ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Нино Рота (Джовани Рота Риналди), композитор (1911 – 1979)

Произход: Италия, семейство на музиканти

Образование: Консерваторията в Рим, Институт „Къртис“ във Филаделфия, Университетът в Милано

Интереси: Филмова музика, опера, балет, оркестрова музика, преподавателска дейност

Постижения: Оскар за филмова музика, автор на музиката към филми на Федерико Фелини, Лукино Висконти, Франко Дзефирели и към първите две части на „Кръстникът“ на Франсис Форд Копола, директор на музикалното училище в Бари

------

Не, няма да представим мафиотски бос като велик европеец, а един дребен, изпълнен с оптимизъм човек, италиански музикален гений, признат наистина за кръстник на филмовата музика. Името му е Джовани Рота, по-известен като Нино.

57 години Нино Рота твори музика. И раздава спокойствие, както пише Фелини: „Точно като дете или като някой от онези чувствителни, невинни хора, той изведнъж ще изтърси нещо ослепително. Щом се появеше на снимачната площадка, стресът изчезваше, атмосферата ставаше празнична, филмът влизаше в радостен, ведър, фантастичен период и добиваше нов живот.”

Подобни свидетелства са ценни, защото не знаем почти нищо за характера и личния живот на Нино Рота – вероятно той наистина просто е женен за музиката.

През 1972 излиза „Кръстникът” и всички пощуряват, включително по музиката на Рота. Саундтракът е номиниран за Оскар, но не го получава, защото някой казва, че Рота ползва същата тема и по-рано за една пиеса.

„Разбира се, темата в „Кръстникът” звучи различно, а и тя си е моя, мога да правя с нея каквото искам”, отговаря Рота. Той все пак получавак Оскар за втората част на филма.

Когато идва предложението да работи за „Кръстникът”, Нино Рота е прочут, няма нужда от още слава и не знае какво да прави. Не е работил с американци и пита Фелини дали да приеме. И е насърчен: „Ами давай, те поне плащат добре.”

Надали има нужда и от още пари – озвучил е вече около 130 филма, създал е музика за театър, радио и телевизия, няколко опери, концерти. Какви ти тук пари, каква ти слава…

Но вероятно Нино Рота работи така стръвно, не защото работата е част от живота му, а защото е самият му живот. И казва: „Когато съм на пианото, съм щастлив, но има вечна дилема – как мога да съм щастлив, когато мнозина са нещастни. Затова правя всичко, за да дам на другите момент на щастие. Това е сърцето на моята музика.”

Четири години преди „Кръстникът”, през 1968, Нино Рота подлуди света с вълшебната музика за „Ромео и Жулиета”, филмът по Шекспир на Франко Дзефирели, в който Жулиета е на 14, когато умира със свята любов.

Нино обаче е още по-млад, на 11, когато заживява с любовта си – музиката. Роден през 1911 в Милано, в музикално семейство, той от малък е на пианото, а на 11 композира оратория – „Детството на Св. Йоан Кръстител”. Творбата е съвсем сериозна, представя се пред публика на следващата година и жъне голям успех – и то не само в Милано, а и в Париж.

Нино Рота учи пиано в Милано и композиция в Рим. Завършва през 1930 и отива за още две години учене във Филаделфия. Там, наред с любовта към европейската ренесансова и класическа музика, се влюбва в джаза и мюзикъла. Не му стига обаче – завършва литература в Милано и става директор на музикалното училище в Бари за повече от 30 години.

Голям късмет в живота на Нино Рота е дружбата и работата му с Фелини, за когото озвучава от „Белият шейх” през 1952 до „Репетиция на оркестъра” през 1978. Първата му работа в киното е още през 30-те, но филмът е така наруган от критиката, че Рота дълго не иска да чуе за нова авантюра.

Връща се към киното през 40-те, а през 1952 среща Фелини, който описва този забележителен момент: „На излизане от Чинечита забелязах забавно дребно човече да чака трамвая на грешно място. Изглеждаше така щастливо забравил всичко, че се почувствах длъжен да застана да чакам с него. Бях убеден, че трамваят ще спре на редовната спирка и ще трябва да търчим, но той пък беше убеден, че трамваят ще спре, където ние чакаме. За моя изненада, трамваят спря точно пред нас.”

Никой не може да измисли по-истинска история за начало на едно дълбоко приятелство и продуктивно сътрудничество. Дори на погребението на Фелини през 1993, в църквата звучи „Ангелска импровизация” на Рота.

Тогава самият Нино Рота е мъртъв от 14 години, отнесен от сърдечна недостатъчност – диагноза, странна за човек, чието сърце е толкова голямо, та и досега пръска сред нас, живите, красиви океани от музика.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Самото съществуване на библиотеките е доказателство, че можем все още да имаме надежда за съществуването на човечеството.“

Т. С. Елиът, англо-американски поет, драматург и литературен критик, роден на 26 септември преди 133 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.