ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Чарли Чаплин, актьор, режисьор, сценарист, композитор (1889 – 1977)

Произход: Англия, бедно артистично семейство, алкохолизъм и психиатрични проблеми, циганска кръв по майчина линия

Образование: Няма

Интереси: танци, скеч, театър, пантомима, кино, музика, жени

Живее и работи: САЩ, Швейцария

Постижения: Образът на Скитника или Малкият човек

Най-известни филми: „Треска за злато”, „Модерни времена”, „Светлините на града”, „Великият диктатор”

Признание: Два почетни „Оскар”-а 1929 и 1972, един за филмова музика – 1952, награда БАФТА - 1976

-------

Дребен скитник с големи чепици, торбести панталони, тясно сако, папийонка, бастунче, бомбе и мустачки се приближава с патешка походка и мълчаливо минава през сърцата на милиони зрители. Познават го всички – Чарлс Спенсър Чаплин, човекът, който ще остане в историята на киното като най-знаменитият образ на самото кино.

„Благодаря за честта, вие сте прекрасни хора” – казва болният и развълнуван Чаплин, когато през 1972 г. получава „Оскар” „за неоценимия му принос в киноизкуството”. Това е първото му завръщане в Щатите, които напуска, притиснат заради политическите си убеждения и сексуалните си предпочитания.

Подозренията, че Чаплин е комунист, са от 30-те. Тогава той, създал вече образа на „Скитника” или „Малкият човек”, се заглежда към съдбата му в реалния живот. Първо е „Модерни времена”, сатирична и лирична лента, пълна с критика на капитализма. А през 1940 г., с „Великият диктатор”, получава предупреждения, че ще има проблеми. Тук някъде първата линия на обвинения се преплита с втората.

През 1945 г. 19-годишната Джоан Бари започва процес за бащинство срещу Чаплин. Доказва се, че отрочето не е негово, но съдът го осъжда. Носи му се славата, че предпочита млади момичета, 20–годишните за него са презрели. През 1918 г. се жени спешно за Милдред Харис, на 17, но тя не е бременна, както твърди. После пък забременява и ражда, но детето умира. Чаплин снима „Хлапето”, но бракът не върви, пресата раздухва скандала, а той, с негативите на филма в куфара, бяга в Солт Лейк Сити. Акълът му не идва и през 1925 г. се жени за Лита Грей, наистина бременна. Тя е на 16, връзката подлежи на съд за изнасилване, затова се венчават в Мексико. Лита ражда две деца, но го напуска с обвинения в „изневяра, насилие и перверзни сексуални желания”. Пресата е във възторг, Чаплин - в нервен срив.

През 1932 г. се запознава с Полет Годар, снима я в „Модерни времена” и двамата са щастливи, но пак се разделят, а после идва и скандалът с Джоан Бари. Още по-бурно става, когато той обявява женитбата си с Ууна О`Нийл, 18-годишната дъщеря на Юджийн О`Нийл. Но двамата са заедно над 30 години, а Чаплин пише: „Това беше най-щастливото събитие в моя живот”.

Като творец обаче той има първи неуспех с „Мосю Верду”. Откритите му контакти с комунисти, подкрепата за Съветския съюз и критиките към дейността на Комитета за анти-американска дейност водят до призиви за бойкот на филмите му и депортиране от страната, чиито гражданин така и никога не става. В тази атмосфера Чаплин снима „Светлините на рампата”, но премиерата е в родния Лондон, където филмите му се посрещат без предубеждения. През септември 1952 г. той тръгва с „Куин Елизабет”, а на другия ден отнемат разрешението му за пребиваване и великият Чарлс Спенсър Чаплин не се връща в САЩ цели 20 години.

Чаплин е на 63, има творческа империя, с главни герои, смехът, тъгата, хуманизмът и величието на човешкия дух, независимо от жалката човешка материя. Образът на Малкият човек се противопоставя и на ницшеанската идея за свръхчовека, и на марксическата за революционната маса. Той казва „не” и на двете.

Чаплин е роден през 1889 г. в Лондон, баща му е алкохолик, майка му - шизофреничка. На 7 е в приют и минава през стъргата на подземния живот. Талантът му обаче го води до трупата на Фред Карно, а на турне в Щатите отзивите са: „Той е сред най-добрите артисти в пантомимата, които някога сме виждали”.

През 1913 г. Чаплин подписва първи филмов договор за 150 долара на седмица и времето на киното започва да се превръща в епоха на киното. Още във втория филм „Странните затруднения на Мейбъл”, той се явява с костюма на Скитника: „Исках всичко да е противоречиво…..Нямах идея за характера на образа, но, щом се облякох, костюмът и гримът подействаха, започнах да чувствам какъв човек е той”.

Желанието на Чаплин да наложи образа на Скитника едва не води до изхвърлянето му от Кийстоун, но - поръчките валят, а оттам растат славата и хонорарите. През 1917 г. има вече договор за 8 филма срещу 1 милион долара, а парите текат цял живот, особено с дългометражните филми, в които, освен продуцент, той е сценарист, режисьор, актьор и композитор. Публиката иска още и още.

„Хлапето” е сниман 9 месеца - антирекорд по бързина тогава. После идва „Треска за злато”, наречен от критиката „епична комедия, извън всяка мрачна област”. Следват „Циркът”, „Светлините на града” и „Модерни времена”. Образът на Малкият човек достига връх през 1940 г. с „Великият диктатор”, първият звуков филм на Чаплин, в който той играе двете главни роли – на безименния бръснар евреин и на диктатора на Томания Аденоид Хинкел.

„Великият диктатор” е филм, в който Чаплин съчетава уж несъчетаеми пластове, като вгражда заедно комични гегове от нямото кино с принципите на античната драма и голата публицистика. Той снима същността на тоталитаризма и я тика в очите на слепите чрез смях и думи на човешка гордост.

„Съжалявам, но не искам да бъда император, това не е моята работа…..Бих искал да помогна на всеки, ако е възможно – евреин, неевреин, черен човек или бял…..Пътят на живота може да бъде свободен и красив – но ние загубихме пътя”. Така започва речта на еврейския бръснар, оказал се на върха на Томания. Но нещата не свършват тук. Щом бръснарят приключва с думите за свободата, демокрацията и любовта, той получава същите овации, както истинският диктатор за речите си против свободата, демокрацията и любовта.

Това прозрение на Чаплин за човешката природа е едно от най-великите. И едно от най-непростимите…

Но и тук филмът не свършва. Бръснарят накрая се обръща и към любимата си Хана с най-обикновени и велики думи на човешка надежда: „Хана, чуваш ли ме? Където и да си – вдигни очи, Хана, облаците се издигат, слънцето се показва, ние излизаме от тъмнината и влизаме в един нов свят…..”

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Няма такова нещо като лошо уиски. Просто някои са по-добри от други. Но човек не трябва да злоупотребява с алкохола, преди да навърши 50. След това би бил глупак, ако не го направи.”

Уилям Фокнър, американски писател, роден на 25 септември преди 123 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.