МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

Преди стотина години, при националната катастрофа след Първата световна война, софиянци се стекли пред дома на народния писател Иван Вазов. „Какво да правим?” – питали хората и очаквали отговор от Патриарха на литературата ни. А той излязал на балкончето, погледнал народа и заплакал.

Страната още не е в поредната национална катастрофа, нито пък сме народни поети като Иван Вазов. Но когато наши читатели, объркани от роенето на партии и цепенето на лидери, идват в редакцията и ни питат: „Кажете, стършели, за кого да гласуваме?”, иде ни и на нас да заплачем.

За пропуснатите възможности да плачем. Затова, че всички бивши соцстрани, с които тръгнахме заедно да правим демократични промени, отдавна ни изпревариха. Даже и Румъния ни надмина в последните години – не само порасна икономиката й, народът й порасна с една глава над нашия.

А нашият народ се люшка от избори на избори между един и друг спасител. Вярва на обещания за евтин бензин и високи пенсии, готов е да гласува за оня, който му даде торба с продукти или петдесет лева на ръка. Не може да отличи истина от лъжа, честния от мошеника.

За българина „всички са маскари”.

Това – за маскарите, стана принципно убеждение на най-високия процент избиратели.

Преди време един млад, образован и успял юрист ми каза:

- Как добре го е рекъл Алеко: „Всички са маскари!”.

- Стоп! – поправих го. – Не Алеко, Бай Ганьо го е рекъл...

- Все едно... – махна с ръка юристът.

Когато един образован българин, при това - юрист, не прави разлика между Ганьо и Алеко, какво да кажем за останалите.

Това вече е национална катастрофа – засега в мисленето. Ако продължаваме така, другата – всеобщата катастрофа, скоро предстои.

Не, не всички са маскари!

Честни и почтени хора има в листите, както и партии, които няма да ни върнат назад – към Евразия.

За тях идете да гласувате!

Не е нужно ние, стършелите, да ви подсказваме, вие и сами ще се сетите кои са.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

  • ПОРТРЕТ

    Почит за Стефан Данаилов 

    Гледайки днес превъплъщенията му сме наясно, че дори и най-баналните, най-екзалтираните и конюнктурните са ценни именно като част от неговата биография.

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

Емили Дикинсън, американска поетеса, родена на 10 декември преди 187 години

Анкета

Харесвате ли книгите на Дан Браун и филмите по тях?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

"Идеал" или "Турбо"

"Дъвка за балончета" пита какво се е случило с децата на 80-те и техните мечти.

Страстта като невъзможност за щастие

50 години от екранизирането на  "Анна Каренина" от Александър Захри. Изпълнението на Татяна Самойлова се нарежда сред световните образци на тази роля за всички времена.

Рафаел – необходимата невинна жертва

„Рафаел“ е важна и значима книга в творческата биография на Леа Коен.