ПЛАМЕН АСЕНОВ, "СВОБОДНА ЕВРОПА"

Микеланджело Антониони, режисьор (1912 – 2007)

Произход: Италия, средна класа

Образование: Икономика в университета в Болоня

Интереси: Рисуване, музика /прекрасен цигулар/, документално и игрално кино

Най-известни филми: „Нощта”, „Затъмнението”, „Червената пустиня”, „Забриски пойнт, „Фотоувеличение”, „Професия: Репортер”

Признание: Две награди „Оскар” през 1967 за „Фотоувеличение”, „Оскар” за цялостно творчество през 1995, две награди „Давид на Донатело”, награди от фестивалите във Венеция, Кан, Берлин, Локарно и други

Докато гледат филми на Микеланджело Антониони, мнозина настръхват – разбират ли нещо и има ли изобщо нещо за разбиране в тях.

Е, сам маестрото казва, че във филмите му няма смисъл, освен онзи, който зрителят влага. Но проблемът е как с думи да се представи темата за великата тишина, централна за цялото му творчество.

„Това звучи, сякаш някой пуска радиото или прави запис” – казва пианистът Хърби Хенкок за музиката си към филма „Фотоувеличение”. Лентата е безспорният шедьовър на Антониони, който се нрави не само на критиката и на публиката, но и на великия швед Ингмар Бергман, според когото почти всички останали филми на италианския майстор са отегчителни.

Трябва да си Бергман, за да го кажеш, без да се притесняваш какви ги дрънкаш.

И да си Господ, за да измислиш иронията Бергман и Антониони да умрат в един и същи ден – 30 юли 2007. Но и нищо чудно, че именно така Господ даде знак за края на голямата епоха на режисьорското кино. Не му е за пръв път - около четири века по-рано, на 23 април 1616, той уби едновременно гениите на словото Шекспир и Сервантес, само за да ни покаже къде точно свършва Ренесансът.

„Фотоувеличение” разработва темите, които наистина ме интересуваха тогава - отношението между реалността и нейните проявления. Смятам, че това е моят най-дълбок филм, свързан с тази мания. Всъщност онова, което наистина ме интересува в правенето на кино, са експериментите с формата и съдържанието едновременно” – казва маестрото. В основата на сценария е „Лигите на дявола”, разказ на Хулио Кортасар, с който филмът няма нищо общо.

Но това няма значение.

„Няма значение” – казва Антониони на актрисата, която го пита дали актьорът, с когото има любовна сцена във филма, е неин съпруг или любовник.

Няма значение. И няма значение дали фотографът Томас наистина снима в парка мъж с пистолет, насочен срещу друг мъж, когото после, върнал се да провери, намира мъртъв. Няма значение, важното е дали онова, което мислим, че преживяваме, онова, което чувстваме, че преживяваме и онова, което преживяваме в действителност, са едно и също нещо.

Българският превод на заглавието - „Фотоувеличение”, не дава пълна представа за смисловата му натовареност. Оригиналът - Blow up, е с много по-широк обхват, ползва се за фотографска светкавица, за изстрел, за оргазъм – все значими пластове от филма. В края на краищата, blow up носи връзка и с взривната представа за реалност, с която е изпълнена финалната сцена и която избухва у зрителя.

Пак в парка, Томас вижда не само, че труп липсва, но и среща мимове, които играят тенис. Играят тържествено, но без топка. Топката зрителят само чува като пулс на сърце, застанало пред загадките на света.

Творбите на италианския майстор са изградени по схема, която в Холивуд не понасят. Филмите уж започват с история, но щом се събудиш от хипнозата, разбираш, че история няма. Има само усещане за докоснат смисъл, без реалния докоснат смисъл.

Микеланджело Антониони е роден във Ферара и цял живот се занимава с кино.

С документалния „Хората от По” открива италианския неореализъм две години преди италианският неореализъм да открие себе си.

Първия си игрален филм снима през 1950, когато е на 38, а последния – „Отвъд облаците”, през 1995, когато е на 83. Но и вселенската игра на цифри няма значение. Важното е, че накрая, след голямото прекъсване заради инсулта, почти парализиран и ням, той снима още. До смърт.

Една от идеите на Микеланджело Антониони по темата какво да правим изобщо, е да правим любов. Не само любов вместо война, не само любов вместо пари, а любов като форма на живот, като непрекъсната изненада от живота, преди да текнат финалните надписи.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Виното е доказателство, че Бог ни обича и иска да сме щастливи.“

Бенджамин Франклин, американски общественик, учен, автор и издател, роден на 17 януари преди 315 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

„Скъпи другари!“ е един от най-силните и стойностни филми на Кончаловски

 

 

Режисьорът представя максимално обективно и точно трагичните събития от лятото на 1962 г. в Новочеркаск - разстрела на протестиращи работници.