ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Нино Рота (Джовани Рота Риналди), композитор (1911 – 1979)

Произход: Италия, семейство на музиканти

Образование: Консерваторията в Рим, Институт „Къртис“ във Филаделфия, Университетът в Милано

Интереси: Филмова музика, опера, балет, оркестрова музика, преподавателска дейност

Постижения: Оскар за филмова музика, автор на музиката към филми на Федерико Фелини, Лукино Висконти, Франко Дзефирели и към първите две части на „Кръстникът“ на Франсис Форд Копола, директор на музикалното училище в Бари

------

Не, няма да представим мафиотски бос като велик европеец, а един дребен, изпълнен с оптимизъм човек, италиански музикален гений, признат наистина за кръстник на филмовата музика. Името му е Джовани Рота, по-известен като Нино.

57 години Нино Рота твори музика. И раздава спокойствие, както пише Фелини: „Точно като дете или като някой от онези чувствителни, невинни хора, той изведнъж ще изтърси нещо ослепително. Щом се появеше на снимачната площадка, стресът изчезваше, атмосферата ставаше празнична, филмът влизаше в радостен, ведър, фантастичен период и добиваше нов живот.”

Подобни свидетелства са ценни, защото не знаем почти нищо за характера и личния живот на Нино Рота – вероятно той наистина просто е женен за музиката.

През 1972 излиза „Кръстникът” и всички пощуряват, включително по музиката на Рота. Саундтракът е номиниран за Оскар, но не го получава, защото някой казва, че Рота ползва същата тема и по-рано за една пиеса.

„Разбира се, темата в „Кръстникът” звучи различно, а и тя си е моя, мога да правя с нея каквото искам”, отговаря Рота. Той все пак получавак Оскар за втората част на филма.

Когато идва предложението да работи за „Кръстникът”, Нино Рота е прочут, няма нужда от още слава и не знае какво да прави. Не е работил с американци и пита Фелини дали да приеме. И е насърчен: „Ами давай, те поне плащат добре.”

Надали има нужда и от още пари – озвучил е вече около 130 филма, създал е музика за театър, радио и телевизия, няколко опери, концерти. Какви ти тук пари, каква ти слава…

Но вероятно Нино Рота работи така стръвно, не защото работата е част от живота му, а защото е самият му живот. И казва: „Когато съм на пианото, съм щастлив, но има вечна дилема – как мога да съм щастлив, когато мнозина са нещастни. Затова правя всичко, за да дам на другите момент на щастие. Това е сърцето на моята музика.”

Четири години преди „Кръстникът”, през 1968, Нино Рота подлуди света с вълшебната музика за „Ромео и Жулиета”, филмът по Шекспир на Франко Дзефирели, в който Жулиета е на 14, когато умира със свята любов.

Нино обаче е още по-млад, на 11, когато заживява с любовта си – музиката. Роден през 1911 в Милано, в музикално семейство, той от малък е на пианото, а на 11 композира оратория – „Детството на Св. Йоан Кръстител”. Творбата е съвсем сериозна, представя се пред публика на следващата година и жъне голям успех – и то не само в Милано, а и в Париж.

Нино Рота учи пиано в Милано и композиция в Рим. Завършва през 1930 и отива за още две години учене във Филаделфия. Там, наред с любовта към европейската ренесансова и класическа музика, се влюбва в джаза и мюзикъла. Не му стига обаче – завършва литература в Милано и става директор на музикалното училище в Бари за повече от 30 години.

Голям късмет в живота на Нино Рота е дружбата и работата му с Фелини, за когото озвучава от „Белият шейх” през 1952 до „Репетиция на оркестъра” през 1978. Първата му работа в киното е още през 30-те, но филмът е така наруган от критиката, че Рота дълго не иска да чуе за нова авантюра.

Връща се към киното през 40-те, а през 1952 среща Фелини, който описва този забележителен момент: „На излизане от Чинечита забелязах забавно дребно човече да чака трамвая на грешно място. Изглеждаше така щастливо забравил всичко, че се почувствах длъжен да застана да чакам с него. Бях убеден, че трамваят ще спре на редовната спирка и ще трябва да търчим, но той пък беше убеден, че трамваят ще спре, където ние чакаме. За моя изненада, трамваят спря точно пред нас.”

Никой не може да измисли по-истинска история за начало на едно дълбоко приятелство и продуктивно сътрудничество. Дори на погребението на Фелини през 1993, в църквата звучи „Ангелска импровизация” на Рота.

Тогава самият Нино Рота е мъртъв от 14 години, отнесен от сърдечна недостатъчност – диагноза, странна за човек, чието сърце е толкова голямо, та и досега пръска сред нас, живите, красиви океани от музика.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

"Когато искаш да намериш жест, когато търсиш как да играеш на сцената, трябва само едно - да се вслушаш в музиката. Композиторът вече се е погрижил за това."

Мария Калас, оперна дива, родена на 2 декември преди 97 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Пепел върху слънцето“ е важен и необходим филм

Направен с вкус и необходимата професионална зрелост, той поставя важни и значими проблеми, които не ни оставят безразлични.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.