БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
В последните години Никита Михалков доби облика на лидер на руското кино. Дали това ни харесва или не - но е факт, че той е утвърденият авторитет сред руските кинематографисти и народен артист.
Никита Михалков много добре съзнава своя знатен произход, знае какво дължи на своите родители - поетът Сергей Михалков и Наталия Кончаловска, внучката на великия руски художник Василий Суриков. На тях той посвещава прекрасната си изповедна дилогия „Баща“ и „Майка“ през 2003 г.
Но това не му пречи да намери точното си място в изкуството, да разработи своята главна тема в киното и да я защитава със страст и много талант като актьор повече от пет десетилетия, а като режисьор от 1970 г.
Той учи в актьорската школа на театралното училище "Шчукин" през 1963-1966 г. и още в първата учебна година става знаменитост с главната роля в киното при Георгий Данелия в "Крача из Москва"(1964).
Режисьорският факултет във ВГИК при прочутия Михаил Ром завършва през 1971 г., след което за изненада на всички отслужва военната си служба в атомна подводница в Камчатка.
След демобилизацията си се жени за втори път (след проваления брак с колежката си Анастасия Вертинска, продължил само три години) за манекенката Татяна Соловьова, от която има две дъщери Ана (1978) и Надя (1987) и син Артьом (1975).
За решаващата си среща с нея и търсенето на апартамента й на края на Москва разказва с обич и ирония в прекрасно написаните си мемоари „Територия на моята любов“ (2015).
Михалков упорито търси собствен път в киното. Опитва късмета си като сценарист на свои колеги, където най-големият му успехи са "Транссибирският експрес" (1977) и „Моят любим клоун“(1986), не се отказва от актьорската си професия, в която през годините регистрира серия от ярки и запомнящи се изяви в "Червената палатка" (1969) на Михаил Калатозов, "Сибириада" (1979) при брат си Андрей Михалков-Кончаловски, "Гара за двама" (1982) и "Жесток романс" (1984) на Елдар Разянов,“Персона нон грата“(2005) на Кщищоф Зануси, без да пропускаме и изключителните му превъплъщения в собствените продукции "Изпепелени от слънцето" (1994), "Сибирският бръснар" (1999) ,"Статски съветник" (2005),“12“(2007)…
Големите си успехи и престижът си като творец Никита Михалков защитава най-вече като режисьор-постановчик и продуцент от 1989 г., когато създава обединението "Трите Т" ("Творчество, другарство, труд").
Той намира своя път с изследване тайните на руската душа и драматичните колизии, през които минава родината му, търсейки лек за болките й и осмисляйки критично-любовно нейните грешки и успехи, опирайки се на двата основни стълба на руската стабилност - църквата и силната власт.
След дебюта си "Един спокоен ден в края на войната" (1970) той разкрива пълноценно потенциала си през 70-те-80-те години на миналия век, когато почти всяка година представя нов свой филм, на който по правило е и сценарист, жонглира с жанровите схеми, дръзко-хулигански представя Гражданската война като екшън - "Свой сред чужди, чужд сред свои" (1974) и мелодрама - "Робиня на любовта" (1976), дава своя трактовка на света на Чехов и Гончаров в "Незавършена пиеса за механично пиано" (1977) и „Очи черние“(1987) и "Няколко дни от живота на Обломов" (1980), доказва, че е майстор на камерната пхсихологическа драма в "Пет вечери" (1979) и "Без свидетели" (1983), че за него няма тайни в трагикомeдията - "Роднини" (1981).
За разлика от повечето свои колеги (като Алексей Герман или Егор Климов) Никита Михалков посреща критично Горбачовата перестройка. На знаменития V конгрес на съветските кинематографисти на 13 май 1986 г. той прави неочаквано остро изказване в защита на поругания корифей Сергей Бондарчук, признавайки обективно неговите заслуги за съветското кино с класики като "Съдбата на човека", "Война и мир" и "Те се сражаваха за родината".
Това автоматично го изключва от ръководните органи на съюза и настройва срещу него критиците, адепти на перестройката и новото мислене, начело с покойния днес Виктор Дьомин.
Михалков търси спасение в коопродукцията с Италия по Чехов "Очи черни" (1987) с Марчело Мастрояни в главната роля, която се радва на шумен успех по света, вкл. в България, но предизвиква отрицателни отзиви в тогавашния СССР.
Знаейки накъде отива страната му, Михалков регистрира своето продуцентско звено и посреща подготвен дивия капитализъм от 90-те години на миналия век.
Той не изпада в миманса, не хленчи за някогашните спокойни години, а се залавя здраво за работа. Не само снима нови филми, но и прави всичко възможно те да печелят симпатии по света и отново да привлекат зрителите в киносалоните.
Прощъпалникът е новелата „Автостоп“(1990).
Задача, която за мнозина се вижда безнадеждна, но с която с чест се справя Никита Михалков.
Затова не е случайно, че през 1991 г. за проникновената си монголска притча "Угра - територията на любовта" той печели Златен лъв във Венеция, наградата НИКА и номинацията за най-добър режисьор за 1992 г., за "Ана от 6 до 18" (1993) е отличен с "Феликс", а "Изпепелени от слънцето" (1994) му носи съвсем заслужено и "Оскар" за най-добър чуждоезиков филм.
Постепенно с режисьорските си успехи Никита Михалков се превръща и в човек-институция. С него общуват като с равен патриарси и президенти на федерацията, някогашният премиер Виктор Черномирдин дори го примами за кратко да е депутат през 1995 г. от правителствения блок "Наш дом Русия"...
За човека във властта самият режисьор размишлява в двата си най-дискутирани и критикувани документални филма – „Генерал Кожугетич“(2005) и „55“(2007), посветени на министър Сергей Шойгу и президента Путин.
Впоследствие ръководи заснемането на прочутата документална дилогия – „Чужда земя“ (2013) и „Своя земя“ (2014), изследваща в дълбочина сложните процеси в руското село, скъсало с колхозното си минало, заплашено от китайска икономическа инвазия и упорито търсещо начини и средства за адаптиране към новите пазарни условия, за да стигне до своята гледна точка в „Столипин – изстрел в сърцето на Русия“ (2012) и собственото му тв предаване „Бесогон“…
Хубаво е, че покрай огромните си обществени ангажименти Михалков продължава да снима и да изследва сложните протуберанси, преживени от любимата му Русь в "Сибирският бръснар" (1999) - може би най-личният му и съкровен проект, обяснение в любов към Отечеството, където не се двоуми да се появи в одеждите на самия Цар Освободител Александър II, в проникновеното документално изследване за съдбата на емигрантите "Руски избор" (2003), при разкриване на страшната народна драма в мигове на върховно изпитание – „Предстояние“ и „Цитадела“(2010 – 2011), „Балет в пламъка на войната“(2015), в проникновеното осмисляне кървавия край на Гражданската война в „Слънчев удар“(2014) и при поднасянето на своята версия на популярна световна класика – „12“(2007)…
Днес Никита Михалков е в завидна кондиция. Доказа го с феноменалното си изпълнение на полицейския шеф Пожарски, борещ се настървено с терористите-народоволци в бляскавата екранизация на Филип Янковски по романа на Борис Акунин "Статски съветник" (2005), на която е главен художествен ръководител, демонстрира го и при реализацията на такъв скъп за него и труден за осъществяване замисъл, какъвто е екранизацията на Бунин „Слънчев удар“(2014), а качествата си на продуцент разкрива най – добре в популярните продукции „Статски съветник“ (2005) , „Легенда № 17 (2013), „Танц в пламъците на войната“ (2015), „Треньор“ (2018), „Т – 34“ (2019).
Маркирам плодотворните връзки, които има с прочутия си брат и колега Андрей Михалков – Кончаловски.
Важно е да се посочи, че именно Кончаловски разкри най-силната страна на драматичния му талант в „Сибириада“ (1979), а вследствие участието му в тази епопея – поема у самия Михалков се зароди амбицията да даде своя трактовка на сибирската тема в „Сибирският бръснар“(1998), докато романсът „Изпепелени от слънцето“, прозвучал за първи път именно в „Сибириада“ го стимулира да реализира може би най – мащабният си и важен проект – трилогията „Изпепелени от слънцето“ (1994 – 2011).
Въпреки противоречивото и нееднозначно оценяване на творчеството му, от Михалков могат да се очакват нови предизвикателства. Дали те ще донесат положителни емоции или ще бъдат съпроводени с иронични коментари – ще покаже бъдещето.
