ЙОВКА ДИМИТРОВА, "Свободна Европа"

Вече не ми казват колко добре изглеждам за възрастта си, признава актьорът Ал Пачино в едно скорошно интервю. Той навърши 80 в събота, но продължава да работи, макар да признава, че паметта му вече не е същата.

След “Ирландецът” на Джими Хофа и “Имало едно време...в Холивуд” на Мартин Скорсезе, които излязоха през миналата година, актьорът се появи в 10 епизода на сериала “Ловци” (Hunters) и довършва военната драма “Аксис Сали”. През това време Майкъл Радфорд съобщи, че вече го е наел за ролята на Крал Лир в екранизацията си на едноименната шекспирова трагедия.

Пачино има щастието да бъде забелязан още в началото на кариерата си в полицейската телевизионна серия N.Y.P.D. Заснет през далечната 1968 г. сезонът продължава да се върти по някои кабелни телевизи 50 години по-късно. Не чака дълго и за коронната си роля на Дон Майкъл Корлеоне в “Кръсникът”, като междувременно прави класиката “Серпико”. И всичко това в рамките на 10 години. Макар днес да казва, че не помни много от 70-те, когато прави три от най-забележителните си роли, Пачино има девет номинации за наградата “Оскар”, разпределени през петте десетилетия, в които се развива кариерата му.

“Лесно е да заблудиш окото, трудно е да заблудиш сърцето”, казва той в едно от редките си интервюта.

Роден в Манхатън и израстнал в Бронкс той поема по пътя на професията си след обучение в драматичните школи в Ню Йорк и под името Алфредо Джеймс Пачино. Отегчен от уроците, той намира утеха в училищните пиеси и нескончаемите прослушвания за роли. През 1966 г. е приет в престижното училище Actors Studio, където неговият учител е самият Лий Страсбърг - създателят на суперзведи и на актьорски метод на игра, който залага на импровизация чрез развиването на емоционална и сетивна памет. Негови ученици са Марлон Брандо, Дъстин Хофман, Барбра Стрейзънд, Катрин Хепбълн, Мерил Стрийп и още стотици легенди на Холивуд през следващите десетилетия.

Първите професионални награди на Ал Пачино са театрални - той има “Оби” и “Тони” за играта си в пиеси на Бродуей, като успехът идва бързо, а Франсис Форд Копола го предпочита за “Кръсника” пред Робърт Редфорд и Робърт де Ниро.

Снимките са трудни, а Пачино е неуверен, но резултатът е категоричен и той получава първата си номинация за “Оскар” за поддържаща роля. Образът на Дон Корлеоне го прави звезда, но донякъде стеснява и периметъра на образи, в които играе през годините - превъплъщавайки се в множество гангстери и мафиоти, от които най-известните, разбира се са двете продължения на “Кръсника”. Ролите му в “Серпико” и в “Кучешки следобед” му носят още две номинации от киноакадемията, към тях тобавя четвърта за изпълнението си в “И справедливост за всички”.

През 90-те той се опитва да излезе от шаблона с няколко повече или по-малко успешни роли в полицейския жанр, сред които “Дик Трейси”, с която записва още една номинация за “Оскар” и романтични комедии като “Франки и Джони” и “Море от любов”.

През 1992 г. на екраните излиза “Усещане за жена”, където изпълнението на ролята му на харизматичен сляп мъж се смята за технически перфектния връх в кариерата му. Закономерно му носи “Оскар”. Някои дори твърдят, че това е най-доброто му изпълнение в киното, превъзхождащо много по-популярната му интерпретация в “Кръсникът”.

Следващото десетилетие Пачино играе предимно в гангстерски и криминални драми, сред които “Пътят на Карлито”, “Жега”, “Дони Браско”, “Адвокат на дявола”. През последното десетилетие на ХХ в Киноакадемията забелязва играта му в по-малко известния Glendary Glen Ross. През 2001 година актьорът е отличен със “Златния глобус” за цялостно творчество.

Новият век му носи още запомнящи се роли в по-малко бюджетни филми, сред които “Венецианският търговец”, “Трудна свалка”, “Джак и Джил” и “Дани Колинс”, а Пачино отново има повече време за любимата си театрална сцена. Както и за документалните филми “В търсене на Ричард” и “Дивата Саломе”, в които говори за ролите на Ричард Трети и на Саломе на Оскар Уайлд, които го привличат. В едно от редките си откровения, той признава, че винаги е искал да бъде актьор, а не филмова звезда.

И ако смятате, че сте видели всичко от Ал Пачино, затворете очи и само си го представете в някои от ролите, които е отказал. Става дума за главните роли в “Хубава жена”, “Междузвездни войни”, “Апокалипсис сега”, “Имало едно време в Америка”, “Шофьор на такси”, “Роден на четвърти юли”. Е, какво виждате?

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„В областта на импровизацията музиката принадлежи на циганите. Без тях тя няма силата да съществува.“

Ференц Лист, унгарски пианист и композитор, роден на 22 октомври преди 209 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.