БНР

На 29 декември преди 9 години си отиде актьорът и режисьор Иван Андонов, чието име се свързва със стари, но гледани хиляди пъти – "Отклонение", "Инспекторът и нощта", "Магистрала", "Един наивник на средна възраст"... Като режисьор дебютира още през 1963 г. с филма "Пейзаж", като художник се изявява от 1965 г. "Трудна любов" от 1974 г. е първият игрален филм, който режисира. Следват класически филми като "Самодивско хоро", "Покрив", "Дами канят", "Опасен чар", "Мечтатели", "Вчера". 

ИВАН АСЕНОВ АНДОНОВ е е роден на 3 май 1935 г. в град Пловдив. Завършва театралната академия в София през 1956 г. Година по-късно вече се снима в първия си игрален филм – “Години за любов” (1957 г.). 1958 г. играе в “На малкия остров” по сценарий на Валери Петров и под режисурата на Рангел Вълчанов. Това е само началото, следват – “Нощта срещу тринадесети” (1961), “Златният зъб” (1962), “Анкета” (1963), “Инспекторът и нощта” (1963), “Приключение в полунощ” (1964), “До града е близо” (1965), “По тротоара” (1967) – до ролята на Боян в “Отклонение” (1967), по сценарий на Блага Димитрова, където изгражда незабравимо партньорство с Невена Коканова под режисурата на Гриша Островски и Тодор Стоянов. Филмът печели наградата на пресата и специален Златен приз на филмовия фестивал в Москва същата година. Образът на Боян напълно го утвърждава като един от най-харесваните български актьори през шейсетте и седемдесетте години – предимно в роли на интелектуалци и градски хора. 

Носител е на множество кинонагради. “Покрив” печели наградата на критиката на кинофестивала във Варна през 1978. “Бяла магия” получава сребърна награда в Кадис, Испания. „Опасен чар” грабва голямата награда в Кианкиано, Италия през 1985 и специалната награда на журито в Шамрос, Франция през 1988. „Мечтатели” печели първа награда във Варна. Освен наградата на зрителите във Варна, ”Вчера” е награден и с Гран При в Сан Ремо, и с наградата за най-добър режисьор във Москва – все през 1989 година. 

След 1989 година Иван Андонов е от малцината режисьори-ветерани, които успяват да намерят сили и адаптивни способности да снимат в суровите условия на новото време, за разлика от редица свои колеги. Доказва го с “Индиански игри” (1990), “Вампири, таласъми” (1992) и предизвикалия остри полемики ТВ сериал “Дунав мост” (1999).

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Вземайте страна! Винаги вземайте страна! Понякога ще грешите – ала човек, който отказва да взема страна, винаги ще греши!”

Робърт Хайнлайн, американски писател, роден на 7 юли преди 115 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Прочетете „Хората на Путин"! Няма да съжалявате

Николай Слатински: Ех, ако можех, щях да заръчам по един екземпляр от книгата за всички наши политически путинофили

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си