БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

На 31 май актьорът, режисьорът, продуцентът, композиторът и политикът Клинт Истууд чества празник.

Знаменитата звезда с над 60-годишна световна слава се ражда в Сан Франциско в „протестантски дом от средната класа”.

В юношеските години на Истууд семейството се заселва в Пидмонт, Калифорния и Клинт завършва Оукландския техникум през 1949 г. След това работи в дървообработваща фабрика, на бензиностанция, като пожарникар и свири рагтайм в пиано бар в Оукланд. През 1950 г. по време на Корейската война е призован в армията и служи във ВВС. Той е на борда на самолет, който катастрофира в Тихия океан, северно от Сан Франциско, в залива Дрейк.

Клинт Истууд  оцелява, но получава тежки рани, остава в САЩ да дава показания за инцидента и не заминава на фронтовата линия.

След това през 1954 г. го поема киното.

Истууд търпеливо чака своя час, за да докаже и на фенове, и на критици, че може да създава  образцови творби, останали завинаги във филмовата история.

В началото е договорът с „Юнивърсъл”, участието му в „Отмъщението на чудовището”(1955) на  Джак Арнолд  и митарствата в поредица сериали от типа на „Маверик”(1959) на Рой Хъгинс, докато идва първия му голям успех като Руди Тетс, наричан от него иронично „Идиотът от равнините” в уестърн сериала „Грубата кожа”(1958-1966) на Тед Пост, Виктор Маклаглен и Чарлс Маркъс Уорън.

С този филм от 217 епизода Истууд става широко известен.

Аз лично съм гледал епизодите само от първия сезон, но  дори и в тях личи увереността и професионализма на актьора, който сякаш призовава съдбата  да го срещне със знаещи и можещи постановчици, които да доразкрият неговия щедър и необикновен талант.

Такава среща се осъществява скоро.

Клинт Истууд се снима  в легендарната уестърн  трилогия на Серджо Леоне „За шепа долари”(1964), „За няколко долара повече”(1965) и „Добрият, лошият и злият”(1966). В нея Истууд колкото инстинктивно, толкова и целенасочено изгражда знаковия образ на Мъжа без име – Блонди - изобретателен, хладнокръвен и безжалостен, без особен интерес към жените, но с изключително добре развит инстинкт за самосъхранение.

Огромният успех на поредицата превръща Истууд в суперзевзда.

Той се възползва от ситуацията по възможно най-добрия начин.

Доказва, че може да бъде добър постановчик  още с първите си филми „Разказвач на истории”(1971), късометражен, посветен на Дон Сийгъл и „Пусни, Мисти, за мен”(1971) и че желае сам да направлява съдбата си, създавайки собствената компания „Малпасо”.

Покрай редовното режисиране на свои филми, той успява да се срещне с още трима от големите режисьори на Холивуд, допринесли много за развитието на кариерата му – Тед Пост, лансирал го в уестърна „Обесете ги нависоко”(1967), след като му е дал начален тласък с „Грубата кожа”(1959), Брайън Хътън, с когото прави класически героични роли във военните екшъни „Гнездото на орлите”(1968) и „Героите на Кели”(1970)  и Дон Сийгъл, с когото открива друг важен за него жанр – на полицейския екшън, където инкасира и повечето от личните си постижения.

След първата им съвместна изява в „Блъфът на Куган”(1968), идва ироничния уестърн „Две мулета за сестра Сара”(1970) и големия хит „Мръсният Хари”(1971), стоящ в основата на още четири продължения, всички, без петия,  реализирани от Истууд – „Силата на „Магнума”(1973), „Насилникът”(1977), „Внезапен сблъсък”(1983) , докато „Игра със смъртта”(1988) е дело на Бъди Ван Хорн.

Суровото и самотно ченге Хари Калахан , борещо се със „специфични средства” с престъпността и насилието в името на справедливостта, носи най-трайната популярност и удовлетворение за Истууд, но и най – големите неприятности, свързани с абсурдните обвинения на някои критици, че методите му на действие са аморално  фашистки и заплаха за демокрацията...

Истууд и Сийгъл още веднъж нажежават обществената атмосфера с великелепния документален трилър „Бягство от „Алкатрас”(1979), разказващ увлекателно за печално известния с жестокия си режим затвор край Сан Франциско, затворен след единственото сполучило бягство на героя на Истууд Франк Морис през 1961 г.

Истууд се бори упорито и ефективно срещу едностранчиво – клишираната представа за себе си като мълчалив пистолетаджия, смачкващ без усилия всеки изпречил се насреща му противник, но приема  да го смятат за наследник на Джон Уейн.

Той рискува, става по-прецизен и взискателен при подбора на ролите си, по-задълбочен и психологически проникновен при трактовката на своите образи, създава изненадващо силни филми, които го представят в нова светлина, разширяващи чувствително творческата му територия – „Пусни, Мисти, за мен”(1971), „Скитникът от високите плата”(1973),  „Изгнаникът Джоузи Уелс”(1976), „Бледият ездач”(1985)...

Клинт Истууд участва в мюзикъли, доказвайки безспорния си певчески талант – „Стягай каруцата”(1969) на Джошуа Лоугън, комедии – „Обикновена вечер”(1967) на Виторио де Сика, „Всеки, който може само да загуби”(1978) на Джеймс Фарго , „Бронко Били”(1980) на Истууд, трилъри – „Отмъщението на Айгър”(1975) и „Непреодолимата преграда”(1977) на Истууд, „Под прицел”(1993) на Волфганг Петерсен, героико – комични уестърни – „Две мулета за сестра Сара”(1970) на Дон Сийгъл и „Джо хлапето”(1972) на Джон Стърджес, военни приключения – „Хълмът на храбрите”(1986) на Истууд,  трагикомедии – „Градска жега”(1984) на Ричард Бенджамин, мелодрами – „Въздушният”(1973) на Истууд , спортни драми – „Отново в играта”(2012) на Робърт Лорънц...

Той разкрива, че е еднакво добър като кънтри певеца Ред Стоуъл в „Гуляйджията”(1983)  и като озлобения виетнамски ветеран Мичел Джейнт, който все пак открадва последния модел опасен съветски изтребител в „Огнената лисица”(1982), негова постановка.

Обратът в отношението на критиката към него настъпва след излизането на тринадесетия  му филм „Птицата”(1988) с Форест Уитекър в главната роля, проследяващ последните десет години от живота на Чарли „Бърд” Паркър (1929 – 1955), една от водещите фигури в модерния джаз.

„Птицата” е и обяснение в любов към музиката , и преклонение пред идола на младия Клинт Истууд, присъствал на концерт на Паркър през 1946 г. и колекционирал плочи и публикации на краля на би бопа до момента, в който се обръща към сценария на „Птицата”, събиращ прахоляк в „Кълъмбия”.

Работата върху „Птицата” разкрива и креативните възможности на Истууд като композитор, като той се решава да събере в диска „Грейс вече не е с нас” своите композици едва през 2007 г.

„Птицата” получава „Оскар” за звук и критически адмирации, но следващата му амбициозна постановка „Белият ловец с черното сърце”(1990), разказващ за заснемането на прочутата приключенска драма на Джон Хюстън „Африканската кралица” през 1951 г., не печели малобройни фенове, вкл. и сред членовете на журито в Кан.

Приносът му за световното кино се свързва и с удостояването на шедьовъра на Куентин Тарантино „Криминале“ през 1994 г. със „Златна палмова клонка“, когато той е шеф на международното жури.

По-късно Истууд представя доброкачествената си комедия „Розовият кадилак”(1990) и майсторски изпипаната кримка „Новобранецът”(1991), преди да поднесе на публиката най-съкровения си и зрял творчески замисъл „Непростимо”(1992), явление, стимулиращо новаторските търсения в уестърна, спечелило огромна популярност и донесло на създателя му 4 „Оскара”, вкл. за филм и режисура.

Истууд дочаква признанието от Филмовата академия, а по-нанатъщното му развитие недвусмислено свидетелства за непресекващ подем и постоянен творчески триумф – „Съвършен свят”(1993), „Мостовете на Медисън”(1995), „Абсолютна власт”(1997), „Нощем в градините на доброто и злото”(1997), „Съвършено престъпление”(1999), за него написва песента „Защо трябва да ме интересува““, изпълнена от Даяна Крал, на която режисира и видеото към изпълнението й, „Звездни каубои”(2000), „Кръв”(2002), „Реката на тайните” (2003). 

През 2004 г. отново триумфира като постановчик с боксовата драма „Момиче за милиоин долара“, спечелил отново 4 „Оскар”-а – за филм, режисура, главна женска и поддържаща мъжка роля.

През следващите години славата му на прецизен и талантлив постановчик, представящ най-доброто, което американското кино може да предложи на международния пазар, се затвърждава с дилогията „Флаговете на бащите ни” и „Писма от Ива Джима”(2005 – 2006), както и с последвалите го великолепни драми „Подмяната”(2008), „Гран Торино”(2008) ,  „Непобедим”(2009) и „Отсега нататък”(2010), без да забравяме  за амбициозния му  биографичен филм за Джей  Едгър Хувър с Леонардо Ди Каприо в главната роля от 2011 г., за „Момчетата от Джързи”(2014) , „Американски снайперист“ (2014) ,„Съли“ (2016) „15.17 за Париж“ (2018), „Мулето“ (2018), „Случаят Ричард Джуъл“ (2019)...

Днес никой не подлага на съмнение таланта на Истууд като филмов творец, а и като управник, след спечелен мандат за кмет на град Кармел през 1986 година!

Напротив меродавните издания твърдят единодушно, че е първостепенна филмова звезда, че е режисьор и продуцент както на касови, така и на дръзко – артистични заглавия, че е институция в света на киното, поддържащ дълготрайни и пълноценни връзки със своите житейски партньорки – Меги Джонсън . от 1953 до 1980 г., Сандра Лок – от 1975 до 1989 г., Франсис Фишер – 1992 – 1993 г.и тв журналистка Дина Руиз, за която се оженва на 31 март 1996 г. и след това се развежда на 22 декември 2014 г.

Убеден републиканец,  Истууд подкрепя кампаниите на Никсън, Рейгън и Маклейн, както и на колегата му Арнолд Шварценегер като кандидат за губернатор на Калифорния.

Самият той като кмет с двугодишен мандат успява да завърши моста на Кармел, известен като „Птицата  със сломеното сърце”.

Между 2001 и 2008 г. е в Карифорнийската щатска комисия за паркове и отдих, но поради противопоставянето му на изграждането  на дългия 26 км платен път с 6 платна, който трябва да мине през щатския плаж Сан Онофре, северно от Сан Диего и който е отхвърлен по негово предложение от комисията през февруари 2008 г., не е назначен от Шварценегер отново през март 2008 г.,  с мотива „поради изтичане на мандата му”...

Днес Клинт Истууд е класик на филмовото изкуство.

Кан го признава за свой почетен гост, връчвайки му Златен медал на името на Фелини през 2003 г., Филмовата академия го удостоява с два „Оскара” през 1992 и 2004 г., получава наградата „Ървин Талбърг” през 1995 г., носител е на три награди „Сезар” за 1998, 2003 и 2004 г., а собствениците на салони  и редовите зрители очакват с нетърпение всеки следващ негов проект.

Защото знаят – при Клинт Истууд „празно няма”, той винаги има с какво да ги изненада   и да докаже, че е сред най-големите в целулоидния свят...

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Осъзнаваш, че не си вече сред младите, когато започнеш да играеш техния баща или ментор.“

Джефри Ръш, австралийски актьор, роден на 6 юли преди 69 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тялото” – за всеки, който търси доказателство за нашата уязвимост

 

Книгата се чете изключително леко. А това е майсторството: да разкажеш много сложни научни неща, незнайни факти, открития и събития, които изискват сериозно изучаване.

Сериали по време на криза

 

В „Южен вятър 2“ има стабилна „българска връзка“.

Достойнствата на една книга

 „Невидимата искра на Възраждането” е добросъвестно изследване, което разкрива малко познати дейтали от историята ни, както и невидимите на механизми на тайните общества и влиянието им върху възрожденските дейци.