"Свободна Европа"

Тя има зад гърба си десетки филми и четири десетилетия опит като актриса, но още изпитва тръпката, наречена сценична треска. Не може да скрие красотата си, но не разчита само на нея. Дами и господа, Моника Белучи на 56.

Въпреки че кариерата x на актриса се свързва предимно в киното, неотдавна тя направи и театралния си дебют.

"Не съм била уплашена от театъра, все още съм уплашена от него", казва Белучи пред Франс прес след превъплъщението си в образа на една от най-големите оперни певици на всички времена - Мария Калас.

Постановката на режисьора Том Волф омагьоса зрителите на Фестивала на двата свята в италианския град Сполето, както и дошлите да я видят в парижкия театър "Мирини". Актрисата определи моноспектакъла си като подарък както за нея, така и за публиката. "Още един начин да опозная себе си и да комуникирам със своите зрители".

Първоначално Моника Белучи започва да учи право в университета в Перуджа, но през 1988 г. се мести в Милано и подписва договор с модна агенция. Не ѝ трябва много време, за да се превърне в една от най-известните манекенки в света и прекъсва следването си. През 1989 г. се записва на курсове по актьорско майсторство и година по-късно се снима в първия си филм.

Дебютът си в американското кино прави в "Дракула". Списъкът с присъствието ѝ на екрана е дълъг: "Най-хубавите години от един живот", Паяк в мрежата", "Спектър " и още над 30 ленти.

Изгрява и във филма за Джеймс през 2015 г., когато е на 51 години и така се превръща в най-възрастната актриса в ролята на момиче на Бонд. Белучи грее от корицата на много списания и е сред "100-те най-красиви известни лица от цял свят" за 18 последователни години (1999-2016).

"Чувствам се добре и комфортно със себе си, но не защото съм красива. Познавам много красиви хора, чийто живот е ужасен. Да се чувстваш комфортно. Не става дума за това как изглеждаш, а как се чувстваш", казва актрисата.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Всяка жена, която разчита само на лицето си, е глупачка.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 45 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.