БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Роден е на 3 януари 1956 г. и е една от най – големите звезди на световното кино.

Мел Колъмсил Джерард Гибсън е роден  в градчето Пикскил, щат Ню Йорк, с още 10 деца в семейството на жп работник.

Противно на очакванията, той е американски гражданин, чието семейство се изселва през 1968 г. в Австралия. Това ,между другото, спестява на Мел евентуално участие във виетнамската война и същевременно му дава летящ старт в местното кино и театър, след като получава необходимото му гражданство.

След гимназията той учи в университета в Сидни и се изявява от 1975 г. в Националния институт за драматични изкуства, заедно с Джуди Дейвис и Джефри Ръш.

Получава няколко сценични ангажимента и след кинодебюта си в „Горещо лято“ (1977) на Кристофър Фрейзър е избран за партньор на Пайпър Лори в изисканата и чувствена мелодрама „Тим“ (1979) на Майкъл Пийт.

Мел е млад, красив, страшно чаровен в ролята на Тим Мелвил, партньорството му със звездата Лори е хармонично и на висота.

Успехът е неизбежен, но, за да стане звезда, трябва да поеме ролята на борец и отмъстител в нискобюджетен фантастичен екшън на Джордж Милър.

Естествено, става дума за „Лудият Макс“, излязъл през същата 1979 година.

Филмът се превръща в мегахит,а мрачната му визия за бъдещото развитие на човечеството, обхванато от параноя, насилие и нетърпимост и надигащата се енергийно – екологична криза, идеално пасва на суровото и напористо изпълнение на младия актьор,който като войнът на пътя Макс Рокатански, става световна суперзвезда, щурмувала  уверено  Холивуд.

Филмът има още две продължения с негово участие -  от 1981 г. и 1985 г., постигайки същия успех.

Повече от четири десетилетия Гибсън е на филмовия Олимп, доказвайки се като универсален и много талантлив актьор, винаги внимателно подбиращ ангажиментите си,като умел бизнесмен – шеф на фирма „Икон“, талантлив сценарист – „Страстите Христови“ (2004), „Апокалипто“ (2006),“Мозъчна атака“ (2011), „Хванете грингото“(2012), умел продуцент – „Кариера“ (2008) на Митчел Блоки Маро Шермаеф, „Психиатрията Стоунхърст“ (2014) на Брад Андерсън и великолепен постановчик, в чиято биография фигурират такива престижни заглавия като „Мел Гибсън се завръща в училище“ (1991) – документирана за поколенията негова изповед – лекция как е създал образа на Хамлет във филма на Франко Дзефирели,мелодрамата „Човекът без лице“ (1993),“Смело сърце“ (1995), Страстите Христови“ (2004), „Истинските Савидж“ (2005), тв сериал, пълен с комични ефекти и неподправен смях, „Апокалипто“ (2006), „Възражение по съвест“ (2016).

За разлика от личния му живот, който след развода му с медицинската сестра Робин и шумната му афера с Оксана Григориева е низ от гафове и скандали, преди да открие любовта в лицето на Розалинд Рос през 2014 г., в професионален план Гибсън има възходящо развитие – за „Тим“ печели приз за най-добър актьор, връчен му от Австралийския филмов институт, награда, която получава отново три години по късно за удивителната си изява на Франк Дън в прекрасната антивоенна драма „Галиполи“ (1981) на другото голямо име в австралийската кинорежисура Питър Уиър.

Въпреки тежнението му към сцената, изключването му от университета съвпада с бума на австралийското кино, олицетворено от Милър и Уиър, с когото ще заснеме още една нестандартна драма за кървавите репресии в Индонезия през 1965 г. – „Годината на опасностите“ (1983), в която блести като Гай Хамилтън.

По-късно, връщайки се към тези паметни години, Гибсън ще отбележи с излишна скромност – „Аз просто се оказах в точното време на нужното място“.

Пропуска да отбележи, че е първият австралийски актьор с хонорар от 1 милион долара за роля.

В Холивуд пробива през 1984 г., получавайки главни роли в толкова различни, но значими и популярни продукции като „Госпожа Софъл“ на Джилиън Армстронг, “Реката“ на Марк Райдъл и „Баунти“ на Роджър Доналдсън.

Признанието на американската публика и критика Гибсън спечелва със следващата си свръхпопулярна роля – на яростно напористото ченге Мартин Ригс в полицейската поредица на Ричард Донър „Смъртоносно оръжие“ (1987, 1989, 1992, 1998), с когото снима и прочутата с прогностичните си  хрумвания кримка „Теория на конспирацията“ (1997), където го запомнихме като ДжериФлетчър.

Успоредно с комерсиални проекти той доказва драматичния си талант в отличната екранизация на шекспировия „Хамлет“ (1990), дело на Франко Дзефирели, както и в нестандартни комедийни изяви в „Еър Америка“ (1990) на Роджър Спотисууд, „Птица върху жица“ (1990) на Джон Бадъм, „Какво искат жените“ (2000) на Нанси Майърс , „Пеещият детектив“ (2003) на Кейт Гордън и „Баща в излишък 2“ (2017) на Шон Андърс.

Не отказва да се снима в сълзливи мелодрами като „Вечно млад“(1992) на Стив Майнър, в изпипани драми като „Текила на разсъмване“ (1988) на Робърт Таун, трилъри като „Откуп“ (1996) на Рон Хауърд, „Разплата“ (1999) на Брайън Хелгеланд, „Острие на мрака“(2010) на Мартин Кембъл, „Хванете грингото“ (2012) на Ейдриън Грюнберг, „Непобедимите 3“ (2014) на Патрик Хюс, „Кръвен баща“ (2015) на Жан – Франсоа Рише , „Озлобени ченгета“ (2018) на С.КрейгЗейлър,екшъни като „Мачете убива“ (2013) на Робърт Родригес ,“Природна стихия“ (2020) на Майкъл Полиш,„На лов за дядо Коледа“ (2020) на Ешон и Ян Нелмс,„Шеф на ниво“ (2020) на Джо Карнахан, „Изгубени погледи“ (2021) на Тим Кърби, психоопуси като „Следите“ (2002) на М.Найт Шиамалан и „Професорът и лудият“(2019) на Фархад Сафиния, приказки – „Приказен свят“ (1997) на Чарлс Стъридж и  военни и суперпродукции като „Боен отряд Z”(1982) на Тим Бърстол,„Патриотът“ (2000) на Роланд Емерих и „Бяхме войници“ (2002) на Рандъл Уолъс, с удоволствие озвучава анимационни хитове като „Покахонтас“ (1995) на Марк Габриел и Ерик Голдбърг и „Бягството на пилето“ (2000) на Питър Лорд и Ник Парк и интересни документални проучвания като „В търсене на капитан Кид“ (2001) на Чарлс Уондърпул.

Противно на статута му на мегазвезда, струваща 25 милиона долара, той играе в експериментални новаторски филми като „Хотел за един милион долара“ (2000) на Вим Вендерс и „Бобърът“ (2011) на Джоди Фостър и дори се мярка с демоничното си излъчване във финансираната от фирмата му драма „Папараци“ (2004) на Пол Абаскейл.

Едновременно с изграждането си като популярен и обичан култов актьор, сравняван с Хъмфри Богарт и Жан Габен, Гибсън доказва, че владее тайните и на режисурата.

В правото си е да отбележи след постигнатите триумфи – „Винаги съм предполагал, че знам по-добре от другите как трябва да се прави кино.“

Когато тези думи са казани от създателя на „Смело сърце“ (1995), получил 5 награди „Оскар“, в който той пресъздава неподражаемо и образа на шотландския национален герой УйлямУолъс,на „Страстите Христови“ (2004- 2021), предизвикал зрителски възторг и оживени дебати, на прекрасните „Апокалипто“ (2006) и „Възражение по съвест“ (2016),  не звучат като евтина самореклама или излишна грандоманщина.

Те са произнесени от човек, познаващ отлично тайните на кинобизнеса,който не се уморява да търси нови хоризонти в развитието си и да поема риска да участва в амбициозни, но нестандартни проекти.

Мел Гибсън навлиза в зряла креативна възраст.

Опитен, съобразителен и универсално подготвен творец, той отдавна е спечелил нашите симпатии. Затова сме в правото си да очакваме от него нови и вдъхновяващи филмови празници.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

По кръв съм грузинец, културата ми е руска, а по националност съм от Петербург.”

Джордж Баланчин, световноизвестен балетмайстор, роден на 22 януари преди 117 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

„Скъпи другари!“ е един от най-силните и стойностни филми на Кончаловски

 

 

Режисьорът представя максимално обективно и точно трагичните събития от лятото на 1962 г. в Новочеркаск - разстрела на протестиращи работници.