Във второто издание на рубриката за задочно кино "Филми за слушане" в "Артефир"  на програма ”Христо Ботев” (БНР), с водещ Дарина Маринова,  кинокритикът проф. Божидар Манов  представи две ярки личности на световното кино - Нино Гуера  и Рене Клер.

„НИНО ГУЕРА е самостоятелна вселена в европейското и световното кино. На 16 март се навършиха 100 години от рождението на Тонино Гуера, а на 21 март 2012 г. той почина на 92 години. Както често се случва, към хората отвъд екрана публичният интерес е несправедливо малък. Тонино Гуера е изключителен сценарист. Автор е на 111 сценария. Той е поет, белетрист, автор на романи и разкази. Сравнително късно (през 1956 г.) започва да пише филмови сценарии в най-добрия период на голямото италианско кино. Много бързо се утвърждава, защото талантливите режисьори усещат, че в неговото мислене има онази магия на сюжетния разказ, който могат да превъплътят във визуални последователни епизоди. 

С Нино Гуера работят Микеланджело Антониони – знаменитата "трилогия за отчуждението": "Приключението" (1960), "Нощта" (1960), "Затъмнението" (1962), "Фотоувеличението" (1966); Федерико Фелини – "Амаркорд" (1973) и "Казанова" (1976), Франческо Роси – "Лъки Лучано" (1973), Андрей Тарковски – "Носталгия" (1982), Тео Ангелополус – "Пътуване към Китира" (1984) и "Погледът на Одисей" (1995), Братя Тавиани "Нощта на свети Лаврентий" (1982). 

Като младеж Нино Гуера попада в германски  затвор по време на Втората световна война. И там в го молят да разказва интересни случки, с които да убиват тежките и тягостни затворнически вечери. Този затворнически епизод, от който на практика става киносценарист, ми разказа самият Гуера, когато се видяхме на кинофестивала в Сочи юни 1995 г. Посрещайки Рождество в сурови условия в килията, Нино разказва на затворниците как помни от детството си коледната нощ. "Когато завърших, всички тези сурови мъже се бяха умълчали, а някои дори бяха просълзени. Тогава аз разбрах каква е силата на могъщия разказ. Така те ме караха всяка вечер да им разказвам някаква случка. Получи се нещо като телевизионен сериал за слушане", разказва Гуера. Впрочем телевизионният сериал в днешния му формат е романи за гледане. Всяка вечер в затворническата килия се ражда сценаристът Тонино Гуера, за да изпълни след това своята велика мисия в италианското и световното кино. Ето един кристален пример какво представлява задочният разказ, задочното кино – или умението да изграждаш сюжет от случки и събития. Това, което в сегашната англосаксонска лексика се нарича storytelling – разказване на истории, на сюжети, на случки. Това е ключов елемент в разбирането на киното именно като разказвателно визуално изкуство.

Французинът РЕНЕ КЛЕР. Той работи активно още през 20-те години на XX в. още в нямото кино като модерен автор експериментатор във френския авангард, а през 1930 г. прави първия звуков филм във Франция – "Под покривите на Париж". След това работи успешно през златните години на френското кино преди войната. Рене Клер е автора на една крилата фраза: "Филмът е готов – остава да се заснеме". Тази фраза е един апел към зрителя – вие сте пред готовия заснет филм, уважаеми зрители, а сега го превъртете в главата си така, както е искал режисьорът. 

Това е един апел за съучастие. Активни зрители, които не просто зяпат кино, а гледат със сетивата на паметта и на душевността си. Това е изключително важно, за да се осъществи връзката автор – зрител, върху която се крепи смисълът на изкуството, неговите послания. 

Дори нашият Иван Вазов в своя разказ "Дядо Йоцо гледа" ни казва, че онова, което можем да видим с вътрешното си зрение, онова, което можем да почувстваме с чистите сетива на съпреживяването, е абсолютно незаменимо. То може да бъде в Искърското дефиле, в невиждащите очи на дядо Йоцо, а може да бъде и на големия световен екран.

Задочното кино е не по-малко ценно, ако успеем да го видим с вътрешното зрение на сърцето и на разума.”

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Да бъдеш оригинален е качеството, което най-трудно се намира у един режисьор.“

Питър Джаксън, новозеландски режисьор, роден на 31 октомври преди 59 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.