БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

От висотата на своите 80 години той изглежда като дядо на екшъна. С времето придобива култов статус на пионер  в жанра, на който отдаде 40 години от живота и кариерата си. Животът на Карлос Рей Норис, един от тримата синове на Уилма и Рей Норис , наистина се развива като в американски следобеден тв сериал.

Ражда се в Райън, Оклахома, на 10 март 1940 г.

Детството му е мрачно и тежко – бащата, шофьор на камион и на автобуси, прекалява с алкохола, самият Карлос  като продукт на смесен брак от ирландско-индиански произход , е обект на подигравки в училище заради неговата стеснителност, следва неизбежният развод през 1956 г., местене в Преъри Вилидж, Канзас, последвано от това в Торънс, Калифорния, с братята и майка си. Уилма работи като сервитьорка, семейството живее бедно, но  с много обич и взаимно уважение. През 1958 постъпва във Военновъздушните сили на САЩ като въздушен патрул, изпратен е в базата Осан, Южна Корея. В нея получава прякора си Чък от приятел испанец, започва да се занимава с Танг Су До, печели черен пояс, създава свой стил Чунк Кук До – Универсален път. След което идва ред на Федерацията на бойните изкуства и програмата  „Да изритаме наркотиците от Америка“, насочена към подпомагане чрез бойни техники на деца в риск.

През 1962 г. е освободен от военна служба, работи за авиокорпорацията „Нортроп“, парите не стигат, отваря училищна верига за карате, стартирала от двора на дома му, фалира, започва отново , запознава се с Чад Маккуин, синът на звездата Стив Маккуин.

Чък става професионален треньор, има достатъчно ученици, славата му нараства, тренира с известните японски инструктори Хидетака Нишеяма и ФумиоДемура, както и с бъдещите кикбокс звезди Джо Луис и Бил Уолъс.

Първото състезание , в което участва – All Star Chemionship, се провежда през 1965 г.в Лос Анжелис, отправна точка за поредица от мачове до 1967 г., в които търпи и поражения, но и постига впечатляващи успехи. Губи от Джо Луис и Алън Стийн, но след това побеждава Луис, Скипър Мулинс, Виктор Мур, Арнолд  Уркидез,Рон Марчини и Стив Сандърс в прохождащите професионални двубои с пълен контакт.

През 1968 г. е преломът – първо губи от Луис Делгадо,заради спорно съдийско решение, но след това се реваншира на  24 ноември 1968 г., печелейки титлата на професионалния карате шампионат за средна категория, която задържа шест поредни години. През 1969 г.придобива тройната карате корона за най-много победи през годината, както и приза Боец на годината от списание „Черен пояс“.

На хоризонта се задава киното.

През 1969 г. е дебютът му във филма на Фил Карлсън„ Авариен екип“. По сценарий играе мълчалив бодигард, който трябва да произнесе само една фраза. Но как да стане това, веднага след финалната битка за световната титла, когато е със счупена челюст и наранено око?

Естествено е мъката на словото да го задави с много дубли, докато най-накрая произнесе репликата си удовлетворително.

Чък разбира, че киното не е шега работа, че не е достатъчно само да показваш мускули и и да раздаваш крошета, да гледаш страшно и да шофираш „до краен предел“.

През 1970 г. преживява лична трагедия – във Виетнам загива брат му Виланд. Съдбата обаче обича смелите – по време на демонстрация на бойни изкуства в Лонг Бийч , Калифорния,през 1968 г.,Норис се запознава с Брус Лий.

Срещат се две легенди, обединяват усилията си и правят класиката „Пътят на дракона“ (1972). Филмът е важен, доколкото е режисиран от Лий и е неговият втори значим пълнометражен опус след „Големият шеф“ (1971) на Реймънд Чоу.

При днешно гледане ще  открием, че самата история  с ресторантьора Танг, борещ се с банда рекетьори, е варварски  опростена и семпла и че цялото внимание на постановчика е заето от легендарния сблъсък на Танг -Лий и Колт – Норис на Колизеума.

Признавам, че 50 години след заснемането му, проследяването на финала е незабравимо преживяване, тържество на първичното, чисто и лишено от специални ефекти бойно изкуство, на професионализма и всеотдайността на двамата Големи, събрали се за пръв и последен път на снимачната площадка.

Вероятно Норис се е почувствал звезда след премиерата на „Пътят на дракона“, но след това има малка роля като карате инструктор в комедийния трилър „Учителите на студентите“ (1973) на Джонатан Каплан, последвана от краха на следващия му филм – „Клане в Сан Франциско“ (1974) на Вей Ло,  който би трябвало да му е подействал като студен душ.

Лош сценарий, повърхностна режисура, нелеп монтаж и пълна безпомощност при изграждането образа на Чък Шлойтър, лепват петно на Норис, носещ вина и за финансовия провал, който ще продължи до 1981 г., когато „Клането“ е отново пуснат на екран, хитро промушвайки се зад гърба на поредицата успехи на Чък Норис тогава.

Настъпва отрезвяването .

Чък Норис се оттегля  от спорта с карате рекорд 183 – 10 – 2, но не го изоставя напълно –през 1989 г., заедно със звездата на американския футбол Уолтър Пейтън, по магистралата Чикаго – Детройт на езерото Мичиган,  преодолява  612 мили за 12 часа, 8 минути и 42 секунди, подобрявайки с цели 26 минути предишния рекорд, поставен от Майкъл Роналд Рейгън,като триумфът е повторен след  две години, когато Норис става шампион на САЩ на състезание със суперкатери, развивайки скорост от 140 мили в час, а в добавка ежегодно организира турнир по карате за притежателите на черен пояс,победителят на който получава купата „Виланд Норис“  .

Идва ред на актьорските  уроци в студио МGM.

Съдейства Стив Маккуин.

Никак не му е лесно да плаща таксата от 600 долара, но не се отказва. Неговата учителка по актьорско майсторство Естела Харман го научава на най-важното  - да бъде спокоен пред камерата, да пласира правилна дикция и на финала на всеки  ангажимент да показва на публиката своята запазена марка – бойните си умения, като най – вече чрез двоен въздушен удар с крака праща противника си в небитието.

Завръща се на екран през 1977 г. с  „Авантюрист! Авантюрист!“ на Дан Хюлит в облика на щофьора на камион Джон Дейвид Доус.

Успехът  ще дойде с „Добрите момчета  носят черно“ (1978), в който се подвизава като Джон Букъри.

Тъй като филмът на Тед Пост струва 1 милион долара, братът Аарон наема  кинотеатри, понеже собствениците им не смеят да рискуват  с разпространението му и в малка хотелска стая брои постъпленията, които дели между екипа и шефа на съответния киносалон.

Става така, че „Добрите момчета…“ донася приход от 28 милиона долара! Чък, противно на ширещите се от вицове и забавни легенди, съвсем не е галеник на съдбата.

Кариерата си на спортист започва със загуби, през пиковата за кариерата му 1968 г. отново търпи поражение, за да тържествува в края на с.г.благодарение на стоманената си воля и упоритост.

В киното пътят му също не е постлан с лалета и рози.

След „Влиза драконът“ идва сгромолясването с „Клане в Сан Франциско“, в чийто финал героят му е дори победен и умъртвен след многобройни юмруци!

Ако и да шлифова с годините си своите качества и самороден талант, Чък не снима в голямо студио, като изключим квазипримера с „Каролко“ и купилото го след фалита му „MGM“, няма щастието да работи с известни постановчици, популярен е , но славата му е несъизмерима с тази на Стив Маккуин или Джак Никълсън, не може и да мечтае за „Оскар“, въпреки че получава през 1989 г.звезда  на Холивудската алея на славата.

Филмите му са стандартни екшъни.

Те са безхитростни приказки за борбата на Доброто и Злото, за защитата на традиционните американски ценности, възхваляват мисионерската роля на САЩ и понякога защитават патриотарски и спекулативни каузи – „Безследно изчезнал 1,2,3“(1983 – 1988) и „Нахлуване в САЩ“ (1985) на Джоузеф Зито или „Делта Форс 1, 2“(1986 – 1990) на Менахем Голан.

Злосторниците – китайци, виетнамци, корейци, палестинци, руснаци, колумбийци - убийци и  терористи, трябва да бъдат победени, справедливостта  да възтържествува сред насилие , което бихме нарекли мотивирано, без ужасяваща жестокост и море от кръв и бруталност.

Чък Норис – детектив,  полицай, шофьор, спортист,  е просто Рицарят и Копиеносецът на Добрата Америка, който трябва да въздаде правда на принципа – „Което е добро за родината ми, то е стойностно и за мен!“

Посланието му имаше ефект и се харесваше -  дори след  11 септември 2001 г., а всички ние, зрителите от соцлагера, гледахме  филмите му на прословутите VHS  касети.

Чък Норис доживя само една  премиера на свой филм на български екран – на „Неупобедимите2“ през 2012 г. и това е наистина феноменално – звезда от неговата класа спечели известност най-вече от видеопрожекции и тв сериали!

Освен брат му Аарон, положил усилия да обработи  грубия диамант в  поредица от 7 филма като „Решаващи удари“ (1992) или „Горският войн“(1996) и Джоузеф Зито, превърнал го в култовия отмъстител полковник Брадок в трилогията „Безследно изчезнал“ (1983 – 1988), отдавайки необходимото уважение на паметта на загиналия Виланд, Норис получава възможност да разгърне пълноценно своя потенциал единствено при Стив Карвър.

Жалкото е, че с него снима само два филма, но за сметка на това те са, както се казва без ирония, „класика в жанра“ – „Око за око“ (1981) – Шон Кейн и , разбира се, „Вълкът единак Маккуейд“ (1983) – рейнджърът Дж. Дж. Маккуейд.

Той е всъщност емблемата, качественият щемпъл на марката „Чък Норис“, разкрила се в едно рядко срещано сцепление между умела режисура, стойностен сценарий и уверено ръководени партньори  като Дейвид Карадайн и Барбара Карера. Това е големият,  категоричният успех на Норис – на финала той побеждава злодея Роули – Карадайн, след здрава тупалка и след като го взривява в бараката му.

В своята мемоарна книга „Тайната на вътрешната сила. Моята история“ с последно издание от 2004 г. той с гордост споделя как след премиерата  известни негови колеги от „А“ лигата на Холивуд  като Бърт Рейнолдс го поздравяват с успеха, подчертавайки че вече се е разкрил като истински талантлив актьор, но, интересно, никой не му предлага следващ престижен проект.

Вероятно във времето на големия си триумф Чък Норис проумява лицемерната същност на Меката на киното, разбира че няма да бъде наследник на Марлон Брандо и просто продължава да снима екшъни – до 2012 година, получавайки овации от звезди от ранга на Чарлс Бронсън и Силвестър Сталоун.

Не че не опитва някакво разнообразие- играе себе си в „Рещаващи удари“( 1992) на Аарон Норис, снима комедии –„Върховното куче“ (1995) на Аарон Норис, без да забравяме и камеоизявата му в „Големи топки“ (2004) на Роусън Маршър Шърбър и естестено „Огненият валс“ (1986) на Дж.Ли Томпсън като Макс Дониган в партньорство с Луис Госет младши, търси късмета си в хоръра  - „Изчадие адово“ (1994) на АаронНорис и „Обиталището на дявола“ (2003) на Али Биджан, прави екоприключение с „Траперът“ (1996) на Аарон Норис , представя на видеокасета своята програма „Самозащита“(1997), снима тв филми –сериалът „Синове на светкавицата“ (1999) на Джон Леонети, епизодът „Гръм от вашата страна“ и „Военно положение“ (2000) на Стенли Тонг, сегментът „На война като на война“, в които се подвизава като прочутия рейнджър  КорделУолкър.

И тъй като стана дума за сериали – Норис има съществен принос за феноменалния успех на поредицата „Тексаският рейнджър Уолкър“, реализирана  от 1993 до 2001 г.от Кристофър Канаан, Лесли Грийф и Пол Ходжис в девет сезона и 203 епизода за CBS, към които добавяме и пълнометражния филм на Аарон Норис от 2005 г. “Уолкър : правосъдие по тексаски“.

Това е истинска популярност, не намаляваща с годините! Модерен уестърн за цялото семейство с допустима доза насилие, щипка хумор  и неизбежната победа на справедливостта.

По същото  време – 2005 г.Чък Норис решава да направи кратък биографичен филм при Кени Колди, в който разказва за трудното си детство, за гибелта на брат си, за дружбата си с Брус Лий, за своята майка, втора жена Джена  О` Кели, брат - Аарон, за режисьорите и актьорите, които са работили с него…

Логично е признанието му,  че се чувства най-добре в света на екшъна, че тук е в свои води, знаейки добре как да се бори с лошите в името на справедливостта и законността.

Снима последователно „Силата на единака“ ( 1979) на Пол Аарон, „Октагон“ (1980) на Ерик Карсън, „Мълчаливата ярост“ ( 1982) на Майкъл Милър ,“Принудителното отмъщение“(1982) на Джеймс Фарго,“Кодексът на мълчанието“(1985) на Андрю Дейвис ,“Героят и страшилището“(1988) на УйлямТенън,много качественият „Наемен убиец“(1991) наАаронНорис,“Войната на Логан“ (1998) на Майкъл Прийс , като вълната бавно утихва с дилогията „Човекът на президента“ (2000 – 2002)на Ерик Норис , „Ювелирът“(2005) на УйлямТенън и,естествено, „Непобедимите 2“ (2012) – легендарната му  страховита изява, с която той се сбогува със света на екшъна и на героичните приключенски приказки.

Изява, която дължим основно на Силвестър Сталоун и благодарение на когото сме свидетели на незабравимия диалог между двамата :

„-Носеше се мълва, че си мъртъв.

-Имаше нещо такова.

-Чувал съм един слух, че тее хапала кралска кобра.

-Да, и след пет дни агония… кобрата умря.

-Букър, радвам се да те видя.“

И не по – малко поучителният финал  пред хеликоптера:

„ -Какво правиш тук?

-Тръгвам си.Ти унищожи бизнеса ми.

-Нали беше самотният вълк ?

-Понякога в глутницата е по- весело!

-Имаш право.“

С епоса на Саймън Уест приключи Голямото приключение на Чък Норис в света на екшъна, продължило 40 години.

Очеркът, след издадените от него седем книги,трябваше да го приключа с шекспировото заключение от „Хамлет“ – „Останалото е мълчание.“

Нищо подобно!

Норис написа интересни, смислени  и съкровени мемоари и между другото реши да се снима в серия от атрактивни реклами в Русия, Полша, Чехия, Румъния!

Дали са мутрябвали пари или е искал просто да се забавлява , е въпрос с повишена трудност.

Изгледах 17- минутния сборен клип с негови реклами и се смях от сърце.

Независимо дали рекламира бира „Планинска роса“, видеоигрите  „Уърлд Уоркрафт“ и „ФИФА 13“, дезодорант „Ричард Гуард“, карате турнири  от Лос Анжелис и Оклахома до Маями, посрещането на Коледа и нова година на самолет , Сателитната телевизия „Т – Мобайл“, банка – „Западна банка ВБК“ ,лаптопи„Лайф тим“или безалкохолна бира –„СанИнБев“ по лиценз на белгийската „Hoegaarden“, Норис е едновременно органичен, строг, съсредоточен, амбициозно отдаден на марката , която популяризираи безумно смешен!

Дали това не е било неговото скрито призвание – справка  - удивително забавното му интервю, дадено на  Дейвид  Летерман на 4 февруари 1988 г.?

Може би е трябвало след 70-ата си година да рискува да ни разсмива, за да разкрие напълнощедрия си комичен резерв? Това ли го е подтикнало да даде гласа си за първия сезон на комедийния сериал „Голдбърг“ през 2015 г., дело на Адам Ф.Голдбърг?

Или мисията му е да е посланик на бойните изкуства за самозащита, с което си обясняваме и популярността му в Източна Европа, особено след посещението в Москва на 16 май 1992 и Будапеща на 28 ноември 2018 г.?

Отговорът на тази мистерия оставам на бъдещите му изследователи.

Аз само ще отбележа, че за мен бе удоволствие да напиша този портрети покрай него да си припомня лентите на Норис, с които израснах.

Днешните задоволени и разглезени зрители си нямат представа какво означаваше през  80-те години на миналия век да се събираме тайфа приятели в хола на притежателя на видеокасетофони при плътно спуснати завеси да следим в захлас поредната донесена от тираджия VHS касета с мънкащ гласов превод и лошо качество, запечатала подвизите на любимия ни ЧъкНорис в „Око за око“, „Самотният вълк Маккуейд“, „Делта Форс“ , „Огненият валс“или „Безследно изчезнал“…

Били сме млади, неопитни и наивни, но за нас тези сбирки бяха култови и се възприемаха като откровение.

Може би тогава в душите ни е било посято и семето на съмнението, че светът, в който живеем, е фалшив и покварен, че има и друга алтернатива, за която трябва да  се борим като отстояваме принципите си.

И вероятно частица за нашето узряване при възприемането ценностите на демокрацията са имали и скромните и днес изглеждащи ретро екшъни на Карлос – Чък Норис.

Какво пък и това не е малък принос за нас, нали?

А че републиканецът Норис държи на убежденията си и уважението на президентите Рейгън и Джорд Буш- баща, но е готов да поддържа и ръководител на страната си от друга партия – Демократическата – личи от изпълненото му с достойнство писмо, което праща на  Барак Обама с дата  9 ноември 2008 г. и публикувано на другия ден в „Уърлд Нет Дейли“:

„Изборите приключиха. Няма повече обещания. Без повече думи. Може да работите добре в екип, но този път нямате конгресмени, зад които да се криете.

Вие сте сами – водите глутницата – и цялата страна гледа.Особено аз.

…Има едно нещо, което ще направя специално за вас, докато носите тежестта, за да ръководите нашата нация. Ще се моля за вас… Имате думата ми – ще се моля.

Един от вашите 300 милиона шефове, Чък Норис.“

До нови срещи, мистър Норис!

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Не трябва да казваме на младите хора какво трябва да направят… Мисля, че всеки е длъжен да изживее собствения си живот.“

Рони Джеймс Дио, американски певец, поет и композитор, роден на 10 юли преди 78 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тялото” – за всеки, който търси доказателство за нашата уязвимост

 

Книгата се чете изключително леко. А това е майсторството: да разкажеш много сложни научни неща, незнайни факти, открития и събития, които изискват сериозно изучаване.

Сериали по време на криза

 

В „Южен вятър 2“ има стабилна „българска връзка“.

Достойнствата на една книга

 „Невидимата искра на Възраждането” е добросъвестно изследване, което разкрива малко познати дейтали от историята ни, както и невидимите на механизми на тайните общества и влиянието им върху възрожденските дейци.