Публикуваме пародията "Жив е все още" заради нейните безспорни художствени стойности. Авторът е студент в чужбина и желае да остане анонимен. Вероятно за да не изкарат някой негов прадядо я фашист, я комунист, който е попречил на днешните управляващи...

 

ЖИВ Е ВСЕ ОЩЕ

 

Жив е той, жив е – шопар с копаня

и цял лоясал лежи и хърка –

правнук достоен на бай ви Ганя,

простак – и с други не мож до сбърка!

 

На една страна евро банкноти,

на друга метнал пищов злодеят

и там, на пода, дамски кюлоти

издайно в мрака едва белеят.

 

Лежи простакът, а под кревата

слънце – кюлчета злато – пече;

раята плаче нейде в полята

и кръвта й вече зорлем тече.

 

Жертви сега сме. Пейте, слугини,

тез сладки песни. Грей кюлче-слънце!

Да са ни яки робски гърбини

и тоя път. Но мълкни, сърце!

 

Тоз, който пипне властта на сгода,

той се не спира... С него вилнеят

плут-патриотин, Шкембе войвода

и му „осанна”  Гърневци  пеят.

 

Сянка му пази курва-стръвница,

магаре (Марков) гъза му ближе,

млада мисирка  - юнашка птица –

и тя се за Бай хуй, тъпака, грижи.

 

И Севдалинка в нова премяна,

нищо че сакът от Черепа тегне,

тихо нагази в тревата в Бояна

и при простака дойде та легне.

 

Ту тенекия ловко му върже,

ту за зелен хайвер ще го прати,

после и пая си лапне бърже,

а той я гледа и вика: Ебати!

 

Кажи ми, Севдо, Черепа де го?

До къде с мойте апапи стигна?

Кажи ми, пък после иди си при него,

Аз искам, Севдо, всичко да му задигна...

 

Но съмна вече. А там, в Бояна,

простакът лежи. Мандата тече.

Но ние се будим: - Долу тирана!

И нашата сабя глави ще сече!

 

2020

------

 

ХАДЖИ ДИМИТЪР

от Христо Ботев

 

Жив е той, жив е! Там на Балкана,

потънал в кърви лежи и пъшка

юнак с дълбока на гърди рана,

юнак във младост и в сила мъжка.

 

На една страна захвърлил пушка,

на друга сабля на две строшена;

очи темнеят, глава се люшка,

уста проклинат цяла вселена!

 

Лежи юнакът, а на небето

слънцето спряно сърдито пече;

жътварка пее нейде в полето,

и кръвта още по–силно тече!

 

Жътва е сега... Пейте, робини,

тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,

в таз робска земя! Ще да загине

и тоя юнак... Но млъкни, сърце!

 

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небе, звяр и природа

и певци песни за него пеят...

 

Денем му сянка пази орлица,

и вълк му кротко раната ближи;

над него сокол, юнашка птица,

и тя се за брат, за юнак грижи!

 

Настане вечер – месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен;

гора зашуми, вятър повее, –

Балканът пее хайдушка песен!

 

И самодиви в бяла премена,

чудни, прекрасни, песен поемнат, –

тихо нагазят трева зелена

и при юнакът дойдат, та седнат.

 

Една му с билки раната върже,

друга го пръсне с вода студена,

третя го в уста целуне бърже, –

и той я гледа, – мила, зесмена!

 

"Кажи ми, сестро де – Караджата?

Де е и мойта вярна дружина?

Кажи ми, пък ми вземи душата, –

аз искам, сестро, тук да загина!"

 

И плеснат с ръце, па се прегърнат,

и с песни хвръкнат те в небесата, –

летят и пеят, дорде осъмнат,

и търсят духът на Караджата...

 

Но съмна вече! И на Балкана

юнакът лежи, кръвта му тече, –

вълкът му ближе лютата рана,

и слънцето пак пече ли – пече!

 

Творбата е печатана за първи път във в. "Независимост", 1873 г. Кога точно е създадена, не се знае. Захари Стоянов по спомени на съвременници твърди, че Ботев я е декламирал дълго преди публикацията. С малки поправки стихотворението е публикувано в "Песни и стихотворения".

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Ние, поетите, нямаме нужда от наркотиците, за да достигнем до границата между живота и смъртта.“

Луи Мал – френски режисьор, роден на 30 октомври преди 88 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.