Във третото издание на рубриката за задочно кино "Филми за слушане" в "Артефир"  на програма ”Христо Ботев” (БНР), с водещ Дарина Маринова,  кинокритикът проф. Божидар Манов представи филми за Исус Христос и вярата:

"От ранната история на киното в зората на нямото кино тази тема присъства. Великият американски режисьор Дейвид Уорк Грифит през 1916 г. прави своя филм "Нетърпимост", в който чисто практически теоретично залага основите на един нов монтажен принцип, наречен "паралелен монтаж". Той разработва темата за нетърпимостта в четири новели, в четири исторически времена. Втората новела е свързана с верската нетърпимост. Тя илюстрира страданията на Исус в тази негова последна седмица от Ерусалим до разпятието и възкресението. В този първи велик филм са заложени фундаментални възгледи за човешкото общество и за лидерите му именно чрез личността на Исус Христос.

По-нататък са правени какви ли не филми за Христос – някои в по-скромно биографичен план, други, като ползват личността на Христос в различни тълкувания на философски, психологически и дори жанрово-сюжетни отклонения. 

Една такава интересна форма на отклонение например е легендарната рок опера на Тим Райс и Андрю Лойд Уебър (1971), поставена като мюзикъл на Бродуей, която след това режисьорът Норман Джуисън екранизира в "Исус Христос суперзвезда" (1973)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Друга алтернативна жанрова разработка прави великата британска комедийна трупа "Монти Пайтън" (един от знаменитата петорка – Тери Джоунс) "Животът на Брайън". Една илюстрация – комедийна, но не с поругателство, а с вплетена елегантна артистична ирония. 

"Последното изкушение на Христос" (1988) на Мартин Скорсезе по романа на Никос Казандзакис. В този филм Христос е съзнателно и целенасочено приземен. Ето още една жанрова форма, която отклонява сюжет с по-други тълкувания. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Не остава по-назад и православието. Тук трябва да отбележим един от великите гении на киното Андрей Тарковски. Забележителният филм "Андрей Рубльов" (1969). Това е второто крило на темата – християнската вяра. Тук става дума за носители на християнската вяра, която отстояват. Силни филми в такава плоскост направи и съвременният режисьор Андрей Звягинцев, наричан не без основание Новия Тарковски. 

Филмът "Страстите Христови" (2004) на режисьора Мел Гибсън. В него с изключително сурова документална достоверност е разказана тъкмо Страдалната, Страстната седмица на Исус Христос. В този много добър филм участие взеха и българските актьори Христо Шопов, като Пилат Понтийски, и Христо Живков – като апостол Йоан. Очаква се и продължение под заглавие "Възкресението на Христос", където отново ще участва Христо Живков.

Двата филмови сериала на Паоло Сорентино "Младият папа" (2016) и "Новият папа" (2020). Една великолепна артистична работа на талантливия италиански режисьор. Той си позволява своеволието дори в сюжетите да създаде фикционални, несъществуващи персонажи – измислени от него папи, но поставени в контекста именно на тълкуванието на смисъла на дълбоката психологически идейна и морална енергия на християнското учение.

"Двамата папи" (2019) на бразилския режисьор Фернанду Мейрелис – с три номинации "Оскар" за прекрасните актьори Антъни Хопкинс (папа Бенедикт XVI) и Джонатан Прайс (папа Франциск I).

Често темата за Исус Христос и християнската вяра се използва и с комерсиални намерения. Още през 50-60 години американското кино в Холивуд прави високобюджетни кинопродукции със съображения за предстоящ касов успех. Тук можем да споменем "Бен-Хур" (1959) на Уилям Уайлър с огромен световен успех. 

По особен начин гледа на темата европейското кино и няма как да подминем такъв изящен режисьор със съвършена естетика – Пиер Паоло Пазолини с "Евангелието по Матея" (1964). Филмът има много голям артуспех. В католическа Италия Пазолини си позволява да разгъне живота, учението и смъртта на Исус Христос в плоскостта на философския концепт. 

В една друга католическа страна – Полша – Йежи Кавалерович направи филма "Майка Йоанна от ангелите" (1961), който също е сложно тълкувание на Христовото учение, преминало през индивидуалното съзнание и личната съдба на вречените във вярата, на отдадените в богослужението. 

За 2000 години милиарди хора изповядват християнството. Затова не е странно, че и киното в своите само 125 години историческа биография работи непрекъснато и търси опори, истини, тълкувания, прогнози именно в темата за Христос и християнството.  

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„В областта на импровизацията музиката принадлежи на циганите. Без тях тя няма силата да съществува.“

Ференц Лист, унгарски пианист и композитор, роден на 22 октомври преди 209 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.