БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

1. Отдавна не ми се беше случвало да пиша портрет на български режисьор, за когото не зная съществени факти от неговата биография. И който за мен до голяма степен е енигма. Рових из всевъзможни източници, правих справки, напусто.

Мартин Макариев си е Човекът в сянка.

Знам, че е роден на 18 март 1981 г., в София, има завършено професионално образование – то просто му личи, не е самоук неофит, нито самороден талант, появил се от нищото, а от големите майстори харесва Станли Кубрик, Джеймс Камерън, Стивън Спилбърг и Мартин Скорсезе.

Пробива бавно, но упорито и настъпателно, за да се утвърди като майстор на клипа, на риалити шоуто, сериала и накрая на игралния филм за голям екран.

Той е от интересно и важно поколение, което вероятно ще променя ситуацията в родния шоу бизнес – в частност кино и тв.

При тези симпатяги – Александър Сано, Захари Бахаров, Башар Рахал, Ники Илиев, Юлиан Вергов, Владо Карамазов, Бойко Кръстанов и привлекателни жени – Яна Маринова, Луиза Григорова , Яна Маринова, Любомира Башева – нещата се получават.

Не съм ги чул да хленчат, че са пренебрегнати, унижавани, забравени, че не могат да се справят със ситуацията, че трудно намират средства за проектите си.

Напротив – всички те работят здраво, снимат в страната и чужбина, налагат се неусетно като новите любимци на публиката и поемат щафетата от легендите, които вече си отидоха като Стефан Данаилов , Коста Цонев или  Невена Коканова…

Макариев е от същата кръвна и творческа група.

Много години се мъчех да открия бг  постановчик, който да е усвоил тайните на занаята и да се е научил да прави кино по проверените и ясни правила, с които се съобразяват отвъд Калотина.

Смятах, че  е Иван Ничев, но впоследствие установих, че не е моят човек, до последно се надявах това да е Николай Волев, но и той ме разочарова, след като аристократично се оттегли от бизнеса, за да се завърне след 16 години с нещо, което трудно бих го нарекъл хит и което имаше поне точно заглавие „Извън пътя“ (2017)….

Остана – колкото и невероятно да звучи Мартин Макариев…

 

2. Мартин  е роден шоумен и може да бъде естествен център на внимание във всеки тв формат.

Затова му се получи участието в „Черешката на тортата“ на 29 януари 2019 г.

Беше естествен и непосредствен, забавен и искрен, като любимите си Александър Сано и Луиза Григорова, не се правеше на шеф готвач и чистосърдечно показа къде му е силата – в майсторенето на селски салати.

Аз по принцип трудно издържам подобни програми, особено, ако са прекъсвани от безцеремонните критики на шеф Манчев, но точно тази я  изгледах с удоволствие.

Вероятно и защото Макариев се бе постарал да ми поднесе естествено и непринудено забава, от която имах потребност.

 

3. Макариев е от най-добрите наши майстори на видеоклипове.

Не случайно и богът на шоу бизнеса у нас Слави Трифонов толкова го харесва и отправя по негов адрес искрени суперлативи. Имам пълен поглед върху тази страна на творчеството му и споделям, че направеното от него  е  сред най – представителните достижения у нас.

Да се снима клип в България е трудна, отговорна и неблагодарна работа.

В повечето случаи при гледане веднага прозират основните недъзи на авторите им – скромно финансиране и неимоверно  големи амбиции да се внуши нещо много значимо и естествено неразбираемо в рамките на 4 до 7 минути.

При Макариев не е така – първо защото ресурсното осигуряване  е на завидна висота –  каквато подобава за Слави и второ – тъй като неговите клипове имат ясни и точни послания, вкл. и благодарение смислените текстове на хора като Ивайло Вълчев.

След  романтичния „По ръба“(2009) със Слави и Люси ,той направи „Не, Мария“ (2009) със Слави и Миро, който си беше истински шедьовър на минималистичния уестърн, като освен всичко друго станахме свидетели на великолепен дует между двете водещи звезди, последва „Пружината“ (2010), едно дръзко  и иронично предизвикателство – уж кървав, но фолк екшън за обир на банков сейф, оказал се всъщност присвояване на новата  книга на сценариста Иво Сиромахов  „BG Дневници и нощници – Създателите“, последва по-традиционно реализираната  „Да, да, да“ (2012), новаторската със своята мотивирана черно – бяла визия „Ти си“ (2012), „Нирвана кючек“ (2012), микс от екзистенциална проблематика и нейната традиционна балканска интерпретация, „Затова“ (2018) -   проникновено поднесена балада, изпята с чувство и мачовски чар от Слави Трифонов и не по-малко въздействащата мини драма „Краят на света“ (2019), която лично аз смятам за най – големия успех  в късометражното творчество на Макариев.

 

4.Занаят се учи с години, от хора, които го владеят, с трупане на  опит. Макариев навлиза в голямото кино като първи асистент – режисьор. Така започва и Виктор Божинов – няма унизителен труд и никой не се е родил научен.

Макариев е асистент на Дон Майкъл Пол, снимал у нас през 2002 г.кримката „Мъртъв и половина“ със Стивън Сегал, както и хоръра от 2012 г.“Спокойното езеро4“ с Елизабет Рьом. “Компания от герои“ е от същата 2012 г., на същия постановчик и е базирана  на популярна видеоигра. Аз изгледах този военен  екшън на един дъх.

Ако и да се води и приключенска фантастика ,тъй като бойна група от американската армия трябва да проникне в немския тил в началото на 1945 г. и да отвлече както прочутия професор Лука Грюнвалд – Юрген Прохнов, така и неговата смъртоносна атомна бомба, с която фюрерът плаши съюзниците и която ученият собственоръчно обезврежда, „Компания от герои“ си е типичен милитъри филм, реалистичен, суров и пълен с много приключения и неочаквани обрати, та чак се чудех как може да е толкова правдоподобна една измислица, предназначена за непретенциозна забава на зрителите на късните тв канали.

Макариев  усвоява професията – следял е как се работи по готов сценарий, как се ръководи екип на терен, как се спазва срок, как се държи на установени стандарти, как се прави зрелище за широката публика и как трябва да се ръководят големи звезди, които често се снимат и в по – непретенциозни продукции за поддържане на форма, независимо дали става дума за Том Сайзмур, Вини Джоунс, Юрген Прохнов, Чад Майкъл Колинс или Дмитри Дяченко.

Уверил се е и че нашите актьори  - Атанас Сребрев, Иво Аръков, по нищо не им отстъпват, щом са канени да се снимат със свои знаменити колеги. Както и операторът Мартин Чичов, който със своята визия уверено може да се сравнява с най – добрите  холивудски професионалисти.

След което се е въоръжил с търпение и е зачакал своя час.

5. Когато настъпва бумът на родните тв сериали Макариев разбира, че идва и неговото време. Има късмета да работи в най – мащабните и успешни родни  телевизионни продукции. А това вече е доказателство за талант и класа.

Снима три епизода от втория сезон на „Дървото на живота“ през 2013 г., който лично за мен е най-добре осигуреният финансово и майсторски заснет сериал у нас – при това – в случая – и по сценарий на Светослав Овчаров по мотиви от романа на Владимир Зарев.

Ако трябва да навлизаме в пикантерията – точно на снимките на този сериал Макариев се запознава с Луиза Григорова, играеща ролята на обаятелната Яна Митева – Вълчева, като между двамата веднага се установява  състояние на  осмоза – разбиране от половин дума.

Дванадесетте епизода от втория сезон на „Дървото на живота“ се превърнаха веднага в модерна тв класика, но трагичното настъпи на следващата година, когато фалира КТБ, а тв7, черпеща ресурс именно от тази банка, много бързо последва нейната съдба.

И стана така, че вероятно най-добрият ни тв сериал приключи с атентата в църквата „Света Неделя“ и никога няма да бъде завършен във вида, в който е бил замислен…

Мартин Макариев помага на Димитър Митовски при завършването на другия ни легендарен сериал , направил  безапелационен международен пробив – „Под прикритие“.

През 2016 г. той снима за петия сезон цели осем епизода, явявайки се всъщност, заедно с Виктор Божинов, негов основен постановчик.

Ще отбележа, че и двамата имат заслуга за вдигане нивото на поредицата, което чувствително бе спаднало в четвърти сезон, докато лично на Макариев признавам амбицията  му да изтика на преден план с качествата си Бойко Кръстанов – Ерол Метин, оказал се равностоен противник на Иво Андонов – Захари Бахаров и достоен помощник на Емил Попов – Владимир Пенев…

И точно след тази толкова плодотворна работа с продуцента Димитър Митовски дойде следващия мегапроект – от 12 епизода и с участието на чужди звезди като Джон Савидж  и Джули Ордон – „Ускорение“.

Този сериал трябваше да стане хит още през 2018 г. и да се работи по втория му сезон, като Макариев се очертаваше да е главният режисьор …

Обаче …

Работата забуксува, снимките почваха и спираха, плъзнаха слухове за изчезнали 700 000 лева, за търкания между Митовски и Нова тв и сега  - засега този толкова очакван проект остава на трупчета…

 

6. За голямото кино Макариев трябва да благодари на Димитър Митовски.

Покрай еуфорията от огромния успех на неговите сериали Митовски бе решил да продуцира и игрално кино, да прави нов киноцентър, да става роден Джери Брукхаймър…

Точно във вихъра на тези сладки илюзии Макариев получи шанса да дебютира на голям екран с „Вила „Роза“ през 2013 г.

Да срещне Елена Петрова, която след това смени с Луиза Григорова и да чака, че на 20 декември 2013 г., когато бе премиерата на опуса му, ще бъде провъзгласен за новия ни киногений.

Разбира се, нищо от това не се случи.

Направен по действителен случай, с  усет за хоръра и най-вече за мистериозната сила, скрила се в тъмнината на вилата и преследваща героите, които са в нея, с добре подбран актьорски състав , в който личаха имената на Пламен Манасиев – Георги Асенов, Калин Врачански – Васил Кирилов , Елена Петрова – Дора Златева и Дейвид Чокачи – Стивън Корд – оказа се, че през 1983 г. в България и американски студент може да се заблуди в планината и да влезе във вилата на ужасите!  - и с диалози на български и английски език, „Вила „Роза“ си остана един тягостен, жесток и на моменти отблъскващ филм, който наистина шокираше и стряскаше, но не можа да намери път към сърцето на българския зрител.

За него това си беше прекалено екстравагантен експеримент, филмът събра обидно малко публика в салоните, но за сметка на това  масово гледан в нета, където по тракерите дебатите за качествата и недостатъците му се водиха дълго и яростно….

Но Мартин Макариев  си направи поуката, разбра  къде е сбъркал, изчака пет години и отново напомни за себе си по възможно най – убедителният начин с „Привличане“.

Филмът излезе на екран на 23 февруари 2018 г.

Хареса се, бе коментиран обстойно, гледаха го малко повече от 115 000 зрители.

Което си е успех за родна лента, в която играят някои от най  - актуалните  ни звезди – Александър Сано, Яна Маринова, Луиза Григорова, Койна Русева, Башар Рахал, Карла Рахал, Владимир Пенев.

Аз го гледах в едно особено душевно състояние, когато ме бяха налегнали и здравословни проблеми.

Вероятно и затова при първо запознанство с „Привличане“ той не ме впечатли. Година по-късно правих интервю с изпълнителя на главната роля – на учителя Калин Соколов – Александър Сано и той упорито искаше да ми внуши, че „Привличане“ е приятен и нормален развлекателен филм, от който всички имаме нужда.

Едва при повторното му гледане по телевизията най-после бях привлечен от посланието му – в годините до зрелостта всички сме равни и трябва да преследваме мечтите си , но… Възникнаха два непреодолими казуса, които бяха от извън естетическо, но за сметка на това – от нравствено – естество и които нямаше как да бъдат заобиколени.

„Привличане“ е и не е продължение на „XI а“ от 2016 г. на Михаела Комитова.

Бъркотията дойде от това , че продуцентът Дейвид Варот направи самостоятелно продължение на хита  - “ XII a“  през 2017 година с режисьор Магдалена Ралчева и подменен актьорски състав.

Вероятно, за да не бъде обвинен в плагиатство и конфликт на интереси ,Макариев събра основното артистично ядро от първоизточника, като смени имената на героите и се получи незабравима  емоционална история, която и досега се споменава с носталгия от тийнейджърите.

Във филма Доброто победи, но то остави в съзнанието ми горчив привкус – репутацията на учителката Лора Ангелова – Яна Маринова бе спасена, а  пращящата от наглост и самочувствие интригантка – Диана Борисова – Луиза Григорова – си получи своето, но с цената на измама. Така и увисна нелепо  във въздуха финалния алтруистичен  призив на Ангелова, след като учениците й завършват благодарение на предварително получените отговори на тестовете, по които са изпитани…

„Диви и щастливи“ се появи на 29 ноември 2019 г. Гледах този трагикомичен екшън в препълнена зала. Точно заради неповторимата атмосфера  подобни филми трябва да се гледат в салон, а не пред монитора на компютъра.

Останах впечатлен от операторската работа на Андрей Андреев, от добре обмисления и осъществен сценарий на Борислав Захариев – Боби Турбото, който разработи и основата на „Привличане“, от впечатляващия кастинг с открояващата се  четворка Яна Маринова – Боряна, Луиза Григорова – Мила, Александър Сано – инспектор Донев и Базил Айденбенц – Мартин Кейн, както и от режисьорското майсторство, успяло  да съчетае романтика, екшън и драма в един невероятен микс от „Телма и Луиз“ (1991) на Ридли Скот и „В какво се превръщат мечтите в BG“…

В ревюто си за филма, излязло в Литернет  на 23 ноември 2019 г. – бях от щастливците на предпремиерата му на 20 ноември  – пророкувам, че е дошло време да имаме „кинофилм, получил нормално разпространение и публика зад граница“.

Откъде да знам, че на 1 декември 2019 г. „Диви и щастливи“ ще се прожектира в Лондон?

Докато съм под еуфорията от успеха на „Диви и щастливи“ научавам, че Мартин Макариев разработва нов проект, за който се подготвя от десет години. Сценарият на „В сърцето на машината“, дело на Борислав Захариев, е по действителен случай, но са необходими няколко редакции, детайлно обмисляне и изграждане на образите, за да може историята да е годна за заснемане.

За заснемането на „В сърцето на машината“ са необходими 21 работни дни, финансиране от НФЦ, а същността на историята е човечността, която се открива там, където никой не я очаква. Действието на затворническата драма се развива през 1978 г. в стругарски цех в „Кремиковци“,в който група затворници упражняват принудителен труд.

Всеки е уникален характер, със свои разбирания за морала в затвора и навън, за истините в живота, но е нужна само една неочаквана случка, за да се преобърне ежедневието им с главата нагоре, като сблъсъкът на затворници, надзиратели и милиция, допълнително нагнетява напрежението.

Във филма се снимат първокласни актьори като Александър Сано, Христо Шопов, Юлиан Вергов, Христо Петков, Валери Йорданов, Башар Рахал, Ивайло Христов, Игор Ангелов, Стоян Дойчев.

Зад камерата е Андрей Андреев, а композитор Виктор Стоянов…

Не знам защо, но този път съм изпълнен с оптимизъм и очаквам  да гледам поредния силен, смислен и завладяващ филм на Мартин Макариев, в  традиционно пълна зала и с нестихващи овации и коментари.

Какво повече може да желае един  български кинорежисьор?

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Публиката може да те накара да се чувстваш полубог, но когато слезеш от сцената – отново си нормален човек.“

Дейвид Ковърдейл, английски рок певец, роден на 22 септември преди 69 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.