Сабине Пешел, "ДОЙЧЕ ВЕЛЕ"

„Най-важният жив интелектуалец“, „Един от големите гласове на разума в наши дни“ - две от многобройните оценки за Ноам Чомски. 90-годишният езиковед, философ, ляв интелектуалец и политически активист Аврам Ноам Чомски е роден през 1928 година във Филаделфия. Родителите му са преселници-евреи от Украйна и Беларус. Още на десетгодишна възраст Ноам Чомски пише първата си статия за фашистката заплаха, а като тийнейджър се насочва към анархизма.

Теориите на Чомски

Ноам Чомски следва езикознание, математика и философия и се дипломира като лингвист през 1951 година. Основните тези в дисертацията му излизат по-късно в книга, която предизвиква истинска революция в езикознанието. "Синтактични структури" излиза през 1957 година и полага основите на концепцията за трансформативната граматика. Още в тази книга Чомски дефинира научната тема на своя живот: корените и границите на човешките когнитивни способности. Изходният му въпрос изглежда елементарен: Как да си обясним факта, че децата проговарят толкова бързо, че само за няколко години вече умеят да образуват граматично правилни изречения на майчиния си език, а понякога дори и на втори език? Чомски стига да извода, че овладяването на езика е вродено умение, че в човешкия мозък съществува генетично обусловена структура, която позволява на детето да възприема нещата от света, да ги обмисля и на базата на ограничен брой правила и краен брой думи да образува безкрайно множество изречения.

Използвайки математическото мислене, Чомски установява, че основните структури на всички езици са еднакви. Този (междувременно оспорван) подход е познат като „Универсална граматика“, според която употребата на езика следва сложни синтактични и логични правила. Ноам Чомски създава и т.нар. „Йерархия на Чомски“, която представлява класификация на формалните езици по отношение на тяхната генеративна сила.

От 1961 година Ноам Чомски е професор по лингвистика в Масачузетския технологичен университет. Автор е на над 150 книги. Удостоен е с редица международни награди и с почетни докторски титли от много университети. От 2017 година преподава езикознание в университета на Аризона.

"Лявата съвест" на американската общественост

През 60-те години Ноам Чомски протестира открито срещу Виетнамската война. Оттогава насам той е „лявата съвест“ на американската общественост. Чомски е неуморим критик на американските правителства, на глобализацията и капитализма. Критиката срещу Виетнамската война, за първи път формулирана в есето "Отговорността на интелектуалците", по-късно е доразвита в книгата му "Американската власт и новите мандарини". В продължение на десетилетия Чомски подлага на критичен анализ американската външна и вътрешна политика и постепенно се превръща в икона на различните леви движения и брожения. Ключов е неговият възглед, че интелектуалците трябва да поемат отговорност, да търсят истината и да разкриват лъжите.

След атентатите от 11 септември 2001 година Чомски публикува своята книга "9-11", в която осъжда терористичните актове, но в същото време твърди, че те са логично следствие от американския империализъм и неизбежен отговор на експлоатацията и потисничеството над т.нар. Трети свят. Макар и от еврейски произход, Ноам Чомски не пести и критиките си срещу Израел, срещу заселническата политика и най-вече срещу блокадата на ивицата Газа.

В една от последните си книги - "Глобалното недоволство", Ноам Чомски публикува разговорите с дългогодишния си събеседник, радиоводещ и писател Дейвид Барсамян. В тях той пледира за радикална промяна на системата, която не е дорасла за предизвикателствата на бъдещето. Под заглавие "Борба или разпад" тази година на немски бяха публикувани разговорите между Ноам Чомски и 27-годишния журналист Емран Фероз. В тази книга 90-годишният интелектуалец отново твърди, че човечеството се намира в опасен исторически момент. "Можем да бъдем песимисти и да се предадем. Така само ще увеличим възможността да се случи най-лошото. Но можем да бъдем оптимисти и да използваме всеки възможен шанс, за да превърнем света в едно по-добро място".

Ноам Чомски отдавна е направил своя избор. Той продължава борбата.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОРТРЕТ

    Чомски - най-важният интелектуалец на съвремието

    Той е неуморим. И неумолим в критиката си към несправедливостите на съвремието ни. Ноам Чомски, геният на лингвистиката, просветителят с леви възгледи, един от най-непримиримите критици на САЩ и капитализма, навърши 90.

  • НАСЛЕДСТВО

    Антибиблиотеката на Еко, или колко важни са непрочетените книги

    Четенето носи допълнителни ползи за човека. Данните показват, че то намалява стреса, задоволява нуждите от социални връзки, подобрява уменията за общуване и емпатия, усилва определени когнитивни способности

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Най-хубавите неща в живота те карат да се потиш.“

Едгар Алън По, американски поет и писател, роден на 19 януари преди 210 години

Анкета

Пловдив '2019 ще бъде ли провал?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Гангстерският рай у съседите

Сръбският "Южен вятър" ни връща в 90-те

Новият Йонеско

Матей Вишниек може да се нарече една от емблемите на съвременния начин на модерно мислене за театър.

Сърцето на шампиона

„Крийд 2“ ще се хареса, ще си върне разходите, ще натрупа и печалба, това е ясно. Той е добър като замисъл, но куца като реализация.