за евреинът и пр., за всички еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е  в наше Българско...”. Тези древни идеи за братство и равенство Апостола доразвива и детайлизира в уставопроекта, с което иска тяхното узаконяване: “да се повдигне храм на истината и правата свобода, и Турският чйорбаджалък да даде място на съгласието, Братството и съвършенното равенство между всичките народности, Българи, Турци, Евреи, пр. Щат бъдат равноправни в(ъв) (в)сяко, било в(ъв) вяра било в народност, било в гражданско отношение, било в какво било, всички щът спадат под един общ закон, който по висшегласието от всичките народности ще се изберат”. 

Този общ закон, за който се бори Левски, е конституцията и то на базата на демократизма, при максимална толерантност към всички етноси и народи. Тези принципи са в пълна хармония с основния закон на Ригас. В раздела “За народния суверенитет” пише: “Член 7. Суверенният народ се състои от всички граждани на тази държава без разлика на религията и езика, гърци, българи, албанци, власи, арменци, турци и от всеки друг род.

Член 8. Сам народът избира своите пратеници за парламента на народа”. За да се гарантират тези права и се осигури сигурността им, в член 122 се предвижда: “Законодателната власт осигурява на всички гърци, турци, арменци, евреи и на целия народ (които живеят като граждани на тази република) равенство, свобода, сигурност на имотите на всеки един..., правото...ползването на всички права на човека.”

Житейската философия на Левски кореспондира и се покрива не само с тази на Ригас Валентинлис. В масонските документи “Същност, цели и устройство на Съюза на свободните зидари” намираме следните постулати:

“Свободното зидарство е Изкуство да се изгради човешкият живот хармонично чрез създаването на истински, нормални отношения между хората.

Свободното зидарство е участие във всичко добро, което може да се сътвори, и непрекъсната борба със злото.

Свободното зидарство не прави разлика между своите последователи по отношение на народност, раса, вероизповедание, благосъстояние, чин, мнение и обществено положение”.

Тези текстове доказват до каква степен великият Апостол е проникнат от модерната европейска политическа и философска мисъл. Колко той се е извисявал над останалите ръководни дейци в организацията и доколко е информиран за протичащите политически процеси на Стария континент и е ситуирал мястото на “Светото дело” в тези процеси. В писмата си до частните революционни комитети Левски прави политически анализ на революционната ситуация на Балканите и посочва категорично, с кого евентуалното въстание в Българско може да се “коалира”: “Според препоръката на изпратените ни хора гледайте да работите по-скоро, защото се усилва и еничерский тур(ски) ком(итет) “Млада Турция”, а по-близо е да захванат черногорци и сърби с тур(ците) бой...”

Не бива да изненадва информираността на Левски за съществуването и конкретната дейност на “Млада Турция”. И тази организация е част от грандиозния проект на Мацини “Млада Европа”. Нещо повече, Апостола знае за нейния произход – забранения от султана еничерски корпус, който е военната формация на Ордена на бекташите. Това е същият орден, в който Раковски влиза непосредствено преди Кримската война. Един от лидерите на “Млада Турция” е масонът Мидхат паша, който се бори за политически и правни реформи в пределите на Османската империя. Негова е и инициативата за създаването на Конституция, той позволява на българите да открият свои общини в Дунавския вилает, но като цяло се противопоставя на българските национални стремежи.  

Въпреки, че Левски поема най-голямата и тежка част от организацията на “Светото дело”, през цялото време той води уморителни битки с Каравелов за идейните и политически стълбове, върху които трябва да се гради българското национално освобождение, а оттам и неговата бъдеща историческа съдба. Каравелов, който има своя безспорен интелектуален багаж, не успява да се издигне до висините на модерните и в същото време древни принципи за братството, равенството и съвършенство. За Каравелов няма разлика между турския гражданин и турското правителство. Той мрази еднакво както редовия турчин, така и политическата система в империята: “секи турчин има такива варварски наклонности... никакви преобразувания, никаква цивилизация, никакви наполеоновски кодекси не са в състояние да извадат турския народ от това блато, в което той днес се намира, и само една смърт ще го преобрази и преобърне...”.   

Професор Христо Гандев, който проучва делото на Левски и го сравнява с Мацини, недвусмислено подчертава: “Докато Левски иска “съгласие, Братство и съвършено равенство между ... Българи, Турци, Евреи и пр.”, в програмата от 1872 г. е пестеливо казано: “ние считаме за приятели сичките народности... които съчувстват на нашето... дело, без да гледаме на вяра и народност”. И тук разликата в емоционалната степен между Братството, съгласието и съвършеното равенство, от една страна, и приятели от друга показва ясно, колко твърдо стои Апостолът на мацинисткото становище за братство между европейските народи в неговия дълбок духовен смисъл...

Въобще по народностния въпрос и демократичното му разрешение Програмата и Уставът от 1872 г. и собствените схващания на Каравелова са една политическа изостаналост не само в сравнение с уставопроекта на Левски, но и спрямо прокламацията на Касабова от април 1869 г., която Апостолът е разнасял през втората си обиколка из България. Поради това в тази точка последният е по-близо до Касабова, с когото го свързва идейна приемственост, отколкото до Каравелова”.

Че Левски превъзхожда всички свои съвременници, а и не само тях, потвърждава и най-авторитетният изследовател на Апостола професор Николай Генчев: “Левски не се захласва пред силния, страстен национализъм на Раковски... Той не робува на паисиевското пристрастяване в миналото, където българите са смели..., а гърците – лукави и хитри, сърбите – страхливи и подли... Но в същото време той не прави нито една отстъпка от естествените исторически права на българския народ. И в това отношение той има измеренията на велика историческа личност”.

Но във възгледите, в йерархията на неговите философски идеи и тяхната последователна реализация намираме отново един от основополагащите принципи на Свободните зидари – толерантността към религиозните различия, които раздират човечеството от хилядолетия.

Румен Василев, „Масонската ложа и братството на Левски”, изд. "Зенит", 2008

Коментари  

0 #3 John Smith 21-06-2017 16:03
Ще им се на илюминатските подлоги да придърпат Левски към тях. Чрез него да изчистат поне малко нагара, напластил се в организацията им. Няма да стане. Има документи в частни колекции, които доказват,че Левски не е бил никаква илюминатска подлога.
Цитиране
+8 #2 Nova Ka 29-04-2016 07:41
Ха-ха, дори масоните искат да приличат на Левски!
Така е, един искрено вярващ и деятелен във вярата си човек струва повече от цяла световно поддържана Масонска ложа, което ми напомня за поговорката:
"Много баби - хилаво дете."
Цитиране
+19 #1 Веселина Савова 30-03-2016 11:41
Жалък е опитът на разни масони опетнят Васил Левски. Васил Левски е ПРАВОСЛАВЕН МОНАХ. Преди да бъде обесен е казал на изповедника си да бъде споменаван в молитвите му като дякон Игнатий. Какви масони, какви глупости. Масоните отричат Исус Христос. А Левски се е клел в негово име. Във всичко това няма никакво достойнство. Но какво достойнство да се търси у хора, които извършват тайни ритуали и се кълнат във всевъзможни глупости.
Цитиране
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Борислав Шаралиев

    Днес отсъствието му се чувства осезателно, като остава само утешението, че неговите майсторски направени филми продължават да радват публиката, която ги преоткрива по телевизията , интернет или в ДВД формат.

„Дирижирането не е само четене на партитури, а и натрупване, поддържане на традиция в музикалния живот. Това е дълъг, труден процес .“

Емил Табаков, български диригент, роден на 21 август преди 70 години

Анкета

Трябва ли да се наказват критичните към властта коментари в социалните мрежи и форумите?

„Държавата срещу Фриц Бауер“ на Ларс Крауме (ревю)

Разбиването на един исторически мит, изваждането на светло на личността на Фриц Бауер, съпротивата срещу демократизацията на Германия правят необикновен този филм.

"Касапница" на Роман Полански (ревю)

Филмите по пиеси разчитат на диалог и актьорска игра, защото обикновено се случват в една стая. Както и този.

"Изрично възражение" от Евелина Ламбрева Йекер (ревю)

Готови ли сте да дарите органите си?

„Последното лице“  -  филм, предизвикващ тревожни размисли

Той не е заснет да прави пари и да взривява боксофиси, той е направен , за да носи престиж на своите създатели, да ги легитимира като честни, ангажирани и критично настроени хуманисти.

Носталгично-ироничен поглед към „Наша земя“

Има такива творби, рожба и на корифеи, които умират със своето раждане, поради моментни, конюнктурни съображения.

Балетната гранд гала в Стара Загора - експлозия на талант, емоции, красота

Не е новина, че в България има многочислена балетна публика. И то – разбираща публика с определени очаквания. Балетът на Държавна опера-Стара Загора също се радва на привилегията да има вдъхновена и вярна публика.